Откриването на една окултна школа бележи епохален момент в историята на духовното развитие на човечеството. Под думата окултна школа в този смисъл за който става дума тук, се подразбира онези циклични периоди от историята, характерна с голям духовен напредък, с обилна светлина, която се влива в умовете на ония, които през вековете са копнели да бъдат ученици в тези школи. Те нямат нищо общо с оная безкрайна върволица от спекуланти, които са извращавали правата философия и чистите знания за душата и за живота, използувайки за свои лични цели методите и законите, които окултната наука им разкрива. Днес можем да говорим за това рядко, изключително явление, каквото представлява откриването на школата. Разбор на миналото няма да направим, на изток и на запад има многобройна литература - нашия поглед е обърнат към нашето време, през нашето столетие и към нашата страна, където бе открита школата на Учителя. Събитието е станало през наши дни през един важен исторически момент, когато на земята щяха да се кръстосват две шпаги, две учения диаметрално противоположни по своите принципи и цели. На земята си бяха дали среща лъжата и истината, насилието и свободата, глупостта и разумността, любовта и жестокостта, тъмнината и светлината. Епохата бе наситена с тревога и напрежения и тя бе наситена не само с вътрешните ефекти - трескавия и шеметен импулс, който бележеше изумителния развой на техниката и разцвета на науката, не и с големите преобразования на градовете и държавите, със строежите, където основните материали бяха желязото и бетона. Имаше нещо много по-важно и по-значимо от целия този набег в материалния живот - строежа на човека, преобразованието на човека. Да се претвори съзнанието на човека, да се роди човека с едно ново виждане за света и живота, нова любов и обновена съвест бе най-колосалната работа, която уви не можеше да се достигне чрез никакъв материален възход и с никакви обикновени човешки средства. Развитието на човешкото съзнание, повдигането на човешката душа, облагородяването на човешкото сърце нямаха нищо общо с динамиката на времето, с материалната култура. Всичко беше поляризирано от атома, до метода и до мирогледа, който ковеше две съдби, два живота, два свята съвършено различни. Тъкмо в тоя, именно възел лежеше може би дълбокия замисъл на Битието през най-сгъстения час на дългата непрогледна нощ да изпрати малък лъч на разпукващата се зора, която нямаше вече да спре, за да подари на човечеството една величествена пролет. Денят трябваше и щеше да се роди независимо от всичката тъма, която обвиваше човешките хоризонти, независимо от усилията на ония, които през вековете винаги са стояли нащрек в преходния миг на епохите, за да спрат развоя и прогреса на човечеството, за да оспорят светлината, която техните користолюбиви стремежи се силеше да запази само за свои нужди. Борбите на този фронт са известни още през древните времена и поетите тогава в най-различен литературен вид са ги описвали като епически борби. През всичките времена те са били едни и същи. Навремето те са, които гонеха Христа, те са стояли и зад инквизицията, те са същите, които са гонели и изгаряли всички труженици на науката, те са били същите, които у нас са гонели богомилите, те са същите и днес, които с меч и слово искат да унищожат всичко, което носи дъхът на новото. Историята на тези отявлени агенти на тъмнината е стара като света, не веднъж светът се е превръщал на арена, където се правели сетни усилия да се разпъне любовта.
Такъв преходен исторически момент бележи идването на Учителя и откриването на школата. В отделни фрагменти ние се опитахме да дадем облика на школата, всичко преживяно искахме да отразим във връзка с това събитие, за да стигнем до момента, когато пристъпихме прага на младежкия клас - Специалния, както се наричаше, както Той го нарече. Мисията на един Учител е много дълбока и обширна - тя обхваща целия живот на земята, трите царства - всяко дихание усеща трепета на събитието и по своему отзвучава. Ала вниманието е най-много съсредоточено върху човека - тоя съвършен организиран свят с велики възможности и с огромни ресурси. Не е трудно да ги посочим и да намерим мястото, където те са складирани - човешкия ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкия дух. Човекът трябваше да се роди наново, човекът трябваше да засияе в нов блясък и красота, за да бъде достоен за новото, което идваше на земята, следователно към него трябваше да се пристъпи с нови методи, изпитани и ефикасни; на човека трябваше да му се даде нова насока и да се въоръжи с нови знания, за да се подготвят вътрешните условия за голямата работа, която му предстоеше. Откриваше се съвършено нова страница в духовното развитие на човека по време на едно столетие наситено с големи бури и депресии. Всред хаоса на епохата, която залязваше трябваше да се предприеме една опасна и забележителна експедиция, която можеше да се отъждестви за голяма наша радост, с изкачването на Хималаите и стигането до най-високата точка на земното кълбо - върха Чомолунга, който връх векове е стоял величествен и непревземаем. Нека сравнението бъде като хрумване на поет, ала ние смеем да кажем, че целта на Специалния клас гонеше именно такава височина, колкото и странно да звучи това за моралния ръст на човека от двадесетия век, целеше се и това беше от голямо значение, да се даде тласък към тая трудна експедиция - раждането на новия човек, който по ум, по сърце, по душа и дух трябваше да се различава коренно от всички свои предшественици, които са минали през окултни школи.
