46. ИМА ЛИ СМИСЪЛ? (бр. 17, 19.V.1924 г.)
(В. „Ратник на свободата”, бр. 17, 19.V.1924 г., София, стр. 2)
„Днес комунистическата партия се готви за нови подвизи и получава пари от Москва. Всеки ден се пръскат позиви между комунистите. Но декларирам от името на правителството, че мятежи и преврати няма да успеят. Мамят се комунистите ако мислят, че силата е на тяхна страна.” (от речта на министър Русев в казиното.)
Правителството, в името защита на държавата, взе мерки - обяви комунистите вън от закона, разтури партията и организациите им и помисли, че с това се свърши всичко. Думите на министър Русев идат да покажат колко повърхностното е гледало на тоя въпрос. Вий може да развалите чешмата, но изворът, който я пои, ще остане, ще се разлее и ще ви причини такива главоболия, да го издирвате къде е потънал и се е скрил, че ще станете пишман, загдето сте се заловили с него. А дали наистина комунистите се мамят или други - това ще покаже самият живот. Нима предшественикът на г-н Русев също тъй категорично не декларираше почти със същите думи, с които си служи и Русев, че няма да позволи никому да „наруши” законите на страната и пр.? Не са декларациите, които управляват съдбините на народа. Реалното съотношение насилите е, което закрепва и дава насока на всяко движение и управление. В числото на тези реални сили влиза моралът, ненасилието, толерантността, човещината. Този, който греши срещу тези природни закони, ще изпита и последствията им. Не са декларациите, които спасяват хората, а справедливостта, защото кой каквото си постеле, на такова ще легне. Човешките сметки се ревизират от небето - и когато много натегнат несправедливостите - невъзможностите стават възможности - действителност.
Умните хора от враговете си правят приятели. А днес българин гони българин, като да му е заклет враг. Докога това? Имаше ли смисъл всяко обявяване вън от закони, конфискации и пр., когато вий сам, г-н министре, признавате, че те действат и вий не сте в състояние да ги ограничите въпреки всичко? Ами че като счупихте чешмата, водата трябваше да тече, макар и „нелегално” - но тя не може да се спре, защото няма закон и насилие, което да е успяло, не само сега, но и кога да е някога, да спре някое идейно течение - даже когато то е най-неразумно и лошо. Народите са като децата - те ламтят толкова повече за една играчка, колкото тя е по-опасна и им се забранява. Държавниците по-добре от всички трябваше да знаят това и да не правят такива груби грешки, а сега да заплашват, че революцията щяла да изтрие България от картата.
Умната, г-н Министре, догде е още време!
Националист - Т. Пазарджик
