Земята се движи. Нестихващо е движението на цялата Вселена. От атома, от клетка и до човека; от планетите и галактиките всичко е в безспирно движение, определено, точно по разписание. Някакъв величествен ритъм го направлява, незнаен космически часовник отмерва точните удари.
Човекът е малка частичка, която участвува в тоя вихър, подчинен безусловно на тази висша механика, която не вижда, но която подозира, усеща и често го кара да се замисля. Къде и кога ходът на човешката мисъл е бил изкривен и кога е станало стълкновението между човека и великите закони на Битието? Една крива мисъл е влязла като клин в човешкия ум, за да внесе онзи дисонанс и движението като идея и като реалност се изпречвали пред човека, не като космически закон, а като вражеска проява, която гонела човека. Пред очите на човека Земята на часове е сменявала своя лик и водите на реките всеки миг са дълбаели земната кора, за да помогнат пак на вечното движение. Кръговратът на водата непрестанно е вършел своята разрушителна и изграждаща дейност, и различните видове материи са се вкопчвали във вечна борба, за да реализират и те на свой ред движението. В цялата природа няма да се намери вид, който да се противопостави на този закон, няма сила, която може да спре този вечен устрем към движение, към разнообразие, към живот. Само човекът в света на мислите и чувствата жадуваше за покой, само той вечно е мечтаел да спре стрелките върху вечния циферблат, който неумолимо показваше не друго, а движението.
Странно хрумване да задържиш за вечни времена, на Земята известни неща, макар те да носят името радост, благополучие, щастие, и по такъв начин да се обявиш срещу живота, срещу разнообразието, срещу движението, един глух и първичен протест срещу всичко, което реализира движението.
Да задържи радостта, щастието, богатството, благополучието е идеал за едно голямо мнозинство, да не кажем безкрайно - мъдрецът снизходително се усмихва на този идеал, както ние се усмихваме на детската игра. Какво ще стане с нас е въпрос, който човек си го задава, когато идва в досег с неумолимото движение. Какво наистина може да се случи с човека? Нужно ли е да бъдем пророци, за да си отговорим на този въпрос? Пред нас се стеле земята, над нас едно небе се синее и нощем звездите пътуват по него - всичко е устремено и гони своите цели, спазва разписанието, посоката, защото всичко е докоснато от космическия ритъм на Вечността. Животът се мени, всичко се движи, всичко тече, всичко се пълни и празни - ако си богат ще осиромашееш, ако си невежа ще поумнееш, ако си скръбен ще се зарадваш, ако си силен ще изгубиш силата си, ако си жив, ще умреш, ако си мъртъв, ще оживееш. Не. питат човека дали харесва или не този порядък на Битието, не се интересуват от научните теории на земните философи, нито от протеста и недоволството на човека. Законите са неизбежни и еднакво засягат и атома и човека, и песъчинката и цялата земя. Движението е нестихващо и то е нещо добро. Добро е това, че стават вечни промени, добро е това, че животът лети като вихър между два полюса, великолепно е това, че човек страда и се радва, богатее и осиромашава, че печели и губи, че живее и умира. Всичко, което става е на място, премъдро и нужно - с една единствена цел - благополучието на човека. Този живот трябва да се възпее и величае.
Човек прилича на турист, който тръгва към планината с пълна раница. След изминалия ден по върховете на планината, той се връща обогатен и ободрен, че е прекарал един разкошен ден всред красотата и чистотата на планината. Трябва ли да скърби, че раницата му е празна? Бил е здрав, изял е всичко - участвувал е смирено във великия закон на движението, реализирал е великия замисъл на Битието.
Да скърбим ли, че сме натоварени? Да се радваме ли, че сме разтоварени? Какво ще се случи при единия и при другия случай? Ще добием ясна представа за радостта и за скръбта, ако това движение не съществуваше, ако тази рязка промяна не ставаше, никога не бихме спечелили тази опитност. Колко беден би бил човекът, ако се спазваше мечтания от него ред. Всичко, каквото се случва гони една цел - да участвуваме в това вечно и разкошно движение зад което Един Велик Разум и една неподозираща Любов чертае на този неуморим служител, който безпримерно върши своята работа. Където и да бъде човек, каквото и да му се случва, каквото и да му поднесат, всичко цели движението, т. е. избягването на покоя, избягването на катастрофите. Затова човек никога не трябва да пита, защо идват страданията и изпитанията, никога не трябва да се изненадва, никога не трябва да се безпокои, и никога не трябва да се оплаква - това е мъдрост. Целта е само една - животът. Да живее човек и да реализира великия замисъл на движението, на Любовта, затова и древната мъдрост казва: “Всичко тече. Всичко се изменя, всичко се движи, нищо не е вечно. Вечно е само движението, вечен е Великия Дух, Чийто пулс движи цялата Вселена, за да стигне до човешкото сърце и го прониже със стрелата на Любовта, за да го облее в потока на светлината.”
