В историята на човечеството има моменти, които рязко се различават, те носят белега на необикновеното и се открояват като важни и съдбоносни периоди в развитието на човешката култура. Като течения те идват периодически, нахлуват в живота, упражняват своето влияние, стигайки до своята кулминационна, след което притихват, за да дадат място на новото, което е вече на път. Един закон регулира развитието на човека, разкрива духовните ценности, които имат свойствата на подкваса, на сол, на истината.
За истината копнеят всички, които могат да мислят, да чувствуват правилно и да действуват по ония вътрешни повеления, които определят духовния живот на човека. Всички философи, гении, светии, Учители на човечеството са целели само това - истината. Много философски системи, много школи и учения в миналото и сега са съществували и всички те са имали предвид пак нея - истината. Отявленият въпрос за истината не е бил зададен само от Пилат навремето в преторията. Много хора до ден днешен се питат: къде е тя? Висок и недостъпен връх е истината за обикновените хора.
Христос не отговори на Пилат, и никой преди Него и след Него не би му отговорил.Той не каза: истината е тук или там. Защото тя бе еднакво далеч и близко, еднакво достъпна и недостъпна. Истината бе онова, без което не може да се живее. Само истината дава насока на живота. Общата насока на всички движения във Вселената се дава от истината. Тя е най-реалното нещо, което лежи в основата на живота” казва Учителят. “Тя е висшето у човека. Истината е в самите вас.”
За да се стигне до нея и лъчите да осветяват пътя и да разкриват реалността, човек ще премине през много премеждия, изпитания и страдания. Намирането на истината вътре в себе си е епохален миг от живота, то е среща с Безконечността, среща с Онова светещо същество, което идва да помогне на човека, среща с Учител. Идването на Учител на Земята не е случайно явление. То е подготвяно хиляди години преди това. Той идва точно на определеното време, когато старото е негодно вече и излиза от употреба и новото трябва да го замести. Човекът през различните епохи не може да се храни с една и съща храна, не може да има едни и същи цели, идеали, нужди. Всяка епоха си има своите специфични задачи. Човекът постоянно се променя, променят се и неговите потребности. Няма да правим разбор на миналото, следите на големите борби и завоевания в областта на духовната и материалната наука са налице. Всяко столетие представлява едно стъпало в тази лествица и усилията на поколенията през дадено време - величествен миг от неуморимия възход.
За нас е важен настоящия момент, да усетим пулса на нашето време и да разчитаме писмената на онова, което стои близко до нас като жизнена съдба на нашия век. Историческото минало не е далеч, книгата е отворена пред нас и ние можем да прелистваме тези страници и да се вслушваме в шепота на копнежите, за да се запознаем с носителите на светлината през далечното и близкото минало. Историческото занимание може да е интересно. Учените, писателите, историците имат нужда от целия този отлежал материал и всичко в него да влезе в работа, но какво ще ползува човека, който гори в огнената атмосфера на съвременността си. Той не иска да се обогатява с исторически познания, не иска и да се забавлява, дори и да се поучава. Моментът е премного критичен, той има щастието или нещастието да се роди в началото на века, началото на новата епоха и края на старата, която си отива, на него сега му е нужно нещо много важно, съществено, необходимо. Гладният или жадният не може да се задоволи с приказки и с обещания, нито с най-хубавите произведения на изкуството. Всичко това е на място, но не сега, не тъкмо сега, когато на плещите му се е стоварило бремето на противоречията и нуждата от хляб и вода, от въздух и светлина са въпиющи - най-вече от светлина. Той няма време сега за всичките деликатеси на миналото. Моментът е премного сгъстен - той дири път в нощта. Загубеният пътник в гората търси само водач и факла. От нищо друго той не се интересува, за нищо друго не може да мисли. Такава е обстановката по време на преходните мигове, които стоят на границата и бележат миналото, което е безсилно да помогне на човека и бъдещето, или по точно казано настоящето, което бавно пристъпва.
Велик е закона на Битието, който отмерва ударите на интервалите, които са точни като ударите на часовника и ритмични като пулса на сърцето. Новото, което е проникнато от хармония и красота, не носи шумни лозунги, то не дава и големи обещания, не рисува пред човека земен рай. Всичко това правят други - заинтересованите. На тях им са нужни човешки маси, те са “велики водачи” и честолюбци, които мечтаят за “велики дела”, а никога не успяват да се наредят до великите хора.
