Учениците в училището и студентите в университета имат една и съща цел - да придобият известни знания, за да се ползуват от тях в живота. Със зрелостното свидетелство и с университетската диплома имат за цел да уредят живота си. Образованието е средство за препитание. Цял живот след това човек разчита на онова знание или сръчности, които е получил по време на учението си; то е капитал, който се слага в обръщение. До колко човек може да използува разумно този капитал, до толкова той може да си уреди добър и заможен живот. Целите в обикновения човешки живот лежат определени -познат ни е този ред.
Ученикът в една окултна школа има нещо общо с този порядък, ала целите са съвършено различни. Окултното знание не е предназначено, за да се уреди материалния живот, то не е средство за търгуване, нито с него може “да си пробива път”, казано на обикновен език. Целите са други и знанието не може да се превърне на професия, занаят. Подбудите, които карат човека да следва обикновеното светско училище са едни, тези на учениците в една окултна школа са други. Окултното знание засяга живота отвътре, ученикът в окултната школа придобива знания, за да се развива умствено, сърдечно, духовно. С тези знания се цели да помогне на себе си и на другите по възходящия път към съвършенство. Той учи, работи, прави усилия, за да спечели не обикновено богатство, а добродетели, които са валидни за всичките светове и времена. Главна цел в живота на ученика е да се усъвършенствува. Както в обикновеното училище, така и в окултното ученикът се проявява различно. Той може да слуша добре, да разбира добре, ала да не прилага добре. Прилежанието, усърдието, трудолюбието характеризират добрия ученик. Окултната наука не отрича официалната. В своята всеобемаща област тя включва всичко до което се е добрала официалната наука и което е в съгласие с нейните принципи. Затова ученикът на всяка цена гледа да мине курса на светските учебни заведения, защото отделните дисциплини - математиката, естествознанието, химията, физиката, музиката и др. са разклонения на окултното познание и влизат като елементи в него. “Как ще разберете небесните работи, ако не знаете земните“ - каза Христос на времето. Ученикът трябва да бъде просветен, начетен, интелигентен, за да разбира онова, което му се говори.
Знанията, които се преподават в една окултна школа целят живота, пътя, човека. Какъв ще бъде човекът на новото и как ще се изрази неговия живот са две неделими части от едно цяло, знания и живот следователно трябва да се покриват. Знанията учат ученика, как да живее и как да се справя с противоречията, страданията и изпитанията на живота. Затова те са обширни и дълбоки - едно огромно духовно богатство е поставено на негово разположение - Учителят го предаде в пълнота. Предстои да се проучи, да се разбере и приложи.
Важно е за случая да вникнем в духовния мир на ученика и да разберем какво е направил той с онова, което е получил и дали е успял да го направи свое лично богатство. Ученикът има известни познания, може да са повече или по-малко в зависимост от неговата интелигентност и старание. Тези знания са негов капитал, което той се сили да тури в работа. Може ли да манипулира с него или не. Ето къде е важния момент от живота на ученика - бихме казали съдбоносен. Ученикът може да има много знания, той може да е даровит, способен, талантлив, може да има гъвкав ум, силна памет, въображение и добре да е слушал Учителя, добре да е разбрал онова, което се преподава. Но ако е спрял до разбирането, без да стигне до приложението, когато друг, който има по-малко знания, туря всичко в обръщение, успява разбира се този, който има по-малко знания и прилага, отколкото другия, който има много знания, а не прави нищо с тях.
Ученикът тогава прилича на онзи градинар или земеделец, който има отлични семена за посев от най-хубавите сортове. Подредил ги е в една хубава кутия, скъпоценна дори, класифицирал ги е, подредил ги е грижливо, кое за какво става, какъв сорт плодове ще дадат, ако евентуално ги посее, отбелязал е каква хранителна стойност имат, какво е качеството им и пр. пр. Ние си представяме живо този градинар - ученик, който грижливо е подредил знанията си, знания, които с не малко чувство на превъзходство ги показва след което наново затваря кутията си и я скривя. Ученикът може да блести от знания и красноречие, но с него се е случило нещо, което не е съобразено с програмата на школата. Грижливо е подредил всичко, ала то е външната страна на въпроса - отнесъл се е небрежно към важния, основния проблем. Тия знания не му помагат, от тях нищо не може да извлече, за да помогне на себе си и на ближните си. Те представляват жито затворено в хамбар, лишено по този начин от живия досег със земята. Ученикът не си е дал труд да изоре нивата, да я натори, да я посее, да направи онова, което обикновения селянин прави. Това е естествен процес, познат на всички. Ученикът трябва да се справи с него, за да преживее вярата и радостта, че семето след като грижливо е било посадено, непременно ще поникне и възрасти; ще дойде дъжда, ще дойде топлината и светлината и ще свършат останалата работа. Негова главна задача е била да го посее. Как другояче земеделецът ще се радва на жътвата и как ще се сподоби с хляба?...
