8. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (г. III, бр. 2, 21.І.1931 г.)
(В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 2, 21.І.1931 г., София, стр, 2)
„Който обича, той най-напред ще пожертвува себе си.” „Щом
мислиш, че всичко можеш да направиш - това е Божественото,
което работи в тебе. Когато мислиш, че нищо не можеш да
направиш - това е човекът в тебе, който е слаб.”
„Сегашният живот е живот на връзване и развързване. Ти не
можеш да развържеш, което не е вързано; и не можеш да вържеш
това, което не е развързано. Това, което не е вързано - ще вържеш;
а вързаното - ще развържеш!”
Драги братя,
Дните, които преживяваме, са много важни, но още по-важни са дните които идат и които никой не може да спре. И ако вие разберете смисъла на живота, вие ще бъдете и здрави, и богати. А за да разберете смисъла на живота, който живеем, трябва да се отърсите от всякаква заблуда - защото ако заблудата ни е „истина”, основата на градението - пясък - можем ли да имаме траен успех в живота?
Гнило въже за нищо не служи!
А след падането ни под турското робство българите постепенно изгубиха своите училища, останаха без църкви, без свещеници и владици. И въпреки това народът имаше твърда вяра, която изтрая на много посегателства на друговерци. Днес имаме храмове за милиони, 10 ÷ 15 владици, 4 ÷ 5000 попове, архимандрити, всевъзможни „светейшества”, и то все българи - не е да речеш някакви чужденци - а каква е вярата ни? - Вий сам знаете!
Защо?
Защото вярата е преди всичко в гърдите на хората, а не в каменните храмове - и защото тя с пари не се купува, нито насажда! Инак ний би трябвало да бъдем сега много по-добре в това отношение, отколкото когато ги нямаше... Разбирам, възможно е да кажат, че светът се е развалил вече, допускам. Но ако дяволът и служителите му са развалили света, какво са правили и правят „Божите” служители? Може ли да се мисли, че дяволът е по-силен от Бога и от Божите служители? Или те само по име са такива?
Не е ли време да се промени гнилото въже със здраво? - Защото вярата, която не поправя, която не крепне в сърцето на човека, тя не е вяра, а суеверие. Не само да ни споменуват какво е правил Христос, но и да посочат и поведат по Неговия път - инак ще ни сочат едно гнило въже, което уж някога спасило цял народ, а сега не може даже на самите владици да повлияе и спаси, та се карат като най-обикновени хора...
Някога нямахме големи училища, нямахме и наши съдии, а хората се караха по-малко, повече си вярваха; нямаше процеси, убийства, самоубийства всеки ден... Изглежда, че имаме училища, които ни учат на всичко друго освен това, което ни е потребно, за да живеем добре помежду си, А то е, защото ни учат и работят без Христа - макар че казват, и даже всички имаме кръщелни свидетелства, че сме християни... Колко по-добре би било, без тия свидетелства, по живота ни хората да ни познаеха, че сме чували за Исуса Христа, че сме възприели неговите закони и се мъчим да ги приложим в ежедневния си живот!... Тъй страшно е да гледаш и днес българи да ходят по улиците, оковани в синджири, не от турците, както някога се оплаквахме, а от самите си братя...
Зная, че вие имате тежки грижи - но тъкмо затова ви говоря за Тоя, Който има най-голяма сила да ги премахне. Хората, въпреки всички свои желания, никога не могат да имат силата, безкористието и любовта, които е имал Синът Человечески. Запознайте се с Него, потърсете Неговата помощ, вземете Го за ръководител на своя живот - и вие ще почнете да виждате, че се разсъмва, че приближава слънцето да изгрее, че един нов живот на обич и братство е съвсем близо - до самите ни врата - и чака само да го поканим, за да прекрачи прага ни и донесе благословията си. Ще се колебаете ли още?
Братски ви поздравява:
Любомир