Специалният клас беше Специален поради ония специални задачи, които младият човек трябваше да реши - изграждане на нов тип човек, една крайно деликатна работа, която можеше да се доведе до пълно разрешение само при това условие, единственото условие - светлината на Учителя, непосредственото присъствие на Учителя и любовното участие в едно велико начинание, което засягаше цялото човечество. Както победата на Чомолунга беше победа и радост за цялото човечество, така също и изграждането, формирането на новия човек, ако би бил единствен дори през нашето време, би се сметнало като победа на цялото човечество. В светлината на Учителя, задачата на Специалния клас бе, именно такава - хармоничното развитие на свободния човек по ум, по сърце, по душа и дух. Пълна хармония между тези четири свята в човека е възможна само тогава, когато съдържанието на ума, на сърцето, на душата и на духа са проникнати от съответните сили, творчески сили с които човек да манипулира за своето усъвършенствуване и за доброто на ближните си. Ученикът на Специалния клас е дошъл по свой почин, над него не е бил упражняван никакъв натиск, ръководен само от любовта, свободата и копнежа към учение, той си избра мястото - школата, сам се записа и сам пред Своя Учител и Бог е дал своите обещания. Светлината едновременно е и мека и твърда, снизходителна и строга. Веднъж пристъпил прага на класа той трябва да бъде наясно по всичките закони и правила на школата, които трябва да спазва. Както в обикновеното светско училище има програми и изпитни комисии, така също и тук съществува и програма и изпитна комисия. Никой ученик не пристъпва прага на едно училище, ако няма нужната подготовка за него. И докато законите в обикновените училища са снизходителни без да отбелязват катастрофални последици - законите на окултните школи са строги и неумолими и всяко нарушение се плаща. Не е позволено играта с огъня, мястото където ученикът стъпва е свещено. Влизането в един окултен клас като Специалния е свободен акт на човека, то е израз на вътрешен копнеж. Векове той е чакал този миг - да срещне Учителя си, да чуе Неговия глас и заеме своето място - учебния чин, за да уталожи жаждата за знания, за светлина, за свобода, за живот. Неутолима е тая жажда към познания и подвиг.
Специалният клас има точно определена физиономия, свой израз и душа. Ученикът, който пристъпва прага на Специалния клас, трябва да знае защо е дошъл в този клас, какви са целите, задачите и какво се изисква от него. Ако ученикът в този клас носи в сърцето най-малката корист и в ума си най-малкото съмнение - свършено е с него. Той нищо няма да научи, нищо няма да спечели. В окултните школи отдавна са ликвидирали с диалектиката, окултната наука борави само с благородни метали, които не се окисляват. Ако ли пък недоволството в сърцето е като малко своенравно дете постоянно хленчи, оплаква се, нищо няма да научи, местото на такива не е в този клас. Изключени са неблагодарността, користолюбието, нетърпението, себичността и много недъзи от този род. Тогава, ще кажат някои, там е мястото за съвършени. Какво съдържание има в думата “съвършен" - съвършен може да бъде ученика, ученик може да бъде всеки, който се поглъща от учение, от работа, от усилия да надмогне себе си и всичко това с дълбоко чувство на отговорност и любов. Любовта разредява гъстотата на атавистичните навици, които човек носи като наследство от миналите поколения. Жаждата да бъде ученик разтопява всичко, което е твърдо, неподатливо и отрицателно, в процеса на усилена работа, ученикът се освобождава от всичко отрицателно. Специалният клас не е място за деца, за своенравни, за упорити, за недоволни, за недисциплинирани, за хора с обикновен морал. Веднъж влязъл в този клас ученикът трябва да има непреодолима жажда за учение, абсолютна вяра и доверие, с любов към работата, която му предстои. Той е длъжен да се съобразява както с програмата на този клас, така също и с дисциплината. Това е важно за обикновените училища, колко е по-важно за окултните школи, където атмосферата трябва да бъде наситена с доверие, с чистота, с любов. Ученикът в Специалния клас свещено трябва да пази отношенията с Учителя, както и тези със съкласниците си.
