285 а. Владо белогвардеецът става учител по руски език

Една сутрин Учителят ми заприказва от горната площадка на стълбата на Изгрева: "Владо да преподава руски език, рекох". Веднага заминах за Светляево и казах това на Владо. Още в същия ден той се записа в курсовете за учители по руски език в МНП, които бяха открити преди няколко дни. От министерството го заведох в Ill-а Мъжка гимназия, където се ръководеха курсовете, а на квартира той остана при нас. През декември той бе назначен в гимназията в с. Вълчи дол, Варненско, като учител по руски език. В Русия той бе завършил навремето Военна Академия, преди да емигрира в България. (Забележка: Виж "Изгревът" т. V, с. 716-718; т. IX, с. 190-191)

Един ден Учителят ми каза: "Сега помогнахме на Русия, подигнахме Русия, нали Владо от каменоделец стана учител." Така работеше Учителят. С малко средства и условия градеше великите бъднини на света. Владо ми казваше, когато работехме на извора в Мърчаево: "Сестра Весела, Учителят работи с нас в причинния свят. Там не са нужни много хора. Това, което се изработи в този свят, неизбежно слиза на земята и се реализира."

А сестра Тодора и брат Ангел, верни служители и работници на Учителя, ми казаха на Витоша: "Учителят чрез вас освободи народите, завърши работата си на физическия свят."

В.К.: И да приключим с Владо. Сега, след това той, Учителят, ви извиква и ви кара да му кажете да запише курсове по руски език. Весела: Сега, като се върнахме в София, на 19 октомври, Учителят се върна, аз отидох на Изгрева. И Учителят от балкончето, отгоре се наведе и аз минавах, и каза: "Владо да учи руски език, рекох." И аз същия ден отидох в Мърчаево, взех Владо и го доведох у нас. И казах: Владо, Учителят каза да учиш руски език. Доведох го у нас, дадохме му една стаичка с майка ми, кухничката на горния етаж, сложихме му кушетка и аз го заведох в Министерството на Просветата да го запиша за тримесечни курсове за учители по руски език бяха открити. Записаха Владо и той трябваше всеки ден да ходи да учи. И той живееше у нас и всеки ден отиваше за цял ден на курсовете. След три месеца го назначиха за учител - гимназиален по руски в село Вълчи дол, Варненско. И след като го назначиха, по-малко от три месеца беше. Защото Учителят си замина на 27 декември, това са два месеца до 27-и. Значи курсовете не са били три месеца по-къси са били, щото те много имаха нужда от учители по руски език, сигурно двумесечни. След неговото назначение Учителят слезе една сутрин долу на площадката и каза: "Е, Владо нали от каменоделец стана учител. Значи отворихме път на Русия. Помогнахме на Русия с неговото ставане учител." Значи Учителят чрез един човек помага на цял народ. Миров Учител, за него всичко е възможно. Един човек е цялото човечество и цялото човечество е един човек всъщност. И така Учителят каза, че помогнахме, отворихме път на Русия. В.К.: Към познание? Весела: Ами отворихме път да се развива народа. Да расте духовно. В.К.: Как се развиха събитията по-нататък? Какво стана с Владо по-нататък? Весела: Владо отиде във с. Вълчи дол на работа и там остана доста време. Аз не се виждах с него, той не идваше в София. Той си е ходил в Мърчаево. Не се виждах с него. Но той беше недоволен от мен, че аз така съм затворила път към себе си и той се държеше студено. Студено. Докато беше у нас говорехме много, за Мърчаево, за Учителя, много работи, обаче, след това, като замина вече