1. Ти имаш едно богатство, което не подозираш. Веднъж роден на земята, магическият жезъл на любовта те е докоснал и диханието на Безконечността е вдъхнал трепета на безсмъртието - ти роденият от плът и кръв си увенчан с венеца на нетленното. В тебе е вложена цяла съкровищница и едно слънце те огрява; в хиляди багри многоцветната дъга те облива и те увенчава с короната на разумността. Ти си потопен в един свят, богат на светлина и не подозираш, защо две сили се състезават за тебе и оспорват твоето гражданство в този или онзи свят. Ако би могъл да надникнеш в това море от светлина и красота... Ако би могъл да се извисиш до това небе от чистота и разкошна синева, хармонията би стигнала до твоите уши и ти би проумял съкровищата вложени от памтивека в тебе.
На земята няма нищо, с което би могло да се сравни красотата на богатството, вложено в тебе и човешкият език не би намерил думи, за да изрази великолепието на това, което притежаваш. Безумие е да се смята човек беден. Мъдреците наричат това съкровище - душа. Заради нея приятелите на човека, възвишените и напреднали същества, напущат селенията, света на хармонията, приемат знака на жертвата и слизат при човека, за да му помагат. Душата е отломка от Безсмъртния дух на Вечността и нищо за нея не е достатъчно, тя заслужава всичките жертви.
Всичките Велики Учители, всичките гениални мъже, всичките светии, които идват на земята, имат предвид само нея, слизат само заради нея. Нищо друго в човешкия свят не ги привлича, освен душата на човека. За тях е най-висша служба да я повдигнат, да й вдъхнат стремеж към свобода, към красота, към любов, за да стане подножие и храм, където Великият в неизвестен час ще я посети. Свещено място е душата. Предвидено е за нея да бъде освободена, спасена, повдигната. Всичкия устрем на човека и всичките усилия на големите й приятели е да я направят достойна за срещата с Високия Гост, когато тя ще затрепти като тон в съзвучието на Безкрайността. Смисълът на живота се заключава в този момент - да засияе човешката душа във всичката красота, доброта, любов, свобода. Няма нищо по-красиво на земята от човешката душа. Цялото небе се изпълва с ликуване, когато една душа се събужда, велико е това събитие и се отбелязва в цялата Вселена - всичките звезди зазвучават и Бог се весели в нас, че сме дали път на Божественото, на Любовта.
Роден си богат - като скъпоценна рудница, недокосната от човешка ръка - душата те чака, да й дадеш път да се прояви, за да се извиси и приеме първия призив на свободата. Приеми първия лъч на изгряващото слънце, вслушай се в зова на съдбата и отзвучавай крепко на този зов. Идването на Христа имаше тъкмо тази задача да освободи човешката душа, да я издигне и приближи до онова Велико Същество, което щеше да й даде път към съвършенство и разбереш, че в един нереален свят, ти носиш реалното в себе си, всред всичката преходност на формите, ти носиш нетленното в себе си. Няма сила, която може да спре възхода на човешката душа, веднъж намерила своя път, няма сила, която може да зароби, да замърси, да опорочи човешката душа - тя живее в един свят, където смъртта няма достъп. Великата Реалност в душата е отляла своя сок - свещеният елей. Затова тя е красива, мощна, безсмъртна.
Радвай се, че си човек роден на земята, за да се домогнеш до великата тайна, че имаш душа, да проумееш и се увериш, че си роден богат и че пътят към Великото лежи открит и сияен. Връзката с Великото е възможна само чрез душата, тя е свещеното място, където ще се срещнеш със Своя Бог.
Радвай се и се весели, че имаш душа, която в сияен час ще бъде докосната от лъчите на любовта. Стани тогава и приеми любовта. Идва един в името на любовта, за да освободи пътищата, които водят към светлината, към истината. Приеми любовта като велико благо, защото любовта е езика на душата. Само с душата си ще участвуват във великата хармония на Битието само чрез душата ти ставаш инструмент във великия оркестър. Ще знаеш тогава, че твоят час е ударил.
