1. Много пъти трябва да се връщаме на тази тема, защото сме ученици и се налага да бъде тя разгледана от всичките страни, за да се домогнем до същината, реалното познание, което ни е нужно в ежедневния ни живот. Темата е специална. Тя засяга ония, които се занимават с окултните науки, специално тя засяга най-вече учениците. Те не са свободни да пристъпват към окултизма като към нещо модно и интересно, важно за момента само. Учениците не са движени от обикновено любопитство. Те са преди всичко ученици и носят отговорност не само за делата си, но и за мислите, чувствата, желанията, думите. Ученикът не може да си позволи каква да е мисъл или чувство, желание и дума. Че прави това, то е друг въпрос, но отговорността си остава. Между многото въпроси, които го интересуват, стои и въпроса за невидимия свят, за съществата на този свят, за връзката между двата свята. Една много интересна тема, която увлича и кара човека да се вглъби в едно познание, което често пъти не го ползува, а може и да го отклони от текущите задачи с жизнена значение. Ясновидството във всичките му форми и варианти е будело интереса на човека. От най-простия до най-ученият по някакъв вроден инстинкт разтваря охотно ръката си, когато срещу него е циганката, която умее да врачува. Суеверието като неотлъчен спътник е придружавал човека и няма случаи, а ако има то е рядкост, когато под каквато и да е форма човекът иска да знае,какво е бил, какво е и какво ще бъде - нещо повече той иска да знае, какво го очаква и какво става с неговите скъпи покойници. Той жадува да открехне вратата към този свят и да види тайните скрити в него. Всичката тази нужда и интерес може да са на място, не знаем обаче, какво би спечелил човек, ако преждевременно се развие това сетиво, това трето ясновиждащо око. Ние няма да се впущаме в разисквания по този въпрос, за нас е нужно да знаем извращенията и опасностите, които се крият при разучаването на тази област. Данните произтичат от хора, които по механичен път се мъчат да се домогнат до неща, които не са проверени, не са абсолютно точни. Идеята за Бога, за невидимия свят не винаги лежи спонтанно и естествено в човека преминал по пътя на възпитанието и убеждението. Най-ценно и хубаво е, когато човек се добере до тази идея по пътя на преживяването, по пътя на дълбоко съзерцание, по пътя на сърцето. В широк смисъл ясновидство не значи виждане в света на заминалите, или идването в контакт с други същества, дори и получаване на картини за онова, което има да става. За какво ясновидство може да говори онзи, който не може да разбере нуждите, страданията и мъките на своите ближни и да се отзове на помощ? Какво би допринесъл на ученика в Окултната школа на Учителя подобно ясновидство, което няма връзка и отношение към себеподобния? Колко е важно да знаем, какво ще ни се случи утре, когато не можем да разберем елементарното задължение към ближния. При днешното време да притежаваш магическото изкуство да разбираш човека е хиляди пъти по-ценно от това някой дух да те учи какво да правиш и какво да не правиш. За ученикът въпросът е предрешен. Той трябва да живее идеята за ясновидството, живо вплетена в неговия живот. Когато ученикът отива обременен при Учителя, за него не е важно какъв е бил и какъв ще стане, важното е да получи помощта, да се разтовари от товара и да получи светлината, необходима за разрешаване на противоречията, за излекуване на болестта, за възстановяването на мира и хармонията на душата. Учителят беше велик ясновидец във всичките полета, най-живо и най-реално ние преживяхме Неговото ясновидство в съдействието, помощта и светлината, които обилно ни даваше при всички случаи. Неоспорима бе силата на Неговото ясновидство и на Неговите възможности в духовния свят, ала при нас Той живя и работи не с тези атрибути. Той беше велик реалист и целеше да промени нашето виждане, мислене, чувствуване - от тези неща ние се нуждаехме най-много.
На ученика не му бяха нужни доказателства за съществуването на невидимия свят - този проблем беше решен, други задачи много по-важни стояха открити и чакаха своето решение - да овладее силите на своя мозък, силите на своите удове, изкуството да мисли и чувствува право, за да придобие ония качества, нишки в голямата тъкан, която му предстоеше да изтъче - оформяването на новото съзнание.
