Животът е най-голямото благо на земята, най-ценното богатство, което човекът притежава. На земята няма лош и хубав живот, лесен и тежък, нещастен и щастлив. Човек може да бъде щастлив или нещастен, ала животът е единен и непреривен в своята цялостност и хармония. Животът прилича на река, която събира водите от много извори, поглъща влагата на големите гори и потоците на разтопените преспи. Но какво ли би се случило с реката, ако нейния път не води към морето? Нейният устрем от първия миг, когато се откъсне от подножието на планината, до момента, когато претоварена, богата и разливаща се на шир, е един и същ - морето, вечния копнеж към морските глъбини.
Същият устрем, същият копнеж вдъхновява и движи човека. И той вечно се стреми към нещо прекрасно и велико - един свят за който той бленува, една слънчева родина за която непрестанно копнее. Лишен от този устрем, животът губи своята цена, красота, смисъл. Човекът разбира тази жизнена необходимост когато прозре простата истина - интересите и нуждите на душата не могат да бъдат задоволени с обикновена храна. Върху нуждите на душата се обуславя многообразния свят на изкуството - непреривната жажда на човешкия дух за красота и величие.
Да се ожида тази красота, да се стреми неудържимо човек към нея, да работи и ратува за нея и накрая да я реализира е най-естествения облик на живота. Все по-високо и по-високо блестят тези върхове, към тях човек се устремява с всичката сила на младостта, когато с млад и с всичката отлежала сила на възрастния, когато напълно осъзнава нуждата от нещо по-различно, по-прекрасно, по - човечно. Моментът се изживява различно, то е първия дъх на пролетта, първата птича песен и първото ранно цвете, когато природата се буди за нов живот в един нов свят по-реален от този в който човек живее. Копнежът на човешката душа, устрема към нещо велико е естествен като устрема на реката да стигне океана.
Човекът е най-сложна формула - “Чудно и страшно си създал човека" -природата в човека е вложила най-големия капитал и човекът независимо дали може или иска трябва да оправдае щедростта и благоволението на природата. Напълно той трябва да оправдае указаното му доверие. Дали разбира или не великите закони, всеки човек минава по този път, за да преживее устрема на реката - рано или късно той стига целта. Пред него тогава се открива великия, необятния живот, където една светлина и топлина го чакат - неизразима е красотата, която човек съзерцава в редките мигове на прозрение - душата преживява първия досег със слънцето и като пъпка се разтваря за новия живот.
Това е първата фаза за ученика, първата бръмка на един живот, който се разкрива тепърва във всичката си хубост, пълнота и хармония. Първата стъпка е вярна и тя води към идеала на душата - отличителния белег е радостта, която трепти като зазоряващ ден - радостта никога вече нямаше да го напусне.
Неговият път нататък се очертава ясен и чист, огрян от лъчите на изгряващото слънце. Това не значи обаче, че този път е лесен. Той криволичи през различни местности; гори, блата, сипеи, прагове, морени, стръмни пътеки, също както пътя на реката. Човекът не е пощаден от нищо. По този път ученикът ще се кали, ще се налее със сили и ще изработи в себе си новия образ на новия човек. Процесът е бавен и изисква много труд, търпение, учение, работа. Над него бди една любов и една мъдрост го ръководи - ученикът никога не е сам. Учителят осветява този път с обилна светлина. Ученикът трябва да се домогне до нея и въоръжен със светилника да продължи сам от победа към победа. Ученичеството е най-високия връх на земята, най-възвишения сезон на една епоха - за този ден и час човешката душа е копняла от векове. Няма по голямо щастие и по върховна радост от тази да се срещнеш на земята с Него, да бъдеш негов съвременник, да Го слушаш и съзерцаваш, за да пиеш направо от извора на живота - Словото. Велико е това събитие - Учителят е дошъл заради учениците, от тях Той се интересува, учениците са ожидали тази среща, за нея те са се родили - животът им се осмисля само с нея. Срещата на ученика с Учителя е най-трогателната и чиста песен, която може да звучи в един човешки живот.
Това е втората фаза на неговия живот - очаква го неуморна работа. Ученикът трябва да прояви рядко трудолюбие, прилежание, упоритост в учение и овладяване великите добродетели. Предстои му да очисти своя дом от утайките на миналото, от наслояванията на наследствеността. Не се пътува лесно по един път, който привлича само смелите пътешественици – стрелките са на голямо разстояние, станциите се губят във мъгла и студ и трудностите се увеличават, колкото отиваш по-нагоре. Пътят към високия връх е бил винаги път за малцина. Само през епохите, когато на земята слиза Божи пратеник, тогава този път се оживява, светлината е обилна и благословението се излива като благодатен дъжд. Но и тогава основния закон не се променя - изпитанията и страданията ще следват ученика и изпитанията няма да го пощадят. Изпитани ще бъдат любовта, вярата, надеждата, морала, знанието, правдата на ученика. Как, иначе ще получи нужния ценз? Преминал през огъня на изпитанията ученикът се калява и придобива ония качества, които го отличават като ученик на Великата школа.
Учителите в миналото и сега, както и в бъдеще никога не оставят сами своите ученици. И те и Той знаят, че са застанали близо един до други, един след друг, винаги близо и далеч, познаващи езика и чувствувайки любовта, която е непреривна. Има какво да им дава сила, да ги укрепва и импулсира, да ги вдъхновява и радва. Пътят на ученичеството е път на светлина, на красота, на подвизи. За ученика няма по-прекрасно място от пътя, по който вървят - осеян с най-прекрасни цветя, наситен от радостта, бликаща от всяка победа и от всеки успех. Всеки миг от живота на ученика разкрива нови светове, нови знания, нови хубости. Ученикът знае, че гради нов път, път за тези, които ще дойдат след него, както ония, които са вървели преди него са приготвили настоящия живот - целта сияе и върхът блести в утринно сияние - това е пътя към Царството Божие на земята, пътя към Любовта. Идеал, който последователно получава своето последователно разрешение във трите фази на неговия живот.
