Българската песен и музика, били те бавни и тъжни, или весели и игриви, се отличават с неправилния ритмус. Българинът сбива песента в скържавата граница на един - два, до три интервала. Тогава минорната гама и повтарящите се кратки мотиви звучат много тъжно. В разновидните хора и ръченици, изпълнявани в бързо темпо, се открива буйният темперамент на българина, който има неизчерпаеми сили. Всичко това Учителят бе старателно проучил. Ето какво сподели Той веднъж с нас: „Дълго проучвах музиката на българина. Уверих се, че тя не е такава, каквото е била навремето, когато българинът е бил служител в светилищата на древните култури. Реших да отваля тежкият камък, потискащ българската песен. Реших да разкъсам веригите на двата интервала. Реших да влея надежда и вяра в трагичния минор. Реших да внеса повече светлина в мажорните мотиви. Реших да освободя българската музика от робството на вековете и влиянието на чужди за характера на българина култури. Реших да обновя текста с красиви образи и прояви на ежедневния живот. Реших да освежа радостта с повече светлина. Изхвърлих порочните двусмислици. Посочих на българина ежедневие с нов бит, обновен с нови и светли идеи. Възродих музиката на добрия българин."
Така завърши разговорът за българската музика. Като образци на новата българска музика можем да посочим: „Бащината песен - Угледната мома", „А, бре синко", Българска рапсодия, Българска идилия, Ранен час и др." Патетичен финал на този огромен творчески труд са възторжените музикални упражнения „Слънчевите лъчи".
