Незабравими дни с непосредствена връзка с Учителя. Дни на синовно отношение, дни на ученичество и дни на единството между Голямото и Малкото. Съдбовни дни.
Това бяха дни, в които по пътеките или по безлюдното шосе за Симеоново се движехме двама или трима с Учителя. Всяка утрин към 7-8 часа, след клас Той слизаше от Горницата, облечен в лоден, готов за път. Тези 40 дни на месец ноември и декември 1943 година бяха ту приветливи, ту строги. За отбелязване бе, че през това време духаха много често топли южни ветрове, които насищаха въздуха с приятна влага и мекота. Имаше дни, когато огромни облачни маси слизаха стихийно от Резньовете на Витоша. Но те не бяха жестоки към нас, защото много често през облачните завеси проникваше слънцето и ни даряваше своята топлина. А когато заръмяваше дъждец, зад нас водните капчици изписваха красива дъга.
Учителят погледна дъгата в своето разноцветие, с опънатия цветен полукръг над нас, на север от града и каза: „Тази дъга е добро знамение за тези тъжни дни. Истината ще победи."
Бяхме вече преполовили пътя до селото, когато от облака над нас зарося. Лоденът на Учителя бе оросен от множество капчици, в момента светещи в цветовете на дъгата. Най-нетактично поисках да обърша един от ръкавите на лодена и в момента Учителят се отдръпна и каза: „Не пипай тази красота и украса, която слиза от горе."
Тогава видях красотата на небесната дъга с други очи. С други очи разглеждах сребристите капчици от роса по лодена на Учителя, които пречупваха светлината в различни краски. Небесната дъга бе слезнала отгоре и преминаваше през Учителя. Очите ми съзряха и видяха украса небесна.
Видях как Небесната дъга бе в Учителя и се претворяваше в Словото Му.
