Те са украшението на света, в тях е скрит смисъла на живота. Те бликат като два ручея и поят живота, насищат го с живителна влага и светлина, предават му красота и смисъл.
Като два скъпоценни камъка те блестят и отразяват всичката светлина и топлина на Великото слънце, обливат живота и възрастват всичко. Те предават всичката прелест на живота, задълбочават го, осмислят го и накрая му предават блясък, стил.
Приличат на два акорда, които трептят в унисон и се сливат в безкрайността и карат човека да копнее, да бленува непрестанно за тях. Дълбок и чист израз те получават в двете възрасти на земята, които вечно съществуват - вечно младия и вечно стария. Мъдрецът казва:
“Ако носиш Любовта, ти си млад. Ако носиш Мъдростта, ти си стар" Животът се осмисля, когато младият почита стария и когато старият обича младия. Тогава на земята се реализира великият кръговрат на духовния живот. Здрав мост ги свързва.
Ако си млад стъпи на него и поднеси на стария своята почит. Ако си стар, стъпи на него и поднеси на младия своята любов. Тогава преливането ще стане правилно и двете възрасти ще поддържат красотата, мира и радостта в живота и ще го осмислят напълно.
Вдълбочи се и вътре в себе си ще намериш и младия и стария. На стария дай почит. На младия - Любов, за да живееш ту в старостта, ту в младостта. Само така ще реализираш копнежите на душата си и ще постигнеш идеала си. Животът получава своята истинска цена, когато човек се движи между тези два полюса Любовта и Мъдростта. Те украсяват живота отвътре и му предават необходимите качества за които копнееш.