6. ИЗХОД (г. III, бр. 2, 21.І.1931 г.)
(В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 2, 21.І.1931 г., София, стр. 1)
Андро Лулчев
Родната ни земя е изправена пред страшни дни. Това се констатира вече от всички. Но до вчера, когато надавахме вик за опомняне, за помирение, та с общи усилия да изградим редна стреха, да излекуваме раните, нанесени от неразумни синове, ний бяхме обвинявани, че сме били големи песимисти, а от някой - че дори не сме и българи. Но трябваше само пет години да минат, за да се убедят и Цар, и министри, и деспоти, и народ, че ний бяхме правилно предвидели, че сме изправени пред страшни, пълни с неизвестности дни. И сега търсят изход от това положение и Цар, и министри, и народни представители, и хората на народа...
При поднасяне на отговора на Тронното слово представителите на опозицията изложиха на Държавния глава тяхното положение на народа и изненадите, които биха дошли евентуално, ако Сговорът не отстъпи властта на тях.
Държавният глава, схващайки тежкото положение на народа, този път отдели повече от друг път време, за да приеме и представителите на „народа”. Почти цялата опозиция, с малко изключение, говори, убеждава Държавния глава, че Сговорът трябва да си върви, защото той е злото на България и да дойде нова власт, т. е. те да образуват „нов кабинет”, и след това всичко ще се
„оправи”. Първият министър на България, според вестниците, е говорил и убеждавал Държавния глава, че кризата не е само в България, а в цял свят, и че на народа му трябва труд, икономии, а не
„нова власт”.
Ний при туй положение не знаем кого да вярваме. Ако повярваме опозицията, че като си отиде Сговорът и дойдат те, ще оправят България, то значи да не вярваме министрите на България. Ако ли пък не вярваме сегашните министри, то значи да не вярваме вчерашните, а може би утрешни министри!...
При така създаденото положение на фактите, налага ни се да си теглим заключението: или министрите, или опозицията не говорят истината. Ний няма да бъдем съдници техни, но ний само констатираме фактите. Едно е безспорно - че народът е изправен пред страшни дни, но още по- безспорен факт е, че нито Сговорът има сила да помогне на народа ни, нито опозицията. Ако Сговорът имаше сила да помогне на народа, то той в продължение на седем години има пълната възможност да стори това.
Колкото се отнася, че опозицията е в сила да намери изход от днешното безизходно положение на народа, и това е едно фалшиво твърдение.
Преди 7 години не ни ли управляваха днешните опозиционери? Преди 10 години не ни ли управляваха днешните опозиционери, преди 12, 15, 20 и т. н., и ако имаха сили, не биха ли помогнали на народа? Тогава - при много по-леки външни условия. Не говори ли така винаги опозицията, че като дойде на власт, ще „оправи всичко” и това не ли само „стани ти, за да седна аз”, върховният мотив на това красноречие, като държавният глава или „щастието” - да изтърпи?
Не са ли тези всички пазарлъци за сметка на бедния народ и от освобождението ни досега нали все
„помагаха” на този народ - а народът остана да живее в колиби и гази кал до коляно, яде сух, черен хляб, често мокрен с горчиви сълзи, а в София изникнаха на 2 ÷ 3 ÷ 5 етажни къщи, палатите на бивши и настоящи министри от „икономийки от заплатата” и. на всеки ъгъл - банка, в която участвуват с капиталите си бивши и настоящи министри, депутати. Някога бедните ни плащаха данък с пари; ока захар е била 15 пари, бащите ни плащаха с грошове, ока захар - грош и министри, депутати пеш ходили, 5 гроша получаваха на ден.. А днес ний плащаме с хилядарки и 25 гроша ока хляб ядем и министри, народни представители, секретари от автомобили не слизат и все за народа разправят и от негово име говорят, а народът от работа, труд и данъци глава не може да вдигне и от зле върви на по-зле. Всички, когато са били в опозиция, са твърдели, че като дойдат те там горе, ще помогнат на народа... Да, ще оправят сметките си, помогнат на себе си, а за народа - да плаща данъци, съдене, затвор, убийства, З.З.Д. [Закон за защита на държавата], „опит за бягство”, изчезнал безследно и пр., а за благодетелите му - власт, автомобили, къщи - палати, банки, луди пари, пилени из странство.
Всички тези изнесени факти не говорятли, че сили няма ни в управляющите, ни в опозицията да помогнат и намерят изход от днешното положение на народа? Нямат те сили, защото нито бившите министри, народни представители, кметове, околийски началници, нито сегашните такива са служили на народа, а са си служили с народа и услужвали на партията и себе си.
Ний, ратниците на свободата, казваме: за да се намери изход за днешното положение, евентуално за утрешното не трябва на народа нова власт от хора, които 61 година досега ни все управляваха по 2 ÷ 3 пъти и все „помагали” на народа и докарваха народни катастрофи, за които народът скъпо плаща с кръвта си, а те - управляющите, хитро си потриваха ръцете и играеха на „Кой ти е виновен?”, „Стани ти, да седна аз”, „предатели и спасители”.
Нови хора, нови методи, нови пътища и бързи реформи, вярно и честно служене народа, а не служене с народа. Ето изхода.
Народът да се откъсне от политическите циркове, да изостави политическите акробати. Да престане да чака министри, депутати и пр. да му оправят селските работи, а да си възвърнат вярата, че те сами, както нявга в турско време, когато сме нямали министри, депутати, кадии, владици, сами си уреждаха всички работи, така и сега могат да си свършат работите пак сами.
Държавният глава да вземе другарката си и да иде сред народа - но не „народ”, докаран за зрелища, а истинският, измъчен народ, измъчен народ от колиби, села и градове, с тях без да поприказва, без да има адвокати, „народни представители” (??) и стражари - и народът, истинският народ, ще му каже истината повече от всички тези, които сега, в тези дни, ще заблуждават, икономисват (фактите), ще го възхваляват, а утре, като се обърне, не дай Боже, каруцата, както в миналото, ще се бият в гърди и разправят кой какво Му е казал и кой го е изгонил. Пред нас е историята и в нея имаме два случаи, когато нашите политици при неуспехи са хвърляли вината от себе си върху широките гърбове на княз Батенберг и цар Фердинанд; които, при тяхното обществено положение, не можаха да се защищават и казаха истината, която, трябва да признаем, е много горчива за нашите политици, Ний в тези за всички трудни дни казваме истината такава, каквато си е, макар да не се хареса на мнозина, но за нас е по-важно да се каже истината.
Нека бъдем добре разбрани поне сега от тия, които са по върховете, защото грозни облаци се вият над Родната ни земя.
А на народа ние казваме: престанете да наливате вода в мелниците - и те ще спрат!