Имаше един път светъл и красив, чийто двери чакаха човека, но да се насили да влезе неподготвен, неовладял себе си, беше едно от най-неестествените желания на човека, на ученика за бързо растене, за бързо придобиване на сили, които нямаше да го ползуват, а можеха и да му попречат. Ученикът не е обикновен човек. Той не може да сменя изворите - да пие от първия извор и после от десетия. Да се спреш на тази или на онази врата, за да ти кажат какво си и какъв ще бъдеш, или да ти дадат бърз начин за напредване, или да ти открият какво си бил в миналото, или какво правят заминалите, това не е нищо друго, а решаване на последния изпит. Ученикът трябва да се ръководи от строга принципност. Ако му е било нужно да знае нещо, то пръв Учителят щеше да му го открие. Веднъж разбрал главното и основното на своя живот, той няма право да търси лесни пътища.
Казват: На мене духът ми говори. Кой дух и какъв е той? Колко проповедници днес говорят в името на Бога и порицават грешниците и ги заплашват с ада - техните думи Божии ли са. Не предписвайте на Бога думи, които никога не е изрекъл. Не сваляме ли послания и речи, които никога Бог не е изрекъл и отдолу пишем Неговото име?... Колко е лесно да се говори от името на духа или на Бога или на Учителя. Велико е Божието дълготърпение и в своето величие търпи недомислията на хората. Дали е така просто и обикновено да се стъпи на тая горяща земя? Мястото е свещено и човек много трябва да мисли, когато дръзва да казва: Така ми говори духа, така ми казва Бог, така говори Христос - каза ми еди какво си. Колко хора днес духовни, верующи, окултисти, дори и ученици си позволяват да говорят по този начин. Има нещо безидейно и механично в това говорене. На всички може да е позволено това, но на ученика не му е позволено - то не е говорене, а бръщолевене, не му е позволено да заблуждава себе си, нито другите. Няма право да говори в името на Бога, на Христа или на Учителя - ученикът не е стигнал още до този ранг. Това могат да правят само великите посветени, а непросветените, които не разбират сложността на този свят, отговорността на думите и абсолютната чистота на тази област най-добре е да мълчат. Тази област е свещена и огънят може да пояде човека и се получат обратни резултати.
Ученикът трябва да бъде въоръжен с две необходими оръжия, две основни качества - кротост и смирение. Учителят казва: “Няма по-мощни оръжия от тях - те са магическото средство за преодоляване на всичко.” Ученикът трябва да знае пред Кого стои и как трябва да стои. За да каже някога, че Бог му е говорил с него трябва да се е случило велико преобразование, да се е родил от вода и дух, а ако това се е случило, той никога нямаше да говори. Той би мълчал, както мълчи Учителят, когато стигне до тези въпроси. Дали ти говори Бог, Христос или Учителя, това са велики събития - епохален момент от живота на човека, който дава живо отражение върху мисълта, чувствата, постъпките, живота, да разберат другите, че нещо велико се е случило, да го познаят по светлината, по топлината, които се излъчват от него, а не по думите и по екстаза в който изпада. Човечеството е сито на проповеди, на речи, на думи, на личности, на заплашвания, на закони. Лесно е да се говори от името на Бога, на Христа и на Учителя, лесно е да се турят в техните уста думи, които те никога не са казали. За човека е по-важно да знае как да живее, как да обича, как да учи, как да прилага истината, как да изпълнява волята на Тогози в Чийто име говори, отколкото да му приказват за невидимия свят и за неща, чийто произход носят печата на смешението. Никой, никога не е видял и не е чул гласа на Великата Реалност по външен, механичен път. Единствения начин чрез който човек може да изяви връзката с Великото е живота, който живее.
Има един свят на велика разумност, има един свят, където светещи същества работят за човека, ученикът най-вече от всички уповава на тях и в дни на страдания и изпитания той се обръща към тази Велика разумност и чака помощта, която няма да закъснее. Ученикът вярва, не е нужно други да го уверяват и да се мъчат да му докажат недоказуеми неща. Ученикът търси реалността на нещата и не трябва да се заблуждава от думите на самозвани учители, които винаги говорят за големи неща, за лесни пътища и за големи обещания.
“Един е Вашият Учител" - “Много са духовете - изпитвайте ги” - се казва в Евангелието.
Ученикът вярва, но не е суеверен.
Ученикът учи, но не учи другите, а само себе си.
Ученикът има реален поглед за нещата и за хората.
Ученикът не лъже другите и не се оставя другите да го лъжат. Ученикът приема знанията само от неизчерпаемия източник на Мъдростта, която Неговият Учител е благоволил да му предаде.
Към всичко друго ученикът трябва да бъде буден, осторожен, да слуша, да внимава, да мисли, да изучава, да опитва, но да различава къде започва вярата и къде суеверието.
