Няма да се връщаме на миналото, за да направим историческо разбор върху живота, дейността и методите на ония, които са следвали окултните школи или по свой почин са се отдавали на изучаването на окултните науки. Ще се спрем бегло само на онова време, когато търсачите на истината са се отдавали на самота, живеели са в дебрите на лесовете или в скритите места на планините, за да се отдадат на пълно мълчание и съзерцание. Времето на отшелничеството, на аскетизма преплетен с някои популярни учения на изтока в светлината на двадесетия век, струва ни се като нещо отживяло, премного отдалечено от динамиката на .нашия век, несъобразено с реалните аспекти на духовните търсения на съвремието ни. Ние не критикуваме тогавашното разбиране, нито методите, нито начина на живот, спираме се на практиката на ученичеството, чийто форми се променят, координират с дадени условия и с устрема на епохата. Те неизбежно биват прехвърляни на постоянно изменение. Всяко задържане и всеки опит да се запази статичността на една форма се изражда и се превръща бездушна догма, която обременява със своята нежизнеспособност. На времето отшелничеството имаше известен смисъл, но днес като идея и като практика, то е твърде трошливо нещо, отдавна загубило своето очарование и смисъл.
Човекът на новото време, ученикът в една школа като тази на Учителя не би се задоволил със тази практика и нещо повече, не би решил своите задачи и като човек и като ученик и не би допринесъл оня плод, който днес се очаква от него. В светлината на Учителя и при условията на днешния живот, при усиления пулс на нашия век старите форми отпадат като нереални и несъвместими. Ученикът днес не може и не трябва, нито пък иска да бяга от живота и от хората; нещо повече той не се сили да изменя външните условия всред които е поставен да живее, да работи, да учи. По такъв начин не условията стават фактор за духовното претворяване, а той става господар на условията, които приети в техния естествен вид той използува до максимум скритите им възможности. Неговият поглед не е обърнат навън, а навътре. Ученикът знае, че силата не е вън от него, а вътре в него - в живителната клетка на неговия мозък, неговото сърце и неговата воля. Той се стреми да оперира правилно с тия скрити сили в самия него и разчитайки само на себе си, той си проправя пътя напред. Вътрешната сила не се храни с нищо, което идва отвън, а от онова, което лежи вътре в него - дар скрит в неговия ум, сърце и воля. Той може да манипулира с тази скрита мощ, която се крие в мислите, чувствата, желанията, постъпките - те са фактическия капитал с който той разполага и на който разчита, богато съкровищница за която не е нужно да се рее в непристъпните лесове или в пазвите на планините, за да я открие и използува. Ученикът не променя отношението си към горите и към планините, съзерцанието, мълчанието, медитацията си остават елементи на неговото ученичество, те се превръщат за него на условия за самовглъбяване и защита, ала той решително се обявява против зависимостта от условията - не бяга нито от грохота на шумните столици, нито от кипежа на многото хора, събрани на едно място, за да се отдаде на работа. Напротив, той се старае да изработи вътрешна охрана, да кали волята си, да насмогне по такъв начин натиска на външната обстановка. За него всяка дадена обстановка в която е принуден да живее и работи, представляват най-благоприятни условия, независимо от мъчнотиите, независимо от промените и противоречията които налитат върху него. Той разбира и се стреми да запази пълно спокойствие и самообладание, вътрешна дисциплина и готовност да се справи с всичките неблагоприятни условия - условия при които ученикът ще развие самообладание, мълчание, търпение, концентрация на мислите, чистота; тъкмо неща които съставляват същината на неговото ученичество. Никога и никъде ученикът не би се изпитал така добре, както при външните неблагоприятни условия. А и никога сякаш противоречията и депресиите не са били толкова много, както през нашето столетие - тъкмо естествени условия за една школа, за учение, за изпитване, за каляване, за укрепване духовното тяло. За бягство от света и от хората ученикът не можеше и да помисли дори. Учителят не би и допуснал това. Заобикалянето на опасните завои на живота, намаляването по неестествен начин мъчнотиите, страданията, не беше нищо друго, а нарушение на програмата, предвидена за учениците. Именно всред вихрушките и огньовете, всред несгодите и противоречията, ученикът трябваше да запази своето хладнокръвие и без никакво отстъпление, за да смекчи суровия лик на съдбата, той имаше една задача и една цел - да разрешава задачите си спокойно, да се справя с уроците си търпеливо, да прилага новите методи, които му се даваха, да кали своята вяра, да прилага своята надежда и да се осланя на единственото оръжие, което гореше в сърцето му като свещен огън - огъня на любовта. Ученикът нямаше право да промени установената програма, нито да наруши вътрешния си мир. Човекът стоеше над всичко и в света на науката смелите мъже се справяха с най-трудните задачи, колко повече беше ученикът от един учен мъж, от един изследовател, от един мореплавател дори. Без да се оплаква, лени и обезверява ученикът трябваше да върви напред. Той знаеше, че времето беше необикновено, знаеше и какво се криеше зад суровия лик на несгодите, на страданията, противоречията. Учителят беше разнищил до най-възможната глъбина тези въпроси, и беше дал нови правила, нови начини, нови средства, как да се справи с всичките трудни уроци. Светлината беше обилна и ученикът разполагаше с нови пособия чрез тях той можеше да извлече от скъпата руда скъпоценния метал. Изискваше се учение, постоянство и търпение.