Новото на епохата не е символ на власт, на сила на величие,на богатство. Всичките тези неща са идеал на обикновените хора. За това всички, които търсят тия неща, трябва да отидат в обикновения човешки свят, където те представляват атрибути. Само там могат да се намерят тия неща. Онова, за което човешката душа копнее е нещо съвсем различно, а в моментите на преходния период устрема към новото, към светлината е неудържим. Новото, което иде носи скромното име светлина. Една позната дума в света на физиката. Наричат я различно. Старателно, обаче, тя крие своята тайна и поставя в недоумение учените. Къде лежи истинското определение, къде е този неизчерпаем извор, който насища нашия свят, нашите очи и ни подарява най-великото - свободата да се движим на физическия свят леко, приятно, чудесно. В часове на съзерцание само ние се докосваме до великото на този дар, за да се върнем оттам окрилени, че само тя може да ни разкрие онова, което напразно сме търсили в безброй страници. Спонтанно идваме в досег с новото, а новото това значи - светлина. Би трябвало да й предадем качественост, при все, че светлината е определено и точно понятие. Прави нещата видими, разбрани, близки. Новото носи нова светлина, специфична, пригодена, нагодена за нашето време, за нашите нужди, за нашето виждане. Светлината е различна, тя има различен волтаж. Какво е било в миналото, какво е било вчера, какво ще бъде утре за нас няма никакво значение, за нас е важен днешния момент. Пригодена ли е светлината за нас, ще отговаря ли тя на нашите нужди, ще ни помогне ли да намерим пътя през гъстата гора и тъмната нощ, тъмната и студена нощ на нашето столетие - нашето бурно и преходно столетие. Един лъч от тази светлина прави нещата видими, разбрани, озарявайки помръкналите небеса и очертавайки бледата ивица на изток, признак за идващото утро.
Няма човек на Земята, който да няма нужда от истината. Тя е далеч от ония от рода на Пилата, тя е близко до ония, които копнеят за нея, прозрели всред тъмата на времето, че няма нищо по-прекрасно, по окрилящо от нея. Великото в човека, мерилото вътре в него, намерило място в духа на човека, чака да бъде открито. Нужна е светлина. Без светлина не може да се намери истината, без светлина и любовта не е любов. Без светлина проблемите ще останат нерешени, без светлина човечеството ще се задуши в старото, великите идеали и стремежи ще останат нереализирани.
Имат ли цена старите паметници, имат ли смисъл рециталите на миналото - идеите за любовта, старите идеи за истината, за правдата, за семейството, за морала, за религията и за още много други неща?.. Несъвместими са те през днешното време, не оправдават те своето съдържание, не вършат работа, каквато би трябвало, не оправдават своето съществувание. Все едно да облечеш възрастния човек в юношеска дреха. Невъзможно е да се влее ново съдържание в старите форми. Миналото е било валидно за онова време. Оная светлина е помогнала на човека да разреши проблемите на своето време. Днес е нужна нова светлина. Човечеството не може да стои на старите си позиции и да се забавлява пред своите идоли и кумири.
Преходното време напира като прилив на море. Границите се стесняват, ала напорът не отслабва. Когато реката се разлива на шир тя губи своята сила. Новото е пълно със сила, то е жизнеспособно, защото носи новата светлина, мека, приятна, точно дозирана за нашето зрение и за нашите дълбоки вътрешни нужди - да се домогнем до новото в любовта, новото в мъдростта, новото в истината.
Някои още могат да питат: коя е тази светлина, каква е тя, откъде идва тя, кой я носи? Нека питат. Не е лошо да пита човек. Не е лошо и да търсят доказателства. Времето обаче е доста напреднало. Векът е към своя край. Колкото и нескромно да звучи, ако ни биха питали нас, бихме отговорили: Не питайте, за да ви се докаже, каква е светлината, откъде идва тя, кой я носи и пр. Много време ще ни отнемат тия ненужни обяснения. Ще. бъде по-красиво и по-икономично да опитате вкуса на това грозде, да речем, гроздето от някоя доброкачествена българска лоза. Откъсни едно зърно, ако щеш и ще разбереш мигом и вкуса и сладостта и аромата му. Опитай новата светлина, ако тя ти помогне през това тревожно столетие да намериш своя път, ще знаеш, че до тебе върви добър водач, опитен и съобразителен в ръката си държи факел. Положително ще стигнеш целта - ще намериш онова за което душата ти копнее, ще се домогнеш до разрешението на важния проблем.
Кой не жадува за любовта, за истината, за мъдростта?...
И ако този водач е твой приятел, приятел и на целия български народ, роден в пределите на твоята страна, ти ще имаш ли нещо против това, че тъкмо Той ти предлага тази светлина, като дар на Неговата обич ?
Има ли смисъл да се обърнеш назад в миналото и да търсиш светлината от цитати и рецитали, или да отидеш в далечна чужбина и да чакаш праговете на тия скрити училища, които дават всичко с лъжичка, или ще се рееш безпаметно по това бурно море на твоя век, когато в твоя дом и пред твоя праг новата светлина те чака и се раздава даром, безкористно, чисто и не казва нищо, абсолютно нищо, освен една единствена дума - Опитай новата светлина, за да се приближиш до света на любовта, на мъдростта и на истината.
