Всичките произведения на изкуството могат да бъдат преценени само от ония, които разбират от изкуство. Те не чакат да чуят мнението на другите и тогава да се произнесат. Ако са музиканти и разбират от изпълнителското изкуство, те веднага разбират добре ли се пее или свири. Учителят в един свят е като човек на изкуството, един от най-важните въпроси, който може да се зададе относно Неговото Слово е следния: Говори ли истината? Следователно по този въпрос могат да се произнесат само ония, които разбират от истина. “Говоря ли истината или не, правилен ли е основния тон на моята музика или не.”
Кой има право да се произнесе? Само този, който е музикант и който разбира. Онова, което Той донесе едновременно е светлина и въздух, вода и хляб. Основните елементи за живот. За да се разберат качествата на тези елементи, те трябва да се опитат и след като се опитат, тогава ще се видят резултатите и по тях вече може да се произнесе - "Говоря ли истината или не?”
Великите учители на човечеството приличат на добрите стопани, които добре хранят своите птици, щедро им дават зрънца; приличат и на добрия земеделец, който подбира семената и добре посява разораната си нива. Такива стопани могат да очакват добри резултати. Никой на тази земя не прави нещо, ако от тази работа не очаква известни резултати - нивата трябва да роди плод, кокошката трябва да снесе яйца, кравата трябва да дава мляко. Велик закон заставя всички живи същества да приемат и да дават нещо, независимо дали е растение, животно или човек. Безплодието се смята най-голямата неудача и нещастие, защото с него се нарушава великия закон, нарушава се правилната обмяна между две същества от които едното взима и дава както и другото. В обикновения живот, когато липсва плод, хората си служат с огън - изгарят дървото. Всяко безплодие в природата е наказуемо. Като Велико същество Учителят обилно пръска семената и естествено е да чака и плода. Да се мисли, обаче, че до узряването на плода, Неговата дейност спира е голямо заблуждение. Като земеделеца и градинаря, трепетно и Той очаква плода. Именно в узряването на плода е скрит целия смисъл срещата между Учител и учение. Мистичното значение на онова, което Учителят дава и ученикът Възприема е в поникването на семето, цъфтенето и узряването.
В строгата икономика на природата не се позволява никакво разхищение, там има изобилие, но разхищение няма. За всяко посято семе се държи сметка. Щедростта на Учителя не подразбира само даване. Процесът продължава до момента, когато посятото ще роди плод, ако ли не принася плод, пръчката се отрязва и се хвърля в огъня.
Колкото и скрит да е този закон, върху него почиват отношенията на всички живи същества. Голямо е богатството, което Учителя дава на своите ученици. Няма полза, ако ситите и здрави семена останат в хамбара. По същия начин приел веднъж богатствата от своя Учител, ученикът трябва да тури в ход богатството, което е получил от Учителя си.
Всичките Учители на човечеството са имали една цел, да научат хората да живеят правилно. Това подразбира не само велико изкуство, но и велико благо. След като е приел това благо, той е длъжен да го направи достояние и 1 на другите. Животът е вечно движение, а преливането основен закон. Благото, което веднъж е получил човек не бива да го използува сам и да го задържи само за себе си. Малко са запасите, които растенията пазят за себе си, малко е количеството на млякото, което животните изразходват за своите малки, останалото се дава на човека. Само човекът не разбира този велик порядък, израз на любовта като принцип в живота, който повелява на всичко живо да споделя благата с другите. И никъде другаде сякаш този закон не е толкова строг при изпълнението, както в една окултна школа. Което даром си получил, даром трябва да го дадеш. Учителят влиза в контакт с една определена среда от хора, най-благоприятната в случая и чрез тази среда Той влиза в контакт с цялото човечество. Законът повелява благата да се разпределят общо между всички живи същества от човек на човек, като пълноводната река, която напоява еднакво и нивата и градина и цялата равнина през която минава.
Учениците не са само такива, защото слушат Учителя и Го следват, не и за това, че възприемат или разбират учението, но и за това, че след като го приложат го правят достояние на всички, жадуващи за истината души. Пробният камък на ученика е именно там - да бъде като нива, която ражда жито, като лоза отрупана с плод. Като всичко живо и той трябва да участвува в този велик порядък, чийто основен белег е даване; как другояче ще докаже, че е разбрал и приложил учението?
Голямото съкровище трябва да стане достояние на всички - опитано като сита пшеница, като прясна вода, като сладки плодове, като въздух и светлина. Учението трябва да бъде поднесено на всички копнеещи души, за да опитат сладостта на новото, което опреснява човешкия ум, подхранва човешкото сърце и извисява човешката душа, укрепва духа и подарява здраве на тялото.
Ако си музикант, ще разбереш хубавата музика. Как ще разбереш учението, как ще разбереш “Говоря ли истината?” Опитай го. Ако си нива, посей семето и от плода ще разбереш. Опитай силата на Неговите семена. Опитай принципите, правилата, законите. Те са живи семена. Приложи учението и после се произнеси. И след като го опиташ, остава да го дадеш на други и те да го опитат. При взимането и при даването се изразява отношението на Учител и ученик. Онова, което си получил трябва да го дадеш. Координирай живота си с този основен закон, ако искаш да живееш богат и смислен живот отвътре. Раздай се като пълноводна река, като пшенична нива, като слънцето. Там е дълбокия смисъл на ученичеството, то е докосването магическия жезъл на любовта. То е доказателство, че ученикът не само е слушал добре, учил е добре, но и живял е добре. Приложил е онова, което е научил. Дал е от благата, които щедро получи и на другите.
Учителят нищо друго не чака, освен това - да знаеш да взимаш и да знаеш да даваш, да учиш и да прилагаш, да разбираш и да вземеш вярно и точно основния тон на живота - тона на истината.
Само тогава можеш да се произнесеш:
“Говоря ли истината или не.”
Смешно е онзи, който не разбира елементарните правила на музиката да се произнася за музикалната продукция на велик музикант.
Още по-неудачно е, когато ония, които нямат понятие за истината, си позволяват да питат Великия Учител: "Говориш ли истината?”