Характерния белег на ученика от Специалния клас и неговата вътрешна и външна свобода и независимост, които той реализира с решението си да не встъпва в брак и по такъв начин да избегне всичките светски задължения, които този акт му налагат. Съществува, обаче, една друга женитба, която по същия начин може да му сложи букаи не само на ръцете и краката, но и на ума и сърцето. Идеята за необвързването с женитбата е много сложна и деликатна. Обикновената женитба крие при днешното развитие на човека своите тежки условия, редица ограничения и тежести, които биха попречили за една подобна работа, който мащаб не може да се измери с обикновени мерки. Неизмерима е височината на която трябва да се въззейме той. Защото и другото е вярно - положението в което може да изпадне свободния отвън ученик, а вътрешно не е разрешил задачата. Съществува една женитба, един съюз със света, който съюз по същия начин може да зароби, иначе, свободния ученик и да бъде възпрепятствуван да учи и изпълнява поетите задължения като ученик на класа. Светът е опасно море, място с много блата, където ученикът може да затъне - светът е лаборатория, където се правят много и чудновати опити, ученикът може да се ползува от тях, но без сам да участвува в тях - нека научи важния урок да използува чуждите опитности и грешки, не е нужно и той да мине през калта, след като друг е минал, за да научи някакъв урок, който ще му струва много скъпо. Съзнанието на ученика трябва да бъде будно и когато е обърнат към себе си и към външния свят. И както обикновения ученик в светското училище не мисли за женитба по време на учебния курс, така също и ученикът от Специалния клас, където той си остава ученик за през целия си живот, не мисли за женитба, ангажиран със сериозната наука, обзет от жаждата за учене, за подвиг, за великите ценности. Мисълта за свършването на необикновеното училище не го занимава, нито тази за някакво зрелостно свидетелство. Ученикът на Специалния клас не мисли, как да осигури живота си, как да го нареди, не мисли дали ще има пари, дрехи, храна, дали ще остарее, дали ще се разболее, дали ще умре. Животът на ученика е уреден в пълния смисъл на думата, негова задача е само да учи прилежно, упорито, постоянно. В света в който той е потопен, без да живее в него, той може да влиза и да излиза, да работи и да помага на страждущи, да облекчава положението на душите, да обича и да бъде обичан, да дава и да взима, но всичко това да бъде извършено с будно съзнание, докато световната кал не се е полепнала по него. В това отношение той трябва да прилича на колело, което се движи със светкавична бързина - по него нищо не се задържа, той е винаги чист. Светът е опасна зона и той стои далеч от него, атмосферата е твърде гъста за него. дори и тежка за понасяне. Не случайно Христос е казал: “В света съм, но не съм от света." Когато ученикът влиза в тази зона, той взима всички предпазни мерки, въоръжава се с бронята на себевладането, търпението, смирението, кротостта.
Веднъж влязъл в класа, ученикът не мисли за света - тоя лабиринт, където всичко е хаотично, той не мисли за жена, ако е мъж, нито за мъж, ако е жена. Той не мисли за материално благоденствие и свежда материалните нужди до минимум, без никакви излишества в храна, облекло и др. Само така .умът, сърцето и волята могат да бъдат свободни инструменти чисти и здрави за голямата работа, която му предстои. Какво представлява параход, който има здраво витло и здрав комин, ако котвата е свързана и параходът не може да реализира никакво движение. Дали такъв параход може да достигне предначертаната си цел? Обикновения живот представлява тъкмо такъв параход, възпрепятствуван от хиляди грижи и дребнавости, задължения малки и големи въжета, гъста мрежа, която спъва движението и не позволява на човека свободно да разпъне платна и завърши своя рейс. Нищо, абсолютно нищо не трябва да спъва голямата работа с която той се е нагърбил веднъж.