И когато усетиш, че в света в който живееш, настъпи зима и студът стигне до твоя праг, не търси причината отвън. Защото, какво значи една обикновена календарна зима, срещу другия студ, който идва отвътре. Нещо се е случило. Излязъл си от орбитата на любовта, от орбитата на душата, престанал си да обичаш и жизнения ритъм не движи твоята кръв, топлите й струи не се вливат и изливат от твоето сърце. Кажи си тогава една от магическите формули на любовта, застани на прага на твоя дом и покани първия гладен и измръзнал пътник. Дай му топъл прием, нахрани го, стопли го, облей го с лъчите на светлината, бъди внимателен към него. Тогава ще усетиш прилива на живота. Дошла е любовта, намерила е място в душата ти, в сърцето ти и в дар ти е поднесла обилната топлина.
Любовта е живот. Не се лишавай от нея, ако искаш да живееш. Обичай, ако искаш да живееш. Люби, за да се опазиш от острите игли на студа. Безлюбието е врата за смъртта. Хората умират, когато престанат да обичат.
Когато те настигне тъмнината по твоя път, не мисли, че това са часовете отредени за нощната почивка, от тези часове няма какво да се плашиш. Страшен е мрака, който лази отвътре и те лишава от вътрешната светлина -светлината на душата, нещо, което е много важно, въпрос на живот и смърт. Мъдреците наричат тази светлина виделина. Няма живо същество на земята, което може да живее без виделина. Ще кажеш, а които я нямат? Които я нямат не живеят. Живот без виделина, не е живот. Не се живее без виделина. Ако искаш да живееш намери пътя към мъдростта. Само тя ще ти даде виделината от която се нуждаеш. Приближавай се до свещения олтар на мъдростта, за да получиш необходимия дял от виделина, за да разбереш великите предписания по които трябва да живееш, за да разбереш цената на свещения елей, който любовта е приготвила за душата.
Когато се почувствуваш затворник, окован с вериги и край тебе се дигат каменни зидове на затвор, ще знаеш, че си лишен от най-голямото благо, което намира място само в душата ти - истината. Веригите, които лъжата слага са по-страшни от всичките земни вериги с които оковават в земните затвори. За тебе няма живот. Погазил си истината, върни се по обратния път и възстанови повредената инсталация, разруши бентовете, които си поставил, възвърни си загубените съкровища - възлюби истината с всичкото си сърце, ум и душа. Не се живее без истина, не се живее без свобода. Любовта, Светлината, Истината са ония елементи без които не може да се живее, те създават атмосферата в която душата диша. Само те ще разрушат веригите, ще възстановят светлината и топлината. Както не се живее без въздух, вода и хляб, така също не се живее без топлина, без светлина, без свобода. Трите думи крият магическа сила -те са светове в които трябва да живееш; храмове, които никога не трябва да напущаш.
Любовта, Мъдростта, Истината държат в ръцете си свещения елей на живота.
Не се лишавай от него, ако искаш да бъдеш ученик във Великата школа.
2. Очите на човека са прозорците през които ни гледат: сърцето, ума, душата. Очите изразяват вътрешния човек. Те са най-краткия мост, който ни отвежда до човека, за да влезем в контакт с душата му. Човекът ярко изпъква и цялото съдържание е отразено в очите. Те не търпят никакъв грим и лъжата не може да се скрие. Изкуство е да можеш да доловиш трепетите на сърцето, проблясъците на ума и красотата на душата, отразени в очите, в погледа на очите. Ако в очите на човека са отразени: топлината на сърцето, светлината на ума, благородството на душата и силата на духа, ще знаеш, че пред тебе се намира истински човек. А ти, който съумя да откриеш отраженията на тези четири свята също си истински човек. Между вас може да съществува отношение, вие можете да се разбирате, можете да бъдете приятели. Успял си да познаеш човека. Не е малко нещо това.
Ако в погледа на Учителя си успял да откриеш Любовта, Мъдростта и Истината, ще знаеш, че си намерил Великото в света, застанал си пред Великата реалност - познал си Учителя си, добрал си се до великата тайна на Битието. Свещената книга е разтворила страниците и ти свободно можеш да четеш. Не е нужно да кръстосваш запада и изтока, за да се домогнеш до великите мистерии. Няма по-велика мистерия от любовта, от мъдростта, от истината. Магическото Слово е разтоварено пред тебе.
Такъв ученик никога не пита: Обичаш ли ме? Той знае, е обичан. Никога не пита: В пътя на светлината ли съм? Той знае, че е намерил светлината и живее в нея. Той никога няма да пита: свободен ли съм? Защото оковите отдавна са паднали и небето над него е открито. Той никого няма да пита: Силен ли съм? Защото силата му е дадена.