Ученикът минава по същия път.
Има ли цена затворената кутия? Нека да е пълна с различни семена от различни сортове от хубави по хубави, а той стои гладен, гол и бос. Какво ще постигне земеделецът, ако държи житото затворено в хамбара? То остава неразбрано и неизползувано. По същия начин тече и живота на ученика. Той ще опита плодовете на своите знания - ще изсипе семената от кутията в торбата, ще впрегне каруцата и ще посее разораната си нива. Човек може да разбира науката за числата, но ако не си служи с тях каква полза има от това знание? Човек може да разбира от ноти, но когато не пее, за какво му е това знание? Окултното знание за ученика, това са семената, които той трябва да посее и след това да чака благословението - дъждът и светлината, за да поникнат, растат и зреят. Истинско знание имаме, когато опитваме плода, а не само когато го притежаваме, гледаме го, възхищаваме се и го изнасяме на показ. Всичко до момента на опитването е механическо разбиране на идеите, на учението, механическо е и отношението към Учителя, Който щедро дава семената, за да се посеят. Всичко вън от това е обикновено вярване, че Бог ще ни помогне, че всичко ще се нареди. Да, всичко ще се нареди и Бог ще помогне, но кога? Ако семето не е посято и да се изсипе най-благодатния дъжд и да се излее най-меката топлина и светлина, какво ще помогнат те на непосятата нива? Какъв смисъл има тази вяра, тази надежда? За какво ни е това знание? Великите постижения не се реализират с такава “вяра", такъв човек има механически разбирания за живите закони на реалността.
Учителят при всичките условия иска от учениците дълбоко и вътрешно участие в процеса на изграждането духовното тяло на ученика - Велик реалист, Той винаги е искал от учениците да бъдат точни, трезви, реалисти и да се справят с великите закони на живота, които няма да се променят заради желанията, разбиранията и прищевките на ония, които мечтаят за лесни пътища. Лесни пътища няма и не може да има, когато се строи най-великото нещо на земята - човекът. Учителят винаги се съобразява със законите на Живата природа, ученикът трябва да прави същото. Да гледа трезво, реално, ако ще и практически като обикновения селянин.
Всичко, което се дава в школата представлява сито и качествено семе. Ученикът единствено разчита на това семе и нека не забравя и семето разчита на него. Ученикът чака да опита вкуса на това семе - плода му, семето очаква от ученика да го посее на земята, за да оживее и принесе очаквания плод. Такъв е великия кръговрат на живота във всичките светове. Природния ритъм трябва да бъде уловен и животът на ученика трябва да резонира именно с тоя ритмус, който тупти в сърцето на Учителя, за да отзвучи в сърцето на ученика. Само така може да се реализира правилна и хармонична връзка между Учител и ученик, между ученика и Бога.
Никога да не слага семената в кутия, ако и да е най-хубаво украсена със скъпоценни камъни дори. Както веригите независимо от какъв метал желязо или злато са излети, пак вериги си остават, така също и кутията си остава мъртва при всичките условия, а семената неизползувани.
Семето трябва да се посее. Ученикът трябва да бъде нахранен, сит, здрав, богат. Ученикът дотолкова е ученик, доколкото е овладял изкуството на сеяча, който винаги е нахранен и се радва на добър урожай, защото не държи семето в хамбара.
В една школа могат да се срещнат ученици от двете категории: едни, които грижливо събират семената, знаят всичко за тях, радват се на тях, показват ги на другите, ала лично те не могат да ги използуват, не могат с тях да нахранят себе си и другите. Срещат се и други, които нищо не слагат в кутия, не знаят качествата на семената, не си губят времето да ги разпределят, нищо не говорят за тях, нямат време дори да се възхищават от тях, ала те владеят изкуството на сеяча - посяват ги - на странниците, които гладни се спират пред техния праг, те имат какво да им предложат - трапеза, хляб, вода и огнище да се сгреят.
Смисълът на живота на ученика е именно в това - да си служи със съкровищата, които е придобил, за да живее той и тия покрай него.
Ученикът в една окултна школа няма нужда от кутия за семена. Учителят отрече всичките кутии дали са те обикновени или златни, украсени със скъпоценни камъни. “Ученикът трябва да има нива, а не кутия” - казва Учителят.
