НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

5.1. Учителят за Хелмира и Асинета: Слово от Учителя, отнасящо се лично за Хелмира и Асинета, изказано през ред години

5. УЧИТЕЛЯТ ЗА ОЛГА СЛАВЧЕВА ТОМ 26
Алтернативен линк

УЧИТЕЛЯТ

ЗА ХЕЛМИРА И АСИНЕТА



СЛОВО ОТ УЧИТЕЛЯ,

ОТНАСЯЩО СЕ ЛИЧНО ЗА ХЕЛМИРА И АСИНЕТА,

ИЗКАЗАНО ПРЕЗ РЕД ГОДИНИ



Изказвания на Учителя, записани от Олга Славчева



1. Едвам през пролетта 1916 г. се явих при Учителя вече пълнолетна. След един разговор върху моята поезия (наклоняваща към декадентство), Той ми каза: „Цялото небе се радва, че ти дойде!"

2. През 1922 г. си взех матура за трикласно образование. Седях върху един камък; той се приближи, станах и отправи към мене следните думи: „Ти завърши нисшата академия"

3. Към 1926 г. бях вече в 6 клас, като частна ученичка при нашите учители: Паша, Аня, Боян Боев и др. Изкачвахме Витоша по Драгалевския път. Учителят удължаваше почивките си, за да дочаква изостаналите. Седи Той с още други на една баирчинка и аз пристигам с раницата си за към Ел-Ше-дар. Той ме попита: „Има ли някой след тебе?" Отговорих двузначно: „Никой, аз съм последна!" Той се усмихна и отговори веднага: „Последните ще станат първи."

4. Веднъж Теофана Савова и сестра й Мара Савова ми казаха следното: Веднъж ти мина през Изгрева и Учителят посочи към тебе с думите: „Олга е една здрава греда на един голям мост."

5. Бяхме на Витоша събрани около Учителя, а Той там седи на своята каменна пейка. Водиха се хубави разговори. Всички бяхме весели и честити, защото бяхме с Него. Слънцето грееше върху зажарените ни лица. Между другото, с. Паша запита дали няма между нас (в настоящия момент) светии и светици. Да, каза Учителят, и посочи с ръка над главите на седналите - към мене посочи и изрече името ми. Аз стоях права. Всички викнаха да се смеят с глас, че Учителят посочи мене, а не някоя друга, която заслужаваше да носи нимбата на светийството. На мен се смееха - потънах в земята от срам... Но Той добави веднага: „Вие имате криви схващания за светийството; светия е този, който където ходи светлина носи!" И все пак никой не повярва в думите на Учителя и все ми се смееха.

6. Има до двадесет пъти Учителят и мен лично, и пред другите ми е казвал: „В Олга (Волга) има само едно лошо, че се влива в Каспийско море, а то е затворено." Към 1930 г. Той ми посочи схема на Волго-Донско сливане, начертана в един вестник. Каза: „Твоите работи вече се оправят, ти (Волга) излизаш на свободно море."

7. Веднъж, много умъчнена, поради това, че ми липсват известни добри качества, Учителят сякаш бе надзърнал в душата ми, каза:

„Ти идваш от един високо организиран свят."

8. Пак много огорчена, че един от братята настояваше да ме направи „щастлива" като искаше съдействието на всички сили небесни, ведно с Учителя. Като че ли Учителят бе с него и аз се чувствувах зле в случая. Тогава аз застанах пред вратата на Гостната, изпъчих се и намерих сила в себе си да кажа: „Дордето не ме освободите от „..." няма да мръдна от тука." Учителят ме погледна особено. Влиза, излиза вън, пак влезе, пак излезе и изведнъж ми каза: „Остави го този САТРАП, за тебе е приготвен Царския син." Успокоена и зарадвана до немай къде, аз се спуснах по шосето прещастлива.

9. Имах съновидение, че Учителят наниза на безименния ми пръст на дясната ръка (1934 г., студентка) златен пръстен с брилянтно око, що светеше като слънце. От този пръстен излизаха тънки златни синджирчета към другите ми пръсти и от всеки пръст се спускаше много тънък синджир от чисто злато, които се събираха на китката ми в здрава закопчалка. Съобщих му за този сън; а Той, като помълча каза: „ЩЕ ГО ИМАШ !"

10. Когато в 1927 г. прочетох на Витоша пред всички ръкописа на „Асавита", Учителят казал: „Ето един от вас, отиде на Слънцето".

11. Веднъж доведох при Учителя двете си (природени) много красиви сестри, и много разкошно облечени. Учителят посочи към тях и каза: „Те са идеалистки", а подир това към скромната ми особа: „Тя е реалистка!" Не зная защо се огорчих, че не съм „идеалистка" както сестрите ми. Но брат Неделчо Попов каза, че да бъдеш реалист, значи да се държиш за самия живот, реалното.

12. Вървеше ми немски език, тъй обичах да го слушам, да го чета и пиша; да уча наизуст, а отпосле го и предавах в гимназията. В Университета ме вдигаха в час като ученичка да рецитирам немска поезия. По този случай, Той каза: „Ти само си припомняш немския език".