Свещената книга е разтворила страниците пред будния и жаден взор на ученика:
Навред цари любовта;
Навред цари мъдростта;
Навред цари истината;
Навред се носи Божия Дух.
Ученикът е потопен в този свят. Накъдето и да се обърне го гледат очите на Безконечността, очите на Великата Любов, очите на Великата Мъдрост, очите на Великата Истина.
Смирено застани пред неизчерпаемия източник и напълни съсъда си със свещения елей.
3. Любовта е прецизна и деликатна. Най-малкия дисонанс и най-малката грубост помрачава нейния блясък и я отдалечава. Човек усеща тогава, че нещо е загубил, нарушил е отношението спрямо любовта. У нея всичко е определено, точно, изискано. Тя дарява човека с най-ценното нещо на земята - живота, но за това пък тя изисква от човека съвършено отношение. Тогава тя подарява на човека обилните струи на живот. Много хора може да ожидат любовта, чакат, копнеят, ала тя се спира само пред човек, който знае как да я приеме, как да я изпраща и как да прави разумни връзки. Любовта се спира на всеки праг, където намира отзвук, прием.
Любовта е ароматно цвете - “цвете Сароново”; любовта е най-сладкия и узрял плод, любовта е най-чистата изворна вода, любовта е най-пресния пшеничен хляб; любовта е най-меката светлина и най-приятната топлина. На земята няма нищо по-съвършено и по-желано нещо от любовта. Тя е неизчерпаема. На земята никой не е говорил за нея толкова много, както Учителят. И все пак Той казва: “Едва започнах с предисловието на любовта”. Бъди винаги готов да я посрещнеш. Чакай я буден със запален светилник, като “Разумните деви” от Евангелието. Пази нейния час. Вслушвай се в призивите й. Тя идва като пролетта, улови нейните сигнали и стрелката на нейният път се превърне на звезда пътеводна. Бъди готов да се отзовеш, когато тя те повика и чака от тебе красивия жест - жеста на любовта.
Един жаден и уморен пътник те чака.
Един гладен чака да му поднесеш топъл хляб.
Един страждущ чака да бъде утешен.
Любовта е вдигнала своята ръка и е развяла знамето си. Призивите на пролетта шумят и пеят, сигналите на любовта трептят в утринния час.
Не чакай втора покана. Побързай. Не закъснявай. Да не би някой ранобуден те изпревари. Бъди пръв между всички и поднеси вода на жадния, хляб на гладния, утеха на скърбящия. Цената на любовта е в точното спазване на нейните пречудни разписания. Защото чия нужда ще задоволиш, ако пристигнеш не навреме на уреченото място? Ще понесеш ли срама да се върнеш претоварен от неудачата, че си пропуснал свещения час на любовта и безогледно си прорязал една от свещените й връзки и живота тръгне по други пътеки, потока се отбие в друга градина.
Как се живее без живителната влага на любовта? Тя чака и иска от тебе само едно - навреме на място да се отзовеш, когато ти е уредила среща. Ако се явиш навреме ще получиш отредения дар - узрелия плод на любовта, уханието на любовта, светлината и топлината на любовта. Няма друг път, освен пътя на любовта. Връзките й са яки и в света няма други връзки. Ако успееш да я направиш, Великият ще те погледне и в сърцето ти ще отекне радостта - ще знаеш, че любовта те е докоснала. Любовта е благоволила към теб, защото навреме отзвуча на нейния призив.
Не пропущай часа, когато застанеш пред извора и свещеният елей на любовта се готви да напълни съсъда ти.
4. Ръката никога не пита: да обичам ли или не? Твърдо тя си казва: Трябва да обичам. Ако искам да живея, трябва да обичам. Хрумне ли й злата мисъл да не обича господаря си т. е. тялото, очаква я смърт. А ръката иска да живее, затова тя обича тялото и свещено пази връзката си с него. Затова тя никога не се пита: Обичам ли, или не?
Късичка е тази жива повест, ала тя не се отнася само за ръката, а и за всичките части на човешкото тяло, малки или големи, видими или невидими.
