20. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

от 13.XII.1937 год.

13.ХII, 1937.

Пеньо,

Добро утро!

Часът е девет. Понеделник. Свърших със сутринната работа, почистих, закусих и седнах набързо да ти напиша нещо по повод на твоите сънища и умореност, понеже трябва да свиря и брат Калудов ще дойде на урок днес, а Василка ще слиза в града, на нея само имам доверие да дам писмото да го пусне, за да не отивам аз. Ето как стои работата.

Когато ти си замина във вторник, аз останах с едно много хубаво чувство и добро разположение. Имах стимул и любов към музиката и тъй ненаситно ми се свиреше, освен туй имах и необикновено молитвено настроение и молих се, благодарях на Бога... а то имало защо. Сега си го обяснявам, след като мина сражението и след като проверих всичко, ти знаеш къде проверявам.

Ако и да не бяхме спали две нощи с тебе, аз него ден се чувствувах доста бодра и силно ми се свиреше, ненаситно. И какво стана, мислиш? Към 8.20 ч, тъмно вече, аз свирех и слушам навън вика някой: „Пеньо, Пеньо!" Отварям вратата да видя кой вика, а то Лулчев със своята тайфа, пита къде е Пеньо и водят Рада, на Донка сестрата, която е у генерал Стоянова, луда, разгърдена, да я прибереш вкъщи да пренощува тази вечер, че на сутринта щели да я изведат, с Донка да спят - бяха отишли да доведат Донка.

Аз като рекох: „Не може тука да нощува, аз се страхувам", а и бай Ради с тях, носи ключа от бараката на Писимова и ми казва да влезем да поседим, дорде дойде Донка, че ще спят и двете в бараката на Писимова, а Писимова крещи, не пуща. Те хлопали и по други места, но не отваряли хората.

Мен ме пипнаха на слабата страна, казаха ми: за Учителя не искам ли да направя една жертва - и аз, нали съм още наивна, щом е за Учителя, да не Го безпокои, пуснах я, дадох й да си измие краката с топла вода, а тя с боси крака легена искаше да бяга. Отвътре нещо ми нашепва да я изкарам навън - да даваш подслон на бесовете не е добро.

Пък и тя, като ме видя, лепна се при мен и почна да вика: „Тука ще спя, на дъските, не излизам, не отивам другаде." Хй сега, да те видя: нали й бях говорила много хубави работи, бях й проповядвала и бях й показала своите ценности - като ме видя, прилепи се при мен, познава ме. Направих погрешката, като я приех, но изправих я бърже. Нещо отвътре ми нашепваше да я изкарам навън и аз обух се, отворих вратата да изляза, а нея с бай Ради ги оставих, но тя като видя, че аз излизам, юрна се по мене и излезе с такава сила през огради и дървета, ние не можем да я стигнем, като издаде един страшен писък потресающ, и се бутна у Иванови, чука на вратата и те, наивни - отварят, тя влезе и силно тракна вратата и се заключи, не го искаше, бай Ради. Остана там, ние се върнахме, аз отидох на спявка и тази нощ не можах да заспя от впечатления.

Преди да отида на хора, аз почуках на вратата на Учителя и Му разправих и Го питах при мене ли трябва да прекара. Той ми обясни от що е това и каза: „Няма защо да е при тебе, тя не трябва да бъде тука, да я пратят при мъжа й и в болницата." И каза: „Тука все такива дохождат." А тя дошла още през деня при Лулчев, викала там за помощ, лудувала и той я взел, та на Учителя я води, да Го предизвикват да я бие. И там пяла наши песни, вдишки правила, викала, цял Изгрев чул и от бирарията надошли до оградата да гледат, само Елена нищо не чула, захласната в своята цигулка, и свири ли, свири, но и когато свири човек, и когато е много разположен, трябва да бъде най-много нащрек и буден, да се моли, защото тогава именно му готвят най-голямата засада.

Тя е ходила при Лулчев да я просвещава и затова го търси. Той като им разбърка умовете, води ги при Учителя. На другия ден, сряда. Учителят обясни този случай на беседата и каза: „Като ставате учители на неуки хора, ето резул­татите какви са."

Тази слугиня, казва Учителят, има сгъстени чувства, под лъжичката огън й гори, а светлина в ума няма, не може да ги трансформира, те дават силно напрежение под лъжичката, чувствува голяма мъка, затова си дере дрехите. У нея се насъбрало, тя не иска да слугува на тези евреи, иска да дойде тука, на Изгрева да живее, на Господа да служи, вижда, че тука - малки бараки, няма много шетане и пр., а то скритото: иска да се метне на шията на някой брат. Та, като ставате учители на неуки хора, това ще пожънете.

В срядата аз бях така уморена, както разправяш ти си бил, и една гъста, тежка атмосфера вкъщи, задушно, ще се пръсна. Взех, разтворих прозорците, изметох, изтупах, измих дъските, сварих един чайник вода, изпих 2 и 1/2 кг. гореща вода, изпотих се, преоблякох се и тогава се почувствувах много леко, сякаш съм от ефир. проблесна и светлина отвътре, взех да мисля, да разсъждавам, да търся причините и почнаха да ми стават ясни. Но все исках да проверя с Учителя този факт какво означава и все чаках писмо от тебе, да видя ти как си отпътува и въобще как си.

Снощи, при срещата, Учителят ми каза - като Го помолих, защо Лулчев търси Пеньо и води лудата в къщи, каква е тенденцията му, че това е стратегията на лошите духове. На основание това идва ми на помощ и твоят сън, че са стреляли в гръб. Аз го тълкувам така: Като не те намериха вкъщи, тези духове тръгнаха подире ти и влязоха у Карапеев, Дончев, Арсо и пр., в приятелска форма да те увещават доброволно да си туриш още един хомот, малко ти са четирите отделения и пр., хубаво да те натоварят, та да нямаш минутка свободно време да помислиш за Бога, да прочетеш някоя беседа, защото от [нея] ще се обогатиш със знание и светлина, и да [ти] отнемат свободата през Коледната ваканция, да те задържат там, в онзи мрак, при тях, да не можеш да чуеш няколко беседи от Учителя.

Борбата е духова. Учителят каза: „Тези, които сте влезли в този път, ще срещате много спънки по пътя си, затова ви трябва знание." А знанието Той ни го дава чрез беседите. Чети беседи повече и бъди в непрекъсната молитва, защото голяма и силна е борбата!

Туй, което знаеш ти, Сотиров и др. хабер нямат. Те духовно спят и спънки нямат такива, каквито ние имаме.

Като вземеш пеенето, хубавото е, че ще влезеш във връзка с децата, но не е хубаво да жертвуваш Коледа, да се лишиш от словото. Та то значи да изтървеш самуна, а да гониш трохата.

В тоз живот на нас ни е дадено най-хубавото - знание и свобода да придо­биваме. Нека не те съблазнява положението на Сотиров с метода на г-н Тричков. На него това му е дадено.

Много мили привети. Обаждай се често, да се поддържа връзката, защото иначе е трудно.

Аз наведнъж четири писма ти пращам, защото много дълго излезе, не е както устно кога се срещне човек и си поговори.

Чакам писмо. Пиши!

Часът е 11. Довиждане. Ставам да свиря.