“Влизането в Специалния клас - казва Учителят е връщане към девствеността” - пристанището на вечната младост, където ученикът запазва свежестта на мисълта, топлотата на чувствата и силата на стремежите, като си остава до края на живота си пътник с отворена торба, която постоянно се пълни с нови ценности, с нови познания, които извират от непресъхващия извор на Мъдростта. Ученикът не може да храни сърцето, ума, душата си с обикновена храна. Изправен пред Лицето на Великата Реалност, реализирал жадуваната през вековете среща с Учителя си на физическия свят, ученикът е озарен от нова светлина, от нови импулси да отзвучава на новото, за да бъде и той хармоничен тон в големия оркестър. Само така той работи в унисон с желанието на Учителя си, Който цели от него да направи истински човек. Ученикът на Специалния клас има стремеж да живее необикновено и като ухаещо цвете да издава приятен аромат, като съвършена цигулка да издава най-чисти тонове. Светлината и топлината изпълва ума, сърцето и душата му и те дават отражение и на делата му. Ученикът в процеса на ученичеството разбира значението и силата на правите мисли, чувства, желания и постъпки и се стреми непрекъснато де ги вае, да ги подхранва, да ги сътворява. Само така той може да бъде полезен на себе си и на ближните. Той живее богат вътрешен живот, непрестанно е зает с възвишени и светли идеи и неговите очи са отворени за красотата, за любовта, за истината и за чистотата. Бавно, но сигурно той овладява изкуството да различава истината от лъжата, доброто от злото, Великия Учител от обикновения - самозвания. Ученикът чрез методите, дадени от Учителя се стреми да внесе пластичност и мекота в своите мисли, чувства, в своята обхода спрямо другите. Така той добива меко и отзивчиво сърце спрямо страданията и неудачите на другите, като взима участие и се отзовава там, където е нужно, преди дори да му поискат помощта. По такъв начин той развива най-висшата степен ясновидство I да разбира хората, нещо, което се смята като важна и актюелна задача в живота на ученика. Чрез правите мисли и чувства той може да регулира теченията на нервната система, на кръвообращението и сам да си помага по време на болезнени състояния и физически заболявания. Негов свещен дълг е да реализира здравословното състояние на тялото. Ученикът трябва да бъде здрав, налага му се да добие здравни и хигиенични навици при хранене, дишане, мислене, работене.
Темата за правите мисли и чувства, изобщо за мислите и чувствата е най-широко разработена от Учителя, никъде и никога за тях не е бил направен такъв дълбок анализ и никога сякаш учениците не са били обърнати толкова с лице към тези два свята, които представляват основната тъкан при духовния живот. Внимателно всичко казано от Учителя трябва да се разучава, да се прилага и да се използува относно мислите и чувствата, важен фактор при неговата работа. Материалът е огромен. Защото само добрата мисъл и чистото чувство разредяват атмосферата в която човек живее.
Ученикът на Специалния клас не живее при обикновени условия, където теченията са бавни и медлени, почти безбурни - това е спокойния терен на обикновения, делничния живот на безкрайното мнозинство - при съвсем други условия живее ученикът - той е винаги на фронт, между две демаркационни линии, където непрекъснато се водят сражения. Животът на ученика тече необикновено с устрем напред и нагоре от победа към победа, от сила към сила, от знание към знание.
Ученикът по този път не е сам. Той учи, работи и живее под зоркото наблюдение на Учителя и с крепката Му помощ. На всеки завой по неговия път е поставена стрелка. Пътеките, които водят към върха са добре очертани и никой дошъл в съприкосновение със светлината, любовта и свободата на Учителя не може да ги сбърка. За Ученика няма по-голяма задача от тази да стигне върха, където го чака Учителя, Който от този момент му подарява свободата - от този момент няма опасности, които да не могат да бъдат преодолени, няма задача, която да не разреши правилно. Победата на ученика от Специалния клас е победа на човека - преодоляване на най-голямата височина. То е като победа на най-високия връх на земята, за който не една жертва е била направена. Не веднъж на земята е била открита окултна школа и не веднъж учениците са предприемали тази трудна и опасна експедиция. Стигането до най-високата точка на земята, преодоляването на най-високия връх с пълно основание може да се каже, е станало и в човешкото съзнание - човешкият дух се е възмогнал до най-високата точка на духовното прозрение и развитие по време, когато на земята е слязъл Учител, за да помогне на човека, да реализира победа не само на физическия свят.
За ученика Учителят представлява авангард, зад ученика от Специалния клас като тил стои общия клас, здрави и изпитани ветерани със същия устрем, идеали и задачи.
Овладяването на върха е величествен миг, който засяга еднакво всички - победата на един е победа на всички, радостта на един е радост на всички. Към земята тогава потичат нови жизнени токове и сили, освободени от мировата утроба на Вечността. Събитието е неповторимо и то привлича усилията на смелите, самоотвержените и жадните за велики дела и подвизи. Срещата на земята между ученик и Учител е величествен момент от историята на човечеството и на човека по отделно. Великото събитие намира пълно оправдание и въплъщение в тоя устрем към най-високия връх, не само на физическия свят, но и в духовния. То е идването на новото в света, раждане на културата на шестата раса, културата на любовта.