Едно умно същество ги обединява и благото на отделния уд, зависи от благото на всички, нещастието на един е нещастие за всички. Човекът носи в себе си великото познание и книгата на живите принципи стои разтворена близо до него. Ако човек би се вдълбочил в нея и с обич би я разучил, той би се домогнал до великата наука, как да живее. Законът за единството е написан във всяка клетка, която е пълноправен член на този удивителна построен колектив.
Ръката никога не се пита: Да обичам ли или не?
Ако можеше и човекът никога да не пита: Трябва ли да обичам или не?
Не се питай. Не питай: Имам ли господар, който се грижи за мене и кому съм задължен? Има ли Бог и какво общо имам с Него? Не казвай: Свободен човек съм и по моя воля ще обичам или не.
Не знаеш ли, че си ръка, крак, ухо, око, нос, уста, сърце, стомах или нещо друго в този велик организъм, в този космически Адам - клетка на Великото, което има отношение и връзка към тебе и към което имаш и ти. Ако не съществуваше тази връзка и това отношение, как щеше да живееш ти? А как може да се пререже тази връзка. Все едно ръката да рече: Искам да живея сама за себе си, откъснете ме от тялото... А ти си човек. Бъди по-умен от ръката и пази връзката с общото, пази връзката с Любовта, която е единственото звено, което те свързва с Великото чрез което живееш, чрез което крепко стоиш изправен и се развиваш, живееш под благодатните лъчи на Цялото, също, както малката детска ръка се превръща на мъжка здрава длан - тялото е направило това. Великото, Незнайното се погрижило и ти да растеш, да живееш, да се усъвършенствуваш.
Не си господар, не си роден ти, за да се наречеш велик. Велик е само Единния, Вечния, Незнайният Бог, Който обхваща всичко и всички, включително и твоята малка личност, частичка, уд от големия Адам.
Смирението е признак на разумност и достойнство. Мъдрецът е смирен по сърце. Като ръката и като мъдреца кажи си: Ако искам да живея, трябва да обичам, защото само любовта крепко ме свързва с живота.
Бъди разумен, колкото малката клетка, която знае в какво се състои нейното благо и кога подписва смъртната си присъда. Когато човек е решил да не люби, той се откъсва от тялото на любовта и се превръща на некачествено тяло, което иска да живее самостоятелен живот. Безлюбието е родило най-страшната болест днес. Нарушена е великата хармония, това е сигнал, за спасяване на човека. Болестта изчезва, когато причината се премахне. Желанието на народите да градят самостоятелно благоденствие, без оглед на чуждото, желанието на отделния човек да желае доброто само за себе си, неготовността на човечеството да дели по равно благата на природата, не е нищо друго, а индивидуализирането на човека, откъсване от цялото, желанието на ръката да живее самостоятелен живот. Идва момент, когато известни нарушения не могат да се търпят от Великия порядък на Битието - причината натежава и последствието идва. Едва, когато тази причина изчезне, тогава природата открива тайната на човешкия дух - да си помогне чрез някой лечебен стрък. Тогава едва човечеството намира не само цяр, как да предпази тялото от това страшно заболяване, но и как да пази душата си от най-страшното заболяване каквото представлява себичността, егоизма, безлюбието. Най-ефикасното средство срещу всички заболявания е любовта. Нищо в човека не трябва да му пречи да изяви и да приеме любовта под каквато и форма да е тя. Важното е връзката да не се разруши - важното е първоначалното отношение да не се погази - както е важно ръката здраво да бъде закрепена за тялото, за да обслужва на тялото, но и за да живее тя. Затова тя никога не пита: Трябва ли да обичам? Не питай и ти. Ученик си във велика школа на любовта, безсмислено е да питаш: Да обичам ли, кого да обичам, как да обичам, колко да обичам.
Не питай, ако искаш да живееш,
Не питай, ако искаш да бъдеш здрав
Не питай, ако искаш да живееш в орбитата на любовта, която те пази и огражда, като оня слънчев пояс, който те пази от големия студ и от голямата тъма.
Не питай, за да текат винаги към тебе струите на свещения елей.
5. Любовта ти дава известни права.
Любовта ще те научи как да използуваш тези права.
Основното правило при любовта е даването и взимането. Ако научиш изкуството навреме да даваш и на време да взимаш, ти си открил една от важните тайни на любовта.
