Музикалните произведения се пишат веднъж, ала се изпълняват хиляди пъти, било от авторите докато са живи, било от изпълнителите. Слушателите никога не се уморяват да ги слушат, дори и тогава, когато музикалното произведение е било слушано много пъти. Ония, които обичат и разбират музиката, никога не провят сметка, колко пъти са слушали един и същи концерт, когато четат програмите. Изпълнено от различни музиканти произведението звучи различно. В случая важен е изпълнителят. Музиката прилича на течуща вода, където всяка капка е различна и нова, защото ежесекундно тя мени своя път и среда. Музиката има нещо общо с песента на вятъра, на морето, на скритата под морените река - мелодията е все различна, нова и свежа.
Зад всяка музикална творба стои не само автора, но и изпълнителя. Там лежи чудното, необяснимото на което не смогваме да се спрем, за да преживеем всичката хубост на смисъла или замисъла на автора, на хрумването, на идеята скрити в различните музикални жанрове. Различните изпълнители извикват различни емоции, мисли, копнежи, желания, стремежи. Всеки изпълнител ни дарява с различно преживяване. Музиката зависи от замаха, израза, емоционалната топлота на изпълнителя. Умението да влее нещо живо от себе си е рядка способност. Това се дължи на чувството, което той влага. Светлината и топлината която се разлива редом с мелодията ни увлича, пленява, издига, извисява ни, за да ни изпълни с радост и възторг.
Как желаем да приличаме на такъв изпълнител и ние, които не държим инструмент и не умеем да свирим. Жадуваме като него, независимо какво сме да наситим атмосферата край нас с топлота, със светлина, с възвишеност. Чувството, което изпитваме е отдалечено, отвлечено и няма нищо общо с реалната обстановка в която живеем и която ни кара да бъдем логични и последователни. Ние сме добри слушатели, музикална публика, която може да се възхищава от добрата музика и от добрите изпълнители. Колко дълбоко е преживяването, когато композитор и изпълнител са на голяма висота. Тогава се случва нещо странно - зашеметени и развълнувани от блестящите мигове, с неизразима сила усещаме красотата и по някаква магия обикновения живот е изчезнал и ние се намираме в друг свят, вероятно същия, където автор и изпълнител се срещат в сияен миг и където те са мечтаели в общ съюз да въведат и нас. Усещаме тогава, че сме се преобразили, не сме същите и живота ни стана истинска музикално пиеса, а ние на изпълнители, различни с различен темперамент и сила. Затова всичките хора свирят различно, защото живеят различно, влагат в изпълнението на тази пиеса - живот различни чувства, мисли желания, различна идейност. Оттам и оная атмосфера, изпълнена с тонове, тоновете идват не от другаде а от нашата творба - живот.
Всичко, което влагаме в тази пиеса, може да бъде велико, а може да бъде и обикновено, бедно, незначително. Всичко е до изпълнението, всичко е и до съдържанието на музикалната пиеса. Тогава ние виждаме и разбираме в какво се състои смисъла на живата - да бъдем добри виртуози, да изпълняваме с умение и чувство музикалната пиеса, т. е. да живеем пълно, богато, истински. Както музиканта е стигнал до виртуозно изпълнение на музикалното творение, така също и ние да можем да преодолеем всичките мъчнотии, всички вътрешни и външни противоречия, за да стигнем до висотата на добрия изпълнител. Като творци на изкуство, като велики композитори, да умеем да претворим живота си в изящна и смислена творба.
Онова, което харесваме и което дава тон на доброто изпълнение, не е нищо друго, а любовта с която той е учил и сега изпълнява наученото. Любовта с която музикантите свирят, е и същата любов, която ни кара да живеем добре или не, правилно или неправилно, богато или бедно - животът е нестихваща музикална пиеса.