Онези, които пишат биографии са писателски личности. Биографията на един човек предполага историята на този човек. Историята би трябвало да бъде точна, правдоподобна - верига от събития, които са станали и описани добросъвестно и без преувеличаване или прекрояване. Най-верни и най-точни са ония истории, които се пишат, когато авторът тръгва по следите на казаното от самия човек, за когото се пише, или от живи свидетели, които са наблюдавали отблизо този живот.
Когато днес спираме погледа си върху образа на Учителя, не искаме да пишем биография, нито историческа, нито романизована. За нас има нещо, което е много по-важно от това да знаем биографическите данни и подробности за Неговия живот, един живот, който беше необикновен, неуловим и неизмерим с обикновените човешки мерки. Спираме се на Него, защото невъзможно е да не се огледа тази глъбина, невъзможно е да се подмине това велико събитие на нашето време, колкото и необозрими да лежат границите на Неговия живот. Не правим опит да сглобяваме отделни данни и факти - не пишем биографичен очерк. Неговият живот и дело ще влязат в историята като живо и неделимо цяло, за да говори на целия свят с езикът на необикновеното, който разкри дверите на познанието и подари на света едно ново Слово, което промени посоката на движението в света на мислите и чувствата. “ Аз завъртях колелото на дясно, а не както беше наляво “ - казва Той. Нещо се бе случило на Земята и това беше значимото, великото, което вековете нямаше да изчерпят.
Не правим опит да Го уловим във фотографическата камера с нашето перо и да разкажем на света, как живя и как работи. Избрахме си спонтанния начин на израз и на разкриване образа и делото и нека ни бъде позволено да тръгнем по неутъпкани пътища, нека и това бъде малко указание, че всичко около Него беше необикновено ново. Всичко лежи удивително ясно и просто -материалите са натрупани. Всичко е кристално чисто, всякаква фалшификация е изключена, невъзможна. Нищо романизовано, нищо преувеличено, нищо с дъх на мит или легенда. За да освободи и обезоръжи волнодумците, Той говори за себе си. От казаното се опитваме да изградим реалната сграда на един живот, който нямаше да престане да звучи във всички гами, винаги свеж и нов. Когато намираме тези пасажи, ние ги събираме като скъпоценни късчета, които ни дават подтика и възможността, да разкажем за него онова, което в моменти на вглъбяване и съзерцаване се разкрива пред нас. Не веднъж темата щеше да ни грабне и покори и не веднъж щяхме да потопим перото в мастилото и отбележим ярко ония кратки и скромно изразени сигнали, които не могат да бъдат отминати и хронологически наредени като цитати. Нямаше да има човек, който познава постановката да не се спре развълнуван пред тях, както се спираме пред великолепен пейзаж от който премного се вълнуваме.
Биография не пишем, а до историята не сме стигнали, това е задача на историците. Ние преживяхме събитието и живяхме край Него, слушахме Словото и великото сякаш открехна края на завесата, за да видим новото, което бавно пристъпваше прага на уморената от борби земя. Нищо вече не звучи неразбрано, далечно и не сгрято от непосредствения допир на живота, който звучеше и пееше край нас. Като ценни бисери започнахме да събираме казаното, което щеше да ни помогне да изразим не само онова, което успяхме да видим и открием, но и да отнемем възможността за всякакви неточни и двусмислени коментари около живота и делото Му. Трудно би било да се сведе всичко у Него до някакви познати мерки и облици. Неговите методи бяха различни, индивидуални, неуловими в тяхната дълбочина, неподчиняващи на познатата и общоприета логика. Обикновената логика за Него беше нелогичност. Неговата мисъл се изливаше по непознати и необхватни закони. Речта, обаче, беше винаги ясна, точна, недвусмислена, близка до човешкия ум и сърце и отговаряща по магичен начин на всички човешки тежнения и нужди от всичките области.