Затова, когато видиш, че този който обичаш, носи тежък товар, ти имаш право да снемеш част от неговото бреме, за да му олекне и продължи своя път.
Не мисли, че твоята услуга няма да бъде възнаградена. Душата разбира, какво си направил - открил си една малка завеса, не само да види слънчевия лъч, но и да преживее топлината му. Притекъл си се на помощ в тежък час.
Това се нарича любов.
Когато видиш, че твоя приятел е много разтоварен от товари и има опасност да загуби равновесието си и се отклони от правия път, не го отминавай. Ти го обичаш и ратуваш за неговото добро спри се при него и му предай малко от твоя товар, за да се балансират тежестите. Дали си отнел или дал, дали си натоварил или отнел, ти си изпълнил свещеното правило на любовта. Спасил си този, който обичаш и както при първия случай, така и при втория си му направил неоценима услуга. Дал си му условия да не бърка, а да разреши правилно задачата и да се развива нормално.
В любовта всичко се свежда до времето - да знаеш, кога да даваш и кога да вземаш, кога да разтовариш човека и кога да го натовариш. Обичаш го и имаш право и за едното и за другото. Гледай широко на въпроса.
Давай, когато трябва.
Взимай, когато трябва.
Езикът на любовта никога не лъже. Вслушвай се в нейните повеления, за да не сбъркаш никога.
Не товари любимия, когато е натоварен; снеми част от товара му.
Не разтоварвай любимия, когато не е натоварен. Придай му нещо, за да не се спъне в пътя.
Не спазването на тези правила, говори за неразбиране на любовта. Дълбока наука е тя и трябва прецизно да се изучава.
6. Където и да се намираш по всяко време на деня или на нощта, намери светлия път, който ще те заведе до вътрешното, скритото, дълбокото -един закотвен свят, чист и просторен, до чийто височини ще се въззеймеш и до чийто глъбини ще се извисиш. Това състояние наричаме съзерцание.
Дали се изкачваш по планинските пътеки на път за високия връх или вървиш покрай брега на голяма река, или си в големия лес, или си в закътания си дом, или се намираш в концертната зала, или пътуваш по обикновените човешки друмища, не пропущай светещите мигове, когато можеш да се отзовеш пред очите на Безконечността и преживееш хармонията и красотата на съзерцанието. Този миг ти е необходим като въздуха. Твоите очи тогава се обръщат към един свят, който няма нищо общо с обикновения в който си потопен. Неизвестни закони представят нещата в друг вид, различни са формите. Струва ти се, че всичко това се дължи на оптическа измама, толкова всичко е различно, само един вътрешен глас ти подсказва, че си стъпил в пределите на един реален свят и една невидима ръка те развежда и те поставя в контакт с най-големите ценности на живота, абсолютната правда, и абсолютната човечност за които си бленувал. Неизказано добро беше да намериш формите не на обикновените неща, а изящните форми на истината, на правдата, на красотата, на любовта. Преходността на нещата загубва отровното си жило и някакво невидимо сияние предава друг смисъл дори и на злото - по магически начин виждаш доброто зад него и изпитваш непреодолим копнеж да реализираш и в себе си тази красота, за да станеш постоянен гост на тази страна.
Този час на съзерцание, когато си успял да се извисиш и да се вглъбиш в себе си, ти подарява невъобразим покой и дълбока радост.
Където и да си по всяко време на денонощието не пропущай звездния миг да съзерцаваш красивото, неуловимото, великото. Мястото на което си стъпил е свещено, а височината е шеметна; нищо обикновено и вражеско не може да те стигне. Пред твоите бедни сетива се разлива само доброто, само красивото, само възвишеното. Зад всичкото зло на света виждаш невидима ръка, която по един чуден начин превръща всичко на добро. Тези мигове раждат за тебе красотата, те са стимул за творчески проявления. Творците на изкуството добре ги познават. Красотата и доброто във всичките си форми стават достояние чрез дълбоко съзерцание, когато стигаш до оная вътрешна, дълбока и скрита сетивност. В преходния свят на обикновеното ежедневие, вдълбочаването и съзерцанието ще ти даде и сила и криле да живееш, да се бориш, да учиш, да побеждаваш.
