НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

5. Ученикът и изпитите

Глава 2. Ученикът - път и живот ТОМ 28
Алтернативен линк

5. УЧЕНИКЪТ И ИЗПИТИТЕ


Едно от качествата на Цялото е това, че едновременно То може да се проявява в частите, едновременно То може да стане малко, да се изравни до там, че да стане достъпно за съзнанието на човека, за да може да се извиси до Него и преживее свещения момент, че се намира пред Великото. През тези светкавични мигове човек добива представа за Великото и същевременно за ония възможности, които лежат в него. Човекът намира своето място, разбира какво има и какво трябва да спечели.

В желанието да помогне на ученика, Учителят дава необходимите методи и правила. Учението, което представлява стройна система на знания, принципи, правила, методи, закони и упражнения, улеснява работата на ученика. Същественото тук е ентусиазма, готовността и трудолюбието на ученика да овладее ония познания, които се преподават и максимум да ги използува. Във великата школа той не е само слушател, не е и случаен любител на окултно знание - то не го привлича като мода, за него учението е сериозна наука за постижения, за възпитание, за реализиране велики цели. Ученикът не е слушател, а студент, който не само слуша лекциите на професорите, но и учи сериозно, за да положи изпити. Редовният студент редовно се явява на изпитите и редовно ги взима. Само изпитите го отличават като редовен и надежден студент. Професорите не обичат случайните слушатели, ала държат за редовните студенти, занимават се с тях, следят ги осторожно. Тази същата особеност отличава и учениците в една окултна школа. Учителят следи определените сесии, интересува се от хода на изпитите, успешно ли се издържат и ако се издържат, определя следващите, които целят нещо друго в развитието на ученика. Изискванията в една школа са същи като тези от университетите. И когато в окултизма се казва, че само на добрите ученици се дават изпитания, това е най-вярното указание, че ученикът е редовен, върху него бди едно око и следи как се развива. Бди Учителя като съблюдава, как слуша ученика как възприема, как работи и накрая, как прилага наученото. Изпитанията са най-верния проверочен метод във всичките видове училища. Не е било и няма да бъде време, когато учениците да не се подлагат на изпитания, било в светските училища, било в окултните школи. Високо звание и отговорна служба чака дипломирания студент, как ще го проверят и могат ли некадърници да изпратят на важна работа, от която зависи благото и живота на хиляди хора? По същия начин и ученикът трябва да бъде проверен - проверяват се неговите добродетели - неговия морал, неговата справедливост, неговата любов, неговото смирение, кротост, въздържание, неговото благородство - всичко, което представлява морален гръбнак на ученика се подлага на проверка. Защото за какво е годен ученик, който не притежава тези ценности? Какво ще прави той и кому ще бъде полезен, ако няма търпение, самообладание, благородство, чистота, справедливост и пр.? Къде ще търсим човека, ако не в тези отличителни качества на ученика? Окултната школа има точно определена програма и за нищо на света тя няма да се промени. Както се справят учениците и студентите с програмите на учебните заведения в които учат, така също и ученикът трябва да се справи с програмата на школата, която следва. Изпитите следователно са неизбежни. Ще бъдат изпитани: честността, справедливостта, чистотата, безкористието, любовта, разумността, търпението, самовладането и пр. пр. Ученикът не е изпитан и трябва да се изпитва, за да расте и се кали. Програмата в една окултна школа е съобразена с великите закони на Битието и с възможностите на човека - нейните резултати са ефикасни, ако ученикът учи, възприема, разбира и прилага. Всичко в школата е естествено и непринудено - там не си служат нито с насилие, нито дори с убеждаване, там действуват два закона, този на любовта и този на свободата. Методите на Учителя са ясни, точни, естествени: действуват ритмично, като силите на природата, като слънчевите лъчи, като бистрите води, като чистата храна, като въздуха, като светлината. Словото на Учителя за ученика е храна, хляб наш насъщний с който се храни всеки ден - “Яжте плътта ми и пийте кръвта ми.” - стихът е ясен за ученика и той разбира мистичния смисъл. Учението в този смисъл не е нищо друго, а духовно хранене, което поддържа живота на душата, на ума, на сърцето.

