Този наш брат се казваше Недялчо. Той беше много млад. Имаше жив младежки вид - цяло момче. В Братството дойде пълен с ентусиазъм. Обичаше да се шегува, да се смее и на пръв поглед правеше впечатление, че е лишен от голяма дълбочина и като, че ли чу липсваше сериозан поглед за реалността. Сега, когато си спомняме за него и се опитваме с няколко линий да обрисуваме портрета му, отсреща ни се усмихват неговите очи, и думите му тутакси звучат пълни с незлоблива шега. Нямаше човек, приближил се до него да не усеща неговата преливаща чистосърдечност. Не вярваме, че някой от ония, които се смятаха негови приятели и другари да са били някога оскърбявани или обидени от него. Недялчо беше добър наш брат и късно разбрахме, че беше работник, достатъчно задълбочен, за да разбере през най-тревожното време, какво трябва да се направи за Братството. Нашата цел не е да разказваме неговия живот, нито да снимаме неговия портрет. Имаше нещо друго, една багра и един звук премного значими - животът на ученика винаги опира до Учителя. Над ученика винаги бди една грижа - две очи го следят и две ръце винаги са готови да орегулирват движението и посоката на учениковия път. На тази ръка и на тази грижа ние винаги щяхме да се натъкваме и между многото случаи, които сме преживяли и видяли, избрахме си скромния профил на Недялчо, за да се изправим пред Учителя и проследим светлия сигнал, който винаги навреме е помагал на ученика при решаването на трудните задачи.
Недялчо беше олицетворение на сърдечна простота и искреност - той жадуваше неудържимо да работи и да служи, да даде всичко за преуспяването на делото на Учителя. Два момента от неговия живот привличат очите и вниманието, като две картини, които днес съзерцаваме, размишляваме и правим изводите. Рисуването на тези картини е рисувано не от Недялчо, не от ученика, а от Учителя. Книгите из живота на светиите, тая богато апокрифна литература на миналото, подвизите и жертвите на всичките апостоли на Христовото учение, не веднъж когато сме слушали Учителя ни е изпълвало с ентусиазъм и с готовност да оставим мило и драго, както се казва, и да разнесем из народа Неговото учение. От колко примери сме се въодушевявали и колко планове и идеи са пламвали в младежките сърца, жадни за подвиг и саможертва. Кой не е искал, кой не е бленувал да стане апостол, глашатай на новото. Но имаше нещо, което винаги е охлаждало нашето пламенно желание. По почин на Учителя нито един от нашите братя и сестри не са тръгвали да проповядват в провинцията или в чужбина.
Ние поне не знаем за такъв случай. Имаше нещо различно в епохите, което само Учителят знаеше и единствен Той подхождаше правилно и естествено. Времената бяха други, хората трябваше може би да узреят за новото, да ожаднеят и огладнеят, за да разберат цената на новото. Трудно, много трудно се угажда на сити хора. А по всичко личеше, че семената се пестяха - нито едно зърно напразно и ни една стъпка на халост. Енергията беше необходима за други цели и задачи.
Брат Недялчо не се съветва предварително с Учителя. Той не познава вътрешната постановка на въпроса, не знае какви са условията и на тема проповядване той е запален. Той е идеалист и жадува за подвиг. Въодушевен от тази идея той решава като апостолите по време на Христа да тръгне бос и гол без тържик и тояга да обикаля страната и да разнася учението. Готов е да се откаже от високата си служба - той работи като висш чиновник в Полиграфията и там е на почит, ценят го като добър работник, платен е добре, обичат го и колеги и работници и приятели. С една дума поставен е много добре и общественото му положение е на висота. Но един ден той се явява при Учителя с малко вързопче дрехи и Му казва: “Реших вече да тръгна из страната. Напущам службата си, взима само една дреха, по евангелски. Тръгвам Учителю да разнасям учението."
Недялчо е жив пред очите ни. Ние го виждаме и го слушаме. Неговата чистосърдечност грее в очите му.
Учителят също го гледа и вероятно се усмихва. И както винаги с малко думи му казва: “Какво ще стане с тебе? Освен, че няма кому да проповядваш, но ти ще обеднееш толкова, и ще се напълниш с гадове. Познаваш ли днес света? Върни се в службата. Моите ученици ще служат там, където животът ги е поставил, където ги е заварил.”
Намираме на друго място следните думи, които могат да се кажат по този повод: ”Светът има нужда от учители светии, от чиновници светии, от лекари светии, от съдии светии, от адвокати светии, от майки светии, от бащи
светии, от управници светии.” Думи, с които Учителят би посрещнал всяко начинание от страна на учениците, като това на Недялчо.
В провинцията “без тържик и без тояга с една дреха” той не отиде; от службата не се отказа, остана си там, където животът го беше заварил. Той добре е послушал Учителя. Ала ние, които стоим сега и имаме време да мислим за много неща, продължаваме да размишляваме и казваме по този повод - Недялчо, добрия Недялчо с вечно усмихващите очи, с чистосърдечието си и с искреното желание да върши волята на Бога, да направи нещо за делото на Учителя, постигна напълно въжделението си, желанието му напълно биде изпълнено. Нито една река не бива да се отбие или върне от течението й. Недялчо взе живо участие при напечатването на беседите на Учителя. Той стана един от главните фактори десетки течения да бъдат отпечатани и Словото да стигне до нас през онова тежко време, когато хартията беше най-дефицитен артикул, когато да се борави с хартия беше опасна и отговорна работа. Ние сме много благодарни на Недялчо и за него никога не можем да си спомним другояче, освен като за работник на Божията нива “без тържик и тояга” да разнася учението на Учителя - формите, да, формите бяха тежко нещо, като неповратливи камъни те винаги спъваха прогреса на света, защото винаги затвърдените форми дърпат назад и забавят развитието на новото. Липсата на разнообразие, липсата на вродена индивидуалност, липсата на гъвкавост е била винаги неразделната част на всички фанатици, на всички схоластици, на всички сатрапи и диктатори, независимо дали те упражняват насилието си над хората, или на техните умове и души. Учителят мигновено се пренасяше в различните светове, прескачаше праговете, видоизменяше формите, координираше живота с устрема и пулса на времето. Затова всичко у Него имаше оригинален и необикновен израз. Животът на цялото братство беше израз на това основно разбиране и на този жив и различен пулс на живота, благодарение на което формите се изливаха разнообразни, живи, свежи.
Недялчо изпълни набелязания си план, послуша Учителя и свърши една работа, като даде пример, как може да служи. Учителя разкриваше за всекиго широки перспективи, нямаше да има ученик и човек от Неговите хора, които да кажат: Условията ми бяха неблагоприятни, не можах да изпълня задачата си. Работата на един служител на новото, независимо къде е поставен да живее, независимо дали “проповядва” или не. Светът днес е преситен на думи. Светът иска да види не какво говориш, а как живееш. Няма по - силен проповедник от живота.
Учителят искаше от Недялчо не думи, не проповеди, не отшелничество, а искаше да живее и да проповядва по нов начин. Как? Да живеем по новому. И като овладеем изкуството да живеем, животът ще се превърне на жива проповед. Ония, които ще срещнат такъв работник, ще се спрат учудени и ще кажат: Този човек има нещо особено! Този човек се различава от другите! Какви са тия хора?
Учителят искаше това, не само от Недялчо, но от всички ученици.