Програмата на школата беше жизнеспособна, съобразена с възможностите на ученика, с условията на живота и с времето за които Учителят казваше, че никога не са били толкова естествено благоприятни за развиване на всички добродетели, за които ученикът копнееше. В тази програма нямаше нищо пресилено, неестествено, нищо несъвместимо с живота и с века и с развитието на човека. Нещо повече тя беше напълно съобразена за днешния човек. Учителят казва: “Не избягвайте страданията, не се молете да ви освободят от тях, а ги използувайте, като ценни уроци, които не се повтарят. Бъдете като изследователите, като учените, които не скъпят и време и труд за една научна истина, колко повече ученикът, който съгражда новото в себе си.” Да бъдеш човек при благоприятни условия, да работиш и учиш при добри условия, да бъдеш чист при липса на изкушения бяха неща лесно постижими, ала да постигаш всичко това при крайно неблагоприятни условия беше истински подвиг. Бягството от лошите условия и от хората не разрешава задачата. Ученикът живее между хората и всеки човек поотделно представлява една система, една книга от която той би извлякъл ценни уроци. Старото схващане да живееш далеч от хората и да се пазиш осторожно от влиянията на неблагоприятната среда се заменя с ново - да преодолява тази среда, да изработи в себе си самообладание, самоконтрол, да се издига от съществуващи условия, да превръща нещата, да намира винаги ценното във всичко, което му се случва, да живее да работи и да учи при всичките условия беше най-актюелната задача на ученика, от чийто разрешение зависеше правилното му развитие. Чистотата като най-необходимо качество престава да бъде механически акт, а се превръща на жив непрекъснат процес вътре в него - “жива трябва да бъде чистотата” - казва Учителят. Тя не е мъртво украшение, нито нещо статично. Ученикът знае, че и най-чистата вода, когато минава през земните пластове се натоварва с известни елементи, но колко начина има в природата за да се пречисти наново тази вода? Същото се отнася и за ученика. Учителят предписва три начина: “Филтриране, изпаряване, изпотяване” -процесът на чистенето върви непрекъснато. Не е опасно, че нещо нечисто е влязло в човека, важно е да владее начина да го изчисти. Както химикът, ученият ученикът ще влезе в лабораторията си, ще прави опити, ще чисти себе си, ще чисти и другите. От хората той ще вземе нещо, ала и те ще вземат нещо от него. Обмяната е закон в природата, няма живо същество, което да не участвува в този непреривен процес, който пази равновесието и насища полярността.
При всичките условия на живота, ученикът държи новите методи на учение, дисциплина и живот. Той не забравя, какво се иска от него и колко е важно да стане господар на себе си и на условията. Материалът, с който ученикът работи са неговите мисли, чувства, желания и постъпки. Те са живия поток, който обновява живота, осмисля го, предава му устойчивост и осмисля цялата дейност като ученик. Затова неговите усилия са насочени към тази област, която го определя като човек и като ученик. “Ученикът няма право да изпраща лоша мисъл или чувство към ближния - по такъв начин той го уврежда и върже карма. Всяка лоша мисъл или чувство са стрели, които се забиват в човека. При всичките условия ученикът трябва да се пази от отрицателните мисли и чувства - те са вредни за него и за всички останали. Няма право да петни Великото, Което му определи тази, а не друга съдба, тази, а не друга роля. Ученикът винаги трябва да помни, че не условията правят човека, а той определя правилното си развитие. "Лоши условия няма” - казва Учителят. Има само нежелание за работа, за учение, за усилия. Има липса на устрем, на импулс, на любов към учението и към едно дело, което трябва да легне близо до сърцето.
Само тогава живота на ученика се превръща на верига от светли дни, смислени и задълбочени. Над него грее едно чисто и ярко небе - успял е да се добере до новите методи, новите начини на работа и на подвизаване в пътя на ученичеството. Тогава атмосферата му се насища със светлина, с мир, с радост, с любов, които неутрализират по магичен начин всичко онова, което наричаме лоши условия, лоша съдба или лоша карма. Ученикът е над тях, той е господар в един свят преливащ от жизненост. Не е нужно да бяга от хората, не е нужно да търси нови условия, не е нужно да бяга от живота. Където и да отиде, където и да се намери той носи благоприятните условия вътре в себе си - едно слънце, което никога не залязва, едно небе което му свети и денем и нощем. Животът на ученика при всичките условия си остава един и същ - светлината и топлината бликат непрестанно като извори и от живителните им струи той се храни, живее и се развива, досущ като цвете за което се грижи умен и добър градинар.
