Не е нужно човека да бъде математик или астроном, за да преживее необикновения миг, когато наблюдава и съзерцава природата. Не само нейните картини, които се менят ежеминутно от играта на слънчевите лъчи, а ония живи процеси, подчинени на законите на живота и хармонията. В центъра стои Слънцето, кръговратът на времето се движи по определено разписание, за да подари на Земята и на всички живи същества чудесата на годишните сезони. Обикновените явления с които сме свикнали, се превръщат на необикновени. Те ни вълнуват, когато се приближим при тях с дълбокото усещане, че живеем в един свят, където всичко е необикновено, подчинено на строго определени закони. Нищо произволно няма там, нищо не става случайно, безпричинно и неоживено от ритъма на Безкрайността. Дребните неща получават дълбок смисъл, превръщат се на четливо писмо, което ни отвежда до великия първообраз на Битието. Човекът премного се е отдалечил от този жив поток на явления, процеси, събития, които дефилират пред нас, за да ни подарят малката радост и дълбоката мисъл, че всичко, което ни обикаля е подчинено на законите на хармонията, всичко се движи абсолютно точно както небесните тела, които никога не бъркат разписанието и посоката.
Векове човек е трупал знания, от незапомнени времена науката за небето е била известна на ония мечтатели, поети и съзерцатели, които намираха нещо общо и идентично между кръговете на един нарязан портокал, да речем, и между орбитите на някои планети. Обикновени наглед неща са ги отвеждали в един далечен и скрит за човека мир, за да намерят еднаквите белези, за да открият непознати закони и бавно да разкрият езика на символите.
Може да не бъде човек математик, за да разбере, каква хубост се крие в простата десетична бройна система, която е величествено ясна и проста. Числата са живи и човек, който си дава малко труд може да долови тяхната вътрешна страна, разкривайки скрития замисъл. Не е нужно да се отиде далеч - човешкото тяло не е нищо друго, а строго математическо уравнение; като се започне с очите и се свърши със сърцето - истинска математика: две очи, две уши, два крака, две ръце, две крила на белия дроб, два бъбрека, едно сърце, една глава, един нос, една уста, един стомах и пр. Случайно ли човек има десет пръста на ръцете и на краката. Човекът, който не познава нито сметачната машина, нито астрономическите уреди и таблици, нито геометрическите пособия щеше да тръгне именно от себе си - от най-близкото и най-познатото, което можеше да се наблюдава, да се съзерцава, да се разбира, за да стигне чрез този идеален микрокосмос до Великия първообраз. От клетката до човека и от човека до Цялото пътищата лежаха открити и великите мечтатели и съзерцатели, които притежаваха способността да мислят, щяха да тръгнат по тези пътища и по обозначените сигнали се домогваха до законите и принципите, които обогатиха човека не само отвън.
Да, не бе нужно човек да бъде математик или астроном, за да долови ритмичния пулс, който прониква и оживява всичко, което носи дъх на живот, за да го приведе във вечно и нестихващо движение - от пукването на пролетта, която ни разкрива вътрешните писмена на тия закони до падането на първия сняг ние щяхме да съзерцаваме неумолимия ход на едно точно и неизменно разписание, поникването на семето, разлистването на гората, цъфтежът на плодните дървета, бликването на изворите, раждането на младенеца и ред още събития, които стават край нас не бе нищо друго, а величествен апотеоз на Един Разум, Който спазваше абсолютен ред, точност и хармония, за да открият на човека, че законите на математиката, на астрономията и на живота бяха еднакви, закони, които определяха науката.
Ние не сме математици, нито астрономи - желанието бликна спонтанно, когато решихме да пристъпим към природата с очите на математика, астронома, за да открием не велики тайни, но за да открием нея - хармонията, точността на разписанието и неизменността на законите. Няма място, кътче, клетка, атом, които да не са докоснати от магическия жезъл на Битието - ритъмът бе един, ударът бе еднакво мощен и живителен и за житното зрънце и за първичния зародиш в утробата на майката.
Случайността, необходимостта, нищото ли стоеше зад всичко това и те ли можеха да родят хармонията, разумността, красотата, движението?... Възможно е, но нека побързаме да добавим - зад случайността, зад нищото, зад закона на необходимостта, зад всичко, което има вид на статичност, стоеше пак Великото сърце на Всемира - Великата Разумност, Великата Първопричина, независимо от това дали тя бе разкрита, призната или не.
Имената нямаха значение. Важно беше, че зад всичко, което съществува, живее, диша, развива се, работи и мисли стоеше организирана сила - разумна, мъдра, творческа - твореше живота. Да я отречеш е лесно, ала да наблюдаваш, да мислиш, да размишляваш, да откриваш и при това да: обичаш истината над всичко беше изкуство, което трудно се овладява. Това изкуство владееха всички велики хора, които създаваха нещо - такива именно са били ония, които са поставили основите на всичките науки, затова и великите математици и астрономи никога не са били материалисти, а дълбоки мистици. Те са били верни и последователни - истински жреци не в храма на човешката наука, а в храма на живата природа, чийто език те са разбирали. Към тях природата е гледала благосклонно и разкривала своите тайни. Техните открития никога не са претърпявали крах. Истините до които те се извисявали са били вечни, защото техния път е бил верен и точен. През вековете тяхната наука е обогатявала човешкия род. Те са успявали да доловят важните моменти в живата природа - кратките мигновения, които блясват като звезден дъжд, за да им разкриват не само красотата на природата, но и скритите истини.