13. През пролетта в 1920 г. ме поканиха във Варна. Заведоха ме на събранието. Казаха: Ето с. „...." от София. Насреща ми застана една сляпа млада жена от Провадия. Очите й отворени, красиви, лъчезарни, но сляпа. Тя ме хвана за двете ми ръце, прегърна ме и каза със сълзи: „О, св. Екатерино, и света Евдокио, тук ли да се срещнем пак?!" След много години приказах туй на Учителя. Той каза: „Ако вярваш, ти си!"

14. Учителят ми каза винаги да нося със себе си молив и бележник.

15. Друг път: „Няма преграда, която ........ " да не може да премине."

Погледна върха на показалеца на дясната ми ръка, охлювчето там е отворено: „Душа, която се развива", каза Той.

16. Друг път, когато на една ваканция си дойдох за Великден и донесох четвъртата основна преработка на Химавата, която завърших зимата 1962 г. - цели 40 години - четиридесет години работа, Той каза: „Ако вървиш все така, хе-е-е!"

17. Сестра Арабова ми уши бяла копринена рокля, цялата изкусно изработена с българска шевица, Учителят каза: „Слънцето те е накичило с всичките си цветове".

18. „Ти си трета на майка си, но първа на баща си."

19. През 1942 г., училищната ваканция. Седя на пейките пред Школата. Времето мрачно, ветровито, зло. Нямаше никой при мене. Учителят много гневен слезе по стълбите. Лицето му особено. Застана, тропна с крак, издигна десница, свита на юмрук и извика: „Болшевизмът трябва да си отиде от света!" Всеки косъм на главата Му сякаш бе наелектризиран. После пак си отиде в стаята горе.

20. Друг път - „Англия е най-голямата лъжкиня; тя ще изгуби най- много."

21. Още преди 9-ти септември Учителят, без връзка с разговора, каза пред събралите се около Него; беше много, много тъжен: „Има да се чудят някога с вас как сте могли да изтърпите такова страшно нещо!" Чудехме се какво иска да каже.

След 1 година (пак преди 9-ти) каза развеселен: „И една сутрин ще се събудите и ТОВА страшно нещо, няма да го има вече."

22. „Русия ще шикалкави, ще шикалкави, но ще бъде принудена да отстъпи България за Балканската конфедерация."

23. Друг път: „До сега малките народи бяха артистите на сцената, а сега ще стане обратното: големите народи ще са артистите на сцената, а ние ще сме ЗРИТЕЛИ."

24. И пак: „Земята наопаки ще обърна, но дявола навънка ще изхвърля."

25. На друго място: „След като аз си замина (1922 г.), ще ви пусна едного, за да видя колцина ще останете с Мене."

26. Веднъж внезапно се обърна към мене и само туй каза: „А като те въздигна!"

27. Много, много отдавна ми каза: „Напоследък ще имате големи изпитания, но дръжте се за Мене!"

28. „Сестрите ти да се държат за тебе!"

29. Веднъж Учителят изказа недоволство на Изгрев, че тук никой не работи. Не можех да избегна погледа Му, казах сконфузена: „Нищо не съм направила и аз." А Той веднага: „И ти ако кажеш, че нищо не си направила, тогава!?"

30. Веднъж пратих нещо за четене в братския кръжок в гр. Петрич. Брат Мирчо ми пише следното: „Получихме, благодарим - и ние ще ти се отплатим с нещо." Някога Учителят и пред тях казал, както пред Теофана Савова, само че с прибавка: „О..." е здрава греда на един голям и красив мост, по който всички минавате."

„Нека, пише Мирчо, това да ти е за утеха в дни на обезсърчение."

31. Веднъж, на една училищна ваканция, застанали пред Школата, Учителят се разговаряше за нашето учителство. Брат Георги Тахчиев казваше колко събрания е провел, колко сказки е държал, колко абонати е записал за „Житно зърно" и в. „Братство". Той даде хубав доклад за своята извънучилищна дейност в духа на Новото. Засрамих се, че нищо такова не съм направила и го казах: „ А пък аз, нищо..." Той се обърна към мене със следните думи: „За тебе стига само да минеш през селото." (бях в с. Петрич, Средна гора)

32. Двама - брат и сестра стояли до Учителя, когато аз съм минала край тях с уч. чанта в ръка и съм поздравила отдалече. Учителят казал: „Ето св. Мина!"

Господи, пъказ съм едно нищо и никакво, но Учителятчрез тези хубави думи ме е насърчавал от близо и далеко, за да повдигне самочувствието ми... Затова записвам всичко това, за да се види, докато ударите се сипеха отвън, тези Негови свещени думи са ме водили по светлия, светия, чистия път напред и нагоре. Нека бъде Името Му хиляди и милиарди пъти благословено! Чрез Словото Му, Неговият Свят Дух живее в мене.

33. Веднъж хазайката ми З.К. (Учителят бе на вечеря у тях) му каза: „Учителю, помогни на нашата Олга да стане графиня", защото тогава бях в приятелство с A. F. Но Той бърже отвърна: „Не, защото тя е княгиня!" И баща ми ме е наричал: „Моята княгиня!"



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