За ученика е важно да намери прекия път и да изгради мост здрав и солиден, за да направи връзка между два свята и се домогне до скритите сили на своята душа, дух, сърце, ум. Човекът е роден богат и богатството му е скрито в неговите прави мисли и чувства - с тях му предстои единствено да оперира, ако иска да се развива правилно. Чака го упорита и трудна работа - да надмогне себе си, да изработи правил на обхода към ближните си, да извае добродетелите, да поддържа непрестанно огъня на своята душа, копнежа й към съвършенство. Отдавна той е научил изкуството да прави преводи, иносказателния език, езикът на притчите, езикът на символите, това са ключове, които трябва да използува при откриването на истината - една от неговите основни задачи - свободата ще го направи свободен, свободен да учи, свободен да люби, свободен да служи на ближния и на себе си. Да утешава ближния си, както утешава себе си, да помага на ближния, както помага на себе си, да си създаде отношение към съучениците си. “Помагайте и утешавайте се в час на скръб". Въоръжен със своята обич, той трябва да провери до колко тя е силна и безкористна - това може да стане само когато я приведе в движение, когато я приложи. На места ученикът ще остане сам. Пътят е безкрайно самотен. Настигат го студени нощи, дълги, полярни, бурни. Всичко у него се преоценява, светлината му се увеличава и грижливо като опитна домакиня той оглежда целия си дом, вижда ценностите, които притежава, вижда целта, която блести ослепително и колко далеч е тя за неговите невръстни нозе... Той се чувствува не само сам, не само беден, но и несъвършен. Колко е малък той и сякаш недостоен за голямата любов, за голямото знание. Движи се между два свята и сякаш е загубил мярката и изкуството да различава. Той губи посока, губи вярата и в незнаен миг го обзема страшното желание да се върне от пътя, още има време за това, по нататък ще стане невъзможно. Тъмата пред него се стеле гъста и непрогледна. Пред него се стеле дълга полярна нощ. И неговите хоризонти са помръкнали и буря се надига над тях. Познат пейзаж, позната буря, която връхлита над него - човекът - ученикът сам трябва да се справи с тая дълга нощ, с това основно противоречие, което му пречи да върви напред. Колко време трае една буря? В природата тяхното времетраене е точно определено - същия закон е валиден и за човешкия живот. До него стига сигнал от Незнайното, той слуша тихия глас и частичка от неговата оцеляла любов, го връща към действителността, към реалността. Бавно изтокът се раздипля, нощните сенки изчезват и утрото настъпва - небето над него блясва чисто и измито като очите на дете. Да намериш сили в себе си и да преодолееш бурята и дългата нощ е първата крачка към овладяване на своите сили и възможности. Човекът се изправя в целия си ръст и казва: мога да преодолея всичко - нататък не ме е страх. Отминава най-сгъстения час на неговия живот, първата буря на ученическия живот може би ще налети пак, но нейната сила вече ще бъде неуязвима за него.
Чувството, което го изпълва след преживяното е дълбока радост и мир в душата - подготовка за третата фаза, която му предстои да преживее. Опитал силата на невидимите помощници, преживял радостта от победата, ученикът има едно желание - да запази непокътнато богатството, което е спечелил - да утвърди вярата и надеждата в себе си и да благодари за оказаната привилегия. Ученикът научава изкуството да се вдълбочава в себе си, да се наблюдава и да самоанализира чувствата и мислите си. Нещо бликащо има в душата, в сърцето на ученика, събуден за един нов живот, където нови импулси го чакат и нови хоризонти се откриват. Пред него прошумява голямата книга и езика на природата му разкрива нечути приказки и му поверява съкровени тайни. Всяка природна форма привлича неговия поглед, всичко оживява, еднакво ценни за него са и малкото цветенце и незначителната тревица или камъче, както и човека. Всичко, което образува трите царства в тая голяма и добра земя, получава за него ново значение и се превръща на извор на нови чувства и мисли, за да стигне до великата идея за Единния, чието присъствие той долавя отвред. С избистрени очи след бурята и голямата нощ ученикът е успял да проследи стъпката на детето, първата стъпка с която то се сили да завладее света - като детето и той е направил първата стъпка, овладял вече едно изкуство и нататък той стъпва сигурно и смело, уловил здраво дирята на един свят с безброй измерения. Трите фази прорязали неговия живот го изправят пред една облята в светлина сграда - школата и един чин, който го чака и Един Учител, който ще му предаде великия урок на любовта, на мъдростта и на истината, един свещен момент, когато ще му кажат: “Сине мой, дай ми сърцето си."
Тогава за ученика започва едно годишно време, когато слънцето се връща и поема своя път към север - дните стават по-големи и пролетта настъпва. Такава пролет настъпва и в душата на ученика, човек е намерил магическия ключ към един живот красив, чист, свободен.
Да преживее фазите на този път и да се отзове пред дверите на новото, е свещен миг от живота на човека - земята и небето се радва на този празник - една душа се е разцъфтяла и нейния аромат прониква цялата вселена, един човек е спечелен за великото дело и е станал съработник на Бога, на Учителя; Цели се благодатта да стигне до всички - пролетта на епохата да почука на всичките прагове.