Движение има и в изкуството. Когато посещаваме художествена галерия, ние се спираме внимателно пред ония картини, които привличат нашите очи и нашето сърце. Един пейзаж може да упражни въздействие върху нас до толкова, доколкото в него има нещо живо, което ни покорява и ние отнасяме със себе си. Портретите също имат привлекателна сила, доколкото в тях усещаме живия трепет на вътрешен живот. Една усмивка и един израз на очите могат да останат за дълго време да ни говорят, не само за самия модел, но и за автора на портрета, майстор, който е съумял да предаде най-характерното. Изкуството представлява свят в който ние се запознаваме с шедьоврите на майсторите, които са успявали да вложат идеите си в произведенията. На вид то може да е незнайно и непознато, не си даваме сметка дори, ала тъкмо този невидим и незнаен трепет отъждествява великото, което щедро е разлято в живота - творецът от него е черпел и доколко автора е можал да долови този трепет, дотолкова неговата творба е безсмъртна Целият процес на вникване в душата на моделите и в предаването трепетите на тази душа представлява основния закон в изкуството. За да си уясним идеята, трябва да се върнем към чистите първообрази, моделите, отлетите фабули, целия този суров набор от материали в който творците изтребват своите мотиви И ако успеем да направим това. намираме, че цената на изкуството е именно там - нашето вълнение да се изравни с неговото - успял е художникът да изтръгне нашия възторг и възхищение по простата причина, че е доловил и предал една жива идея Произведението не е лишено от движение - това забележително качество, което е универсален белег на цялата природа. Ние не усещаме и не виждаме това вихрено движение, защото сме потопени в него, такива са законите на нашата планета, която същевременно участвува в космическото движение на Вселената. Кой миг може да се уеднакви с предидущия или със следващия? И коя багра може да трепти по един и същи начин през един и същ интервал от време? Ние сме очаровани от закона, който стои неизменно и вечно зад великото разнообразие на всичките органически и неорганически тела. Един портрет никога не може да ни даде идея за човека - той е бил такъв тъкмо в този момент, когато художникът е нанесъл последната контура, следващият той е съвършено друг Статичността в която изграждаме формите на изкуството упражнява един натиск върху нас и насилва нашето съзнание да се връщаме назад и ни покорява, ала човекът не е вече там. Същото се получава и при пейзажите - изгрева и залеза на слънцето, вида на небето през различните часове или минути на деня и нощта - как ще предадем този подвижен и неуловим миг. където всичко е движение и разнообразие?
Ако от залите на човешкото изкуство се пренесем в залите на природата, ние сме изненадани от чувството, което сме изпитали на едното място и от чувството - на другото място Те не се покриват, както биха желаели художниците. Разликата е несравнима, а причината трогателно проста. При първия случай има статичност. тя ни пречи да преживеем богатия момент, когато нашата духовност е раздвижена само от ограничена сетивност, а при втория случай няма статичност. защото движението е не само вън от нас. но и вътре в нас. то е изравнено и в този жив поток в който сме потопени и живо участвуваме. ние не сме лишени от разнообразните пътища, по които представите идват към нас. преливат се. за да упражнят своето въздействие по неизброими пътища. Един слънчев изгрев или залез при едно чудно небе. когато облаците дефилират царствено, а синия цвят се разлива богато, и небето мигновено мени своя облик, преминава през всичките гами на цветовете, а оттам и меняващия се лик на езерните води. на зеленеещите се губери, на цъфналите дървета, на цветята, на тревите. Вечната и непрестанна игра на светлината е успяла да си играе с палитрата си и да ни представи един фантастичен сеят на багри, на светлинни ефекти и на емоции. Усещаме накрая този неизменен живителен трепет, който ни обгръща, радва, вълнува, пълни и празни нашето сърце, нашето въображение и всичко тогава край нас се превръща на живот. Ако всичко това може да се намери и в изкуството - тогава казваме движението и там е било мощно. нестихващо, красиво - трепетът се разлива като река, шуми като море. Изкуството вече не е само до нашата сетивност, не е само и до мисълта и чувствата а и до оная дълбока същност, която раздвижена и покорена. очарована и задоволена, преживява дълбокия момент, който ни дава представа за духовността у човека. С това ме искаме да намаляваме цената на изкуството сътворено от човешката ръка. поради големите ни изисквания; ние искаме само да намерим истинското изкуство с вечния и неизменен негов белег, за да уточним идеята. Думата трепет ни се стори най-подходяща, трепета, който ни извисява и ни подарява накрая хармонията и висшата наслада. Това е и смисъла на изкуството.
Тогава ние правим извода и казваме: Да, ето това е истинско изкуство, творецът е успял да предаде не статичния момент, а живото дихание на движението, онова, където героите горят, живеят и творят, падат и стават, за да разрешат в последна сметка задачите и противоречията си по най-правилен начин. Това е което търсим в изкуството, това е което ни трогва и радва, това ни кара да се връщаме хиляди пъти към библиотеките, към театралните и концертните зали, към художествените галерии. И нека кажем единствено само едно нещо ни привлича, харесва, трогва - то е онова, което няма име и измерение, онова, което е живо и разнообразно, онова, което само майсторите успяват да доловят и предадат, чийто блясък се нарича истина, и чиято същина е живота. Само тогава думите реалност в изкуството получават своя истински смисъл, вдъхновението своето значение и безсмъртието своето приложение. Няма област в живота, където движението да не е отляло своите живи форми облечени в последователна идейност. Движение има навсякъде - движение в музиката, в поезията, в приложните изкуства, в хореографията, в живота на човека, където принципите действуват неизменно и точно, онова, което предава красота, изящество, пластика на движението се нарича ритъм.