Безброй са начините, пътищата през които към нас идва светлината, неизброими са методите, които улесняват работата като ученици. Те действуват отвътре навън и помагат на ученика да координира живота си с изискванията на школата, за да преживее силата на примера и уеднакви живота си с тоя на Учителя. Ученикът трябва да се превърне на чисто прозрачно езеро в чийто води да се оглежда Великото, за да дадем място в себе си и преживеем красотата и хармонията на този живот - живот на ученичество. Този е пътят, който ще води ученикът към съвършенството - идеалът на ученика.

Много често Учителят слиза при учениците - за Него е еднаква лесно да слиза и да се изкачва, за да помага, обнадеждава, издига, импулсира. През тия светли мигове Той чертае нова линия по възходящия път, поставя нова стрелка, като прави достояние нов принцип, закон или правило, които ученикът може разумно да използува за осъществяването на своите цели и задачи. Със снизхождение и обич Учителят следи усилията, труда, желанието на ученика да върви напред и правилно да решава задачите си. Проникнат от разбиране, всеки момент е готов да му помогне, защото и Той някога е минал по този път и няма нищо от този път, което да не му е познато, преживяно, овладяно.

Ученикът учи по строго определена програма. На ученика се дават безброй правила и методи, които да му помогнат не само да се ориентира по пътя, но и да преодолява всички спънки, пречки, неудачи. Учителят казва: “Ако съм на ваше място, ето какво бих искал от този живот: ще искам да се подмладя, ще искам да си купя инструмент, да имам свещ и вечер да чета на нея, да се науча да обичам хората, да се науча да мисля право, да виждам красивото в света, да виждам само доброто и след това да дойде Той и да ме изпита, колко знам, колко мога и колко съм овладял знанието. Искам да видя, какво съм придобил. Искам да държа изпит за Любовта.” Цяла градация от добродетели, които се превръщат на искрящо огърлие - бисери, за които ученикът винаги е копнял. Образът на ученика е нарисуван, релефно е очертан от майсторска ръка - такава е програмата на школата, най-сериозния университет, където се преподават знания за векове, изработват се добродетели, валидни за вековете, знанието на школата надвишава всичко, което на земята носи името наука, философия, религия - окултното познание обгръща всичките тия стръкове. Школата е най-висшето училище в живота и не само на земята. Ученикът който минава през това познание, не може да не бъде подложен на изпитания. Проверката си остава най-вещественото доказателство, че под покривката на пашкула кипи един живото и ако този живот не приключи със светлия миг на пробиването на пашкула и да излезе на свобода, ученикът трябва да разкъса веригите на невежеството, на себичността, на гордостта и на ред още наследствени труфила, които го държат в плен. Животът на пеперудата, която свободно и волно лети и се храни с нектар, осмисля всичките изпитания на бубата.

За този момент Учителят застава крепко до ученика, за да му помогне в трудния час на излитането и освобождаване от ограниченията на миналото и старото.

“Ако бях на ваше място, какво бих искал от живота, от светлите същества, от Бога? Да се подмладя, да имам свещ, да имам инструмент, да обичам хората, да ви дам доброто и най-вече да бъда изпитан, да бъда подложен на изпитание доколко мога да издържа на изпита на любовта.” Нищо друго не характеризира ученика, както изпитите. Слушател ли е, професорът не се интересува, студент ли е осторожно следи книжката му.

На земята няма по-голяма радост и по-голямо отличие от това - да бъдеш ученик, оттам и изпитанията, изпитите са признак, че пред Учителя не стои слушател, а ученик. “Радвайте се, когато ви гонят, хулят и кажат зла реч за вас, голяма е заплатата на небесата.” Блаженствата не са нищо друго, а проверочен изпит за ученика, те се отнасят само за него. Най-висш момент за ученика е, когато стигне до там да посреща изпитанията с радост и благодарност.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