В устройството на модерната държава съществува едно учреждение, което има за задача да пази реда и спокойствието на гражданите. Казваше се със сполучливото име “Обществена безопасност” - смислено и с идейно съдържание. Казано другояче - учреждение, което пази спокойствието и безопасността на обществото. През онова време никога не бихме си спомнили за този орган на властта, ако промените които ставаха в мозъците на хората - управниците не ги караха да се страхуват от сянката си. Обикновено това се случва, когато се накърнява връзката между държавата и народа. Народът изгубва доверието си в нея и вътрешния конфликт е неизбежен. През такива времена хората губят своето спокойствие, а надписа четливо написан над тази сграда не звучи успокояващо. Напротив, то буди страх и никой гражданин не би желал на сън и на яве да влиза в този модерно устроен затвор, където основният закон е безлюбието.
“Обществената Безопасност” по време на нашата младост, съвсем не беше спокойна и невинна служба, която те посрещаше учтиво и те изпращаше дружелюбно. Не бихме се докоснали до тази тема, сградата таи непобедим ужас за много хора. В нея докарваха не само криминалисти, положително техният процент беше по-малък, отколкото ония, които не присвояваха чужди вещи и пари, но си позволяваха да говорят онова, което мислеха, имаха убеждение, което не го криеха и не се плашеха.
Именно в тая “Обществена” често викаха Учителя. Викаха Го за да го разпитват, да го изследват и накрая да го морализират - какво да говори и какво да мисли. Порядки на хора, които бяха загубили най-същественото, не виждаха и не мислеха. Държавата търсеше със своето вечно тъпоумие враговете там, където те не съществуваха. Името звучеше добре и една армада вършеше някаква работа, която нямаше никаква продукция и не се рентираше.
За какво тогава викаха хората там? За какво изправяха човека, който не беше крал, лъгал, убивал на зелената маса? Казано на държавен език, за неговите убеждения с тенденция да го научат, да го възпитават, какво да прави, какво да говори, как да мисли. Как? Както те искат, както те заповядват, както те намират за добре - да следват чужд, а не собствения морал. Всичко носеше отпечатъка на насилието.
И тъкмо пред тая маса изправят и Учителя. Държат Му сметка, какво говори. Поставят въпроси на които да отговори. Търсят до Го впримчат-досущ, както някога фарисеите и книжниците питаха и разпитваха Христа. Държавно разбиране - типично късогледство. Светът никога не е бил спасяван в миналото от него. Да мериш Великото с дребното - Божественото с човешкото и след това да имаш дързостта да кажеш, че си осведомен по всичко и накрая да покажеш палката като израз на безсилие и насилие едновременно. Такова нещо беше “Обществената Безопасност” така си я спомняме от онези години и никога не бихме желали да си спомняме за часовете, когато сме идвали в контакт с нея. Връщаме се само за един миг, за да съпоставим наименованието й с нейния реален облик - оня закон зад нея, корав и безсърдечен, който посрещаше Учителя. За какво Го викаха? И не само веднъж Вероятно да каже: какво нещо е истината, или какво отношение има Той към държавата? Или какво представлява според Него “Обществената"? Учителят го каза:”Обществената трябва да бъде учреждение в което да има любов, мъдрост, истина. Поставена ли е обществената на тази основа? Ако е учреждение за запазването реда и спокойствието на гражданите, нека да е на мястото си - т. е. нека има ново основание, нов морал.” Новата държава трябва да бъде изградена на това основание. Моделът е даден. Ще бъде ли реализиран и кога, е въпрос на време. Ала ние не желаем да забравим това, не желаем да се откажем от идеята де бленуваме за такава държава и за такава “Обществена”.
Народите се преуморени и отегчени от “Обществени безопасности". Надписите са хубави, ала хубави трябва да бъдат и принципите на които те почиват. До сега народите са воювали за хляб и за земя, сега би трябвало да се борят за една истинска “Обществена безопасност”, за един ред и една законност, която да не изправя праведни, справедливи, идейни, светящи хора пред зелената маса и да упражнява натиск над тях.
През 1925 година при едно от поредицата заповеди да се отзове пред органите на властта, Учителят направил следното изявление: /нека го отбележим дословно/
ПРОТОКОЛ
за разпит, 21 юли 1925 година
“Именувам се Петър К. Дънов, от Варна, 60 год. Българин, неосъждан Учител, показвам:
Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия принципи произтича -пълен мир, разбирателство между хората, братство и взаимопомощ за общото благо.
Учението ми изключва всяко насилие. То изисква абсолютна чистота на мислите, на чувствата, на действията. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената школа, за да може да възприема и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и душевно. Всяко нарушение на тези условия е спънка за развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение, както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавния строй, може да се изправи чрез самоусъвършенствуваНе. Казано е: “Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш Небесен”. Църквата винаги трябва да върви в съгласие с Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина.
С политика не се занимавам. За нас тя не съставлява никаква цел. С политика се занимават само хора, които тепърва изучават живота.
Аз само поучавам, къде е разумното и доброто. За да се схване Божествената Мъдрост и да се разберат Божествените Истини изискват се знания за живота. Тия знания се преподават на ония, които доброволно желаят да учат и напредват. Ако те са здрави умствено и морално, лесно схващат зададените уроци. В противен случай могат сами да се откажат от една работа, която не е по силите им.
Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам. В моето учение се прилага закона на разумната свобода. Който дойде няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага. На всички помагам по желанието им: със съвети, упътвания и рационални лечебни средства, съобразени със законите на Живата разумна природа. Всичко това върша безкористно. Бог, Комуто служа промисля за моята прехрана и издръжка.
Пред вид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания и критики против мене от когото и да било, са лишени от основание и истина. Моето учение изложено в повече от шест печатни тома и моят живот, който е открит за всички, може всяка минута да се провери; няма нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и напредък на всички, които го следват, а животът им е общопризнат пример на подражание. Нищожните на брой изключения на застой в развитието им се дължат на атавистически причини, т. е. ако из множеството мои слушатели има един два случая на душевно разколебаване и морална поквара, това се дължи на самите тях, на родителите им. Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свидетелствува за това. Но те не са мои ученици, макар и да се явяват някога при мене.
Друго няма какво да кажа.“
През ноември на 1937 година Учителят наново бива повикан от пазителите на закона и изправен да отговаря на зададените въпроси писмено. Нямаха достатъчно средства да огледат живота, да проучат учението, да теглят своите изводи и да имат едно установено мнение по един обществен и от културна значимост въпрос. Не беше нужно да се разтакава по тези учреждения Учителят - Най-Големият Приятел на българския народ, който беше дошъл да им направи “една голяма услуга”. Услуга, която Той направи, като постави ново начало на духовната и културна история на българския народ.
Саморъчно подписа отговорите. Нека отбележим цялата процедура.
Да отговори на следните въпроси в най-големи подробности с оглед и в хармония с беседите Му, печатани в специални издания, а именно:
1. Относно официалното изповядване на държавата и църквата ни.
2. Относно държавата ни, относно организацията й, властите и законите в страната.
3. Относно правораздаването и съдийската колегия.
4. Относно обществения строй в страната.
5. Относно народната армия /българска армия/.
6. Относно брака, семейството и морала в страната.
2. XI. 1937 год.
Отговорите дадени от Учителя и подписани собственоръчно:
В природата съществуват три порядъка-идеален, реален и материален. Към първия спадат - Бог, природата и човекът. Към втория спада - народ, държава и личност. Към третия спада - мозъчната, симпатичната нервна система, дихателната и храносмилателната система.
Религията представя вътрешните възможности на един народ, които имат връзка с Божествения свят. Следователно религията е един отличен институт, който има за задача и цел да възпитава човешката личност - нейните чувства и постъпки; да го държи във връзка с Божественото в тоя свят; да обича Бога, ближните си, народа; да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал. Към тази българска религия и църква, която служи на своя народ за неговото повдигане и облагородяване - моята любов към тях. Българската държава е външната страна на българския народ. Тя съдържа всичките възможности в които той може да се прояви. Държавата е един отличен институт, който спомага за външните и вътрешните условия на българския народ - да подобрят отношенията с всички други държави и народи. Българската държава е едно благо за народа. И всички ония, които служат в нея, за да поставят ред и порядък, за да извоюват свободата на този народ, вършат една благородна работа.
Ние не поддържаме революциите.
Ние поддържаме еволюцията - онзи Божествен процес, който повдига и подобрява живота на човечеството.
За съдийската колегия и органите на правосъдието, ние имаме почитание, понеже такъв инструмент съществува и в природата и в човека като съвест.
Всичките примери, които ние сме привеждали в своите лекции имат за Цел да уяснят, какъв трябва да бъде човек и ония на които говорим. Ние сме привеждали много похвални примери и за дълбокото съзнание на съдиите. Ние в нашите речи не сме имали никаква смисъл да обидим това, което е добро, Разумно, честно, справедливо в съдийската колегия.
Относно обществения строй в страната, нашето желание е било винаги то да се подобрява без ненужни сътресения и всичко да става разумно.
Относно българската армия - тя е орган на държавата за запазване реда и порядъка в държавата. Каквото казахме за държавата, това включва и армията. За военните сме привеждали много добри примери.
Относно брака - този институт е най-старият в природата. Ние поддържаме еднобрачието и пълна семейна чистота. “В началото Бог създаде мъжки и женски пол”. Поддържаме също, че във всяко семейство трябва да има две деца - брат и сестра. Семейството е образ - каква трябва да бъде държавата, религията, народът. В семейството бащата представлява онзи, който царува, а майката онази, която охранява и възпитава. Бащата и майката са образ на ония, които в бъдеще ще управляват. Затова сме обръщали внимание на добрите бащи и майки, които представляват основа и строителите на бъдещето.
Никога не сме подбуждали никого към вражда или омраза към когото и да било. Всякога съм говорил за Любовта и за взаимните уважения и почитания.
4. XI. 1937 година
София
Дали щеше да бъде повикан пак и още колко пъти до последния ден от престоя Му на земята? Не чакаме отговор и не искаме. Този въпрос ще бъде отнесен към историята. За нас е доста да знаем, че Той през последната година е задал следния въпрос: ’’Колко пъти бях повикан в Обществената безопасност?”
- “Да, много пъти. Едва ли ще успеят да ме повикат още веднъж” Настъпи декември, нямаше време - завесата падна и една линия непревземаема като крепост легна между човешкия и Неговия свят, където Той ставаше много по-силен и много по-неуязвим.
Земните закони и човешкото насилие нямаше да успеят да Го догонят. Идеите и образите, обаче, останаха, не само да сияят, а да живеят, за да чертаят за вечни времена идеалния ред на всичките институти, за които Той е говорил в продължение на целия си живот.