“Аз не разглеждам религията като съвременните философи, нито като съвременните схоластици, нито като съвременните проповедници. Аз не минавам за проповедник, нито за схоластик, нито за философ, но за един прост събеседник.” Никой не би дръзнал да го нарече с едно от тези трите названия. Проповедници, философи и схоластици продължаваха да съществуват, те бяха познати и популярни личности и умееха "добросъвестно" да си вършат своята работа. Не е било време на Земята да не са проповядвали, да не са философствували, да не са спорили. Светът е уморен от тези три категории "учени", значението на тези проповедници е достатъчно компрометирано. Важен в случая е краткия пасаж, където понятието събеседник привлича нашето внимание. “Аз съм един прост събеседник." Дори не обикновен събеседник, а “прост”. Тези две думи за нас звучат необикновено. Никой, който не е бил на среща и разговор с Него, на беседа или на лекция през школните часове, не може да разбере значението на тези две думи, когато човек отруден от някакъв конфликт, обременен от някой въпрос, отеготен, или жаден за нещо ново, или пристъпващ прага на школата с определен въпрос, или търсещ лек за своята болка да не е намирал търсеното в беседата, ако внимателно е слушал. “Аз съм един прост събеседник - не търсим изрази и образи, за да кажем какво се крие зад тези думи. Достатъчно е да се върнем на миналото и гребнем в съкровищницата на спомена, когато сме Го слушали в ранните часове на школните дни, през неделните или в планината, или, когато сме били на разговор при Него, да преживеем тази дума сега, когато се силим да възстановим отношението на ученик към Учител и намираме отлетите форми живи и свежи. Той беседваше, Той винаги беседваше... Какво значи да беседваш? Какво значи събеседник? Две прости слова, които безшумно те водят за ръка, за да те отведат в една светла и спокойна обстановка, където намираш човека, брата, майката - съществата, които обичаш и те обичат, за да си поприказваш с тях от душа и от сърце. Той беше и приятел, и брат, и майка, и баща, и Учител - Той правеше тъкмо това, беседваше с тебе от душа и от сърце. Това правеше Той през всичките дни и часове, когато сме Го слушали при разговор или пред катедрата. Той винаги говореше, беседваше, разговаряше, независимо дали пред Него стоеше един човек или стотици. Едновременно, изумително чудно за нашите ограничени схващания за Великото, Той говореше на всички, разговаряше с всички. Затова и законите на Неговата логика не се покриваха с тези на обикновената човешка логика. Несъвместима си остана тази логика и бъдещата психология ще има да се занимава с нея, за да открие нови проблясъци и нови пътища. Отличителното в нея, обаче, не ни избегна. Една дума казана от Него блясва като сигнал, която сепва нашето съзнание, буди нашата мисъл и ние тръгваме по блесналата стрелка, да се отзовем не пред точната и суха размисъл, не толкова пред знанието, а пред живото и топло преживяване, когато различно натоварени сме слушали Неговото Слово, Живото Слово, Което вече не целеше само едното, а всички, които бяха там, всички, които идваха при Него различно обременени с един проблем, с един въпрос, с една мъка, с едно противоречие, умствено, сърдечно, физическо. Всеки по отделно отиваше на беседа, да уталожи глада и жаждата и ето, че наред с общата трапеза, която се слагаше, имаше и лична, всеки да може да си вземе онова, което му беше необходимо. “Простият събеседник”, за Който дръзваме да кажем, че беше велик беседваше с всички едновременно. И точно там беше трогателното и топлосърдечното, което ни вълнуваше дълбоко, озадачаваше ни и накрая задоволяваше напълно. Нямаше слушател, внимателно и съсредоточено изслушал беседата и лекцията да не открие между многото идеи, принципи и правила тъкмо онова, което засягаше лично него, да не намери тъкмо онова, което в момента му беше нужно и засягаше специално него. Една беседа никога не засягаше само едното, или част от ония, които го слушаха, а всички.
"Аз съм един прост събеседник” - това значеше, че когато и да застанем пред Него, когато и да разтворим беседа да намерим онова, което търсим, онова, което ни трябва. За всеки по отделно ли е говорил Той ? Да, за всичко, което беше във връзка с човека и живота. Той говореше на човека, говореше на неговия ум, на неговото сърце със специфичния език на ума и на сърцето, говореше на душата, която разбираше и се къпеше в светлина, преживяла съкровения си блян - беше се сбъднал този блян. Велико нещо беше да срещнеш същество, което те разбира, неизразимо е да застанеш пред “Един прост събеседник” - Който те разбира и кротко за ръка те води от светлина в светлина, от връх на връх, за да ти покаже великото, което те чака и направи достояние на душата чистите извори, живия хляб и живата светлина и накрая да изправи човека пред великата повеля на времето и го вдъхнови, да живее, да люби, да учи.
Беше се случило велико, рядко събитие, разрастваше се този живот отвътре навън, за да обхване постепенно целия живот, цялото човечество. Приличаше на пролет, която бавно настъпва с всичката неизбежност на онова, което щеше да я последва - размразяването на ледовете и снеговете, идването на прелетните птички, разцъфтяването на дърветата и цветята. Човешката душа преживяваше тези предпролетни дни, които вещаеха на човечеството новото по което векове е бленувало. Идваше време, когато съсъдът на всеки човек щеше да се изпълни със съдържание, на всеки съответно съдържание, за да не жадува, за да не гладува. Пред всеки човек се слагаше трапеза, за всеки човек, каквото му е нужно. Той беше едновременно и приятел, и майка, и Учител, най-близкото същество, крепко застанал да човека, за да му поднесе онова, което му беше нужно. Дали идваше сам при Него, дали се смесваше между хиляди, между милиони Той го намираше и му даваше същественото, за да се развива правилно, за да реши задачите си правилно, за да носи страданията с мъжество, за да върви по светлия път на новия живот. Там е силата на един Учител, чийто възможности са неограничени.
Той не беше проповедник платен, за да проповядва, Той не беше схоластик, за да се впуща в богословски и научни спорове, Той не беше философ да играе на диалектика, не беше и тримата взети наедно да търси Истината. Истината Той я живееше. Той беше “прост събеседник”. Наистина събеседник, истински събеседник - Учител, Който разбираше нуждите на човешкия ум, сърце и душа и със Своето събеседване извеждаше човека на светло и му показваше пътя, учеше го как да живее, освобождаваше го от веригите на заблужденията на проповедника, на схоластика, на философа, не само от тия, които бяха вън от него, но и от тия които бяха вътре в него.
