ПИСМО НА ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО БОРИС НИКОЛОВ

Любезний брат Борисе,

Ден не минава да не мислим за тебе. Ти си нашето страдание, а ти си и нашата радост и наша Надежда.

Въпреки всичко, ние те виждаме смело изправил глава над противоречията и светиш на тия, които нямат нашето упование.

На 26 февруари тази година завърших близо 40-годишния си труд по моята книга. Като пчеличка съм събирала факти, внушения, вдъхновения и когато реших най-после да ги включа в по-раншните ми опити, изпитах небивало напрежение, мъка, а даже и непроницаем мрак. Десет пъти най- малко до сега съм правила основна преработка, но все рисуваното клонче с креда по стената не ме окуражаваше... Но, Този, който даде основната идея, настоява: „Работи! Напред върви!"

Много ми послужиха твоите „Астрономически вечера", Джийнс, Дж. Спенсер, Харгрийв, Беляев, Воронцев и др., но разбира се, Учителят най- много в своите Беседи, където в четириизмерния свят казаното от Него се сумира, координира и дава ясна представа за един друг, реален свят, който все пак си съществува, макар и ние да не можем съвсем ясно да си го представим, но го усещаме, макар и да не можем никому да го докажем.

На 26 февруари тази година аз рекох: „Конец! На житие ново аз турих венец!"

Понякога нямаше никаква светлина и аз напредвах пипнешком, в пълна неизвестност, докато внезапна пролука - пълен проблясък и - далече очертан път!

Рекох да ти съобщя тази радост, която изпитах през тези 52 дена, когато кашляйки люто от грип, зъзнейки от студ в моя ,дворец" „летях" из пътищата на нашата земна съседка.

Желая ти здраве и БЛИЗКО СВИЖДАНЕ!

Изпращам ти няколко стихотворения, някои от които вече съм изпратила за 22 март на нашите приятели из провинцията.

С привет: Олга Славчева

БЕЛЕЖКА НА СЪСТАВИТЕЛЯ:

Писмото е без дата, но Борис Николов е в затвора от 1958 г. до декември 1962 г. Книгата, за която пише е в ръкопис.