Опитай да гледаш на всичко, което става край тебе, като израз на Великата разумност, която по всичките начини и пътища цели благото на хората. Опитай се чрез съзерцанието да намираш смисъла на нещата, за да се добереш до непресъхващия извор на любовта, чийто струи ще ти дадат и сила, и търпение и разумност да се справяш с всичките изпитания и противоречия, които ти предстоят, срещу суровата действителност на един студен свят, чийто коварни оръжия могат да се стопят само Със топлината и светлината на любовта.
Съзерцавай, вглъбявай се и обичай.
Не питай, какво нещо е любовта. Не искай обяснения от любовта. Прясната питка направена от чисто брашно се познава, когато се опитва. Изворната вода се познава, когато се опитва. За какво ти са обясненията за тези неща? Обясненията и доказателствата не са нищо друго, а черупките на нещата. Обели ги и ги хвърли, не се занимавай с тях - търси ядката. Опитвай вкуса на нещата и тогава се произнасяй. Не се лишавай от преживяването, в него е скрит смисъла на познанието. За какво ти са нужни обясненията, когато си гладен, или жаден? За какво ти са обясненията на любовта, когато тя стои далеч от тебе?
Кажи си: Имам право да опитам. Имам право да обичам.
Как ще обичам? Това е мой личен, интимен въпрос. Никой няма право да се меси в тази част на мая живот. За тебе не е важно, нито интересно, нито необходимо да знаеш как другите любят, как другите пият, как дишат, как се молят, как съзерцават. Върши всичко, както ти разбираш.
При подражанието има нещо неестествено. Подражанието прилича на преписване на класните упражнения. Колкото то може да помогне на ученика, толкова и подражанието ще помогне на тебе. Всеки човек е малка Вселена и толкова различна и индивидуална. Да бъдеш това което си, и да следваш повеленията на твоето сърце, на твоя ум и душа е равносилно на изграден характер.
Обичай, както разбираш, както можеш, както чувствуваш, за да опиташ плодовете на любовта. Тогава ще разбереш докъде си стигнал, какво си преодолял и какво си спечелил. Любовта ще те освободи от много излишни товари, тя най-добре ще се справи със омразата, с недоверието, със съмнението. В лицето на твоя ближен ще намериш брата си. И той търси правия начин на изявление на любовта.
Не се живее без любов, както не се живее без въздух, без светлина, без вода, без хляб.
Любовта съдържа елементите на живота.
Устремът към любовта е устрем към живота.
Обичай, за да живееш.
Обичай, за де се домогнеш до светлината.
Обичай, за да се домогнеш до топлината.
Обичай, за да се домогнеш до хармонията, която ще ти разкрие дълбочината на мъдростта и безбрежния свят на истината.
Тогава ще разбереш цената на познанието и цената на свободата. Пътят към тях минава през любовта.
Любовта е най-достъпната врата, която води към свещения храм, където те чака всичко онова за което душата копнее от векове. Гладувай и жадувай винаги за свещения елей на любовта, за да живееш.
Гладът и жаждата са великите агенти на живота.
Когато отиваш на извора, ти носиш съд. Изворът в най-доброто си желание да уталожи жаждата ти, дали би могъл да ти помогне, ако не носиш съд? На извора никога не отивай с празни ръце. Приготви си съд в който любовта ще отлее свещения елей.
Обичай, за да не остарееш. Човек остарява от момента, когато започва да мисли, че няма смисъл да обича. Нищо по-страшно не са могли да причинят на човека вражеските сили, отколкото всаждането на тази идея, че любовта е до време.
Страшен е живота без любов. Още по-страшен става живота на стария човек, който слага оръжие и казва: Свърши се. Няма смисъл да се обича.
Обичай винаги и като дете и като юноша, и като млад и като възрастен и като стар. Преливай от екстракта на любовта, раздавай го щедро, както щедро си го получил. Раздавай го безвъзмездно, както безвъзмездно си го получил. Без тази обмяна животът губи своя смисъл, своя аромат, своята хубост, своята пълнота. Приготви сърцето си като чаша и приемай свещения елей. Както другите стават извори на любовта за тебе, така и ти стани извор на любов, за да реализираш великия кръговрат на живота. Ще разбереш тогава, че смисъла на живота е скрит в любовта.
Обичай, както разбираш, както можеш, както искаш - това е твое право; обичай, колкото можеш.
Любовта е съставна част от идеала на ученика. Към този идеал ученикът неудържимо се стреми.
