Като цигулар - изпълнител, с най-голяма радост участвах в струнен квартет за камерна музика - както винаги е било предмет на старателни занимания, още когато бях гимназист. На Изгрева идеята за формиране на струнен квартет се зароди тогава, когато се срещнахме още веднъж с нашия приятел - д-р Филип Стоицев.
С него съм музицирал през ранните години на нашето детство и юношество. Като добър, обучен цигулар той бе концерт - майстор на ученическия оркестър през целия гимназиален курс в Пловдив. През двадесетте години на този век музикалното образование бе на висота. А онези, които бяха надарени да разбират музиката и да я изучават, правеха всичко възможно да овладеят един инструмент по всичките правила на професионалните извиквания. Ето защо и нашата подготовка бе достатъчно добра, за да музицираме на Изгрева и да вземем участие в музикалния живот. Повторната среща с моят съученик, съгражданин и съмишленик на Учителя, веднага събуди идеята за формиране на струнен квартет, да изнасяме концерти както пред приятелите, така и там, където бихме били поканени.
В създадения квартет участваха: д-р Филип Стоицев - цигулка, Гавраил (Галилей) Величков - цигулка, Ангел Янушев - виола и Светослав Марчинков - чело. През 1943 година като челист бяхме поканили известният на всички Светослав Марчинков, титуляр в Софийската опера и Царският симфоничен оркестър. Подготовката на квартета вървеше добре и ние се готвехме за концерт към края на есенния сезон. След една репетиция, която проведохме в дома на Светослав Марчинков, Учителят ме прие на разговор в приемната, като поиска да споделя нещо повече за челиста на квартета. Разказах Му.
Светослав Марчинков беше концертиращ челист, който е изнасял концерти у нас и в чужбина. През време на едно от турнетата му в Швеция, той се запознава с девойка на зряла възраст, сключва брак с нея и се завръща в България. Ражда му се дете. Ние бяхме поканени за репетиция на квартета в неговия дом. Репетициите на квартета се редуваха една след друга и оформихме репертоара на концерта. На последната репетиция жена му слушаше внимателно. Изпълнението ни бе на професионална висота. Тя бе изненадана, остана много доволна и горда от нашето изпълнение. Репертоарът ни бе класически.
Докладвах на Учителя, че вече сме готови, денят на концерта бе разгласен и той бе изнесен на 14 ноември 1943 година в салона на Изгрева. Беше неделя и след беседа изнесохме концерта. Учителят беше много доволен. След концерта Учителят прие музикантите и ни благодари, след което каза: „Всички бяхме на концерта в салона, чухме изпълнението и се радвахме на хубавата музика. А сега се приберете, защото след малко ще почне друг концерт, но този път, от небето." Учителят погледна нагоре и видяхме погледа Му, с който Той наблюдаваше понякога американските и английските бомбардировачи, които изсипваха бомбите си над София. Ние потреперихме. Напуснахме стаята на Учителя и съобщихме на всички. Мнозина от нас напуснаха Изгрева. Учителят с една група се запъти към Симеоново. В тази група бях и аз. Към 12.30 часа до нас долетя тътена на самолетите. Обърнахме се и видяхме как София започваше да гори и да се издигат пушеци и дим от разрушените къщи. Концертът бе започнал над небето на София. За него също имаше диригент, участници и съответен репертоар. Над София в този ден бяха хвърлени 327 бомби. На следващия ден бяха публикувани имената на убитите и ранените. Би Би Си съобщи по радиото, че София е важен военен и икономически обект, за да оправдае бомбардирането й.
Ние бяхме се отдалечили от София и приближавахме Симеоново. Учителят поспря, обърна се, вдигна бастуна си и посочи запушеното небе над София. „Виждате ли всичко това? Аз 20 години предупреждавам българите, че това ще им дойде над главите. Те не ме послушаха. А сега предупреждавам и тия, които са изпратили самолетите, че това непременно ще им се върне над главите. Това няма да им се размине. Те извършиха посегателство пред Дома Господен."
Ние слушахме, записвахме и леко се отдалечавахме от София. Вече сме в Симеоново и се изкачихме на една поляна под горичката. Там отседнахме. Така прекарахме целия ден. Учителят преспа в Симеоново в една от стаите, които бяхме наели. На следващия ден ние се върнахме в София.
Изминаха години и десетилетия. От време на време препрочитахме записаните думи в нашите тефтерчета. Едни от нас дочакаха да се сбъднат много неща, които бе казал Учителят. Други пък ще дочакат да се сбъдне и онова, което не стана по наше време. То ще стане във ваше време. Тогава ще видите и разберете цената на тези два концерта, които бяха изнесени в неделя на 14 ноември 1943 година в София. Единият бе в салона на Изгрева, а другият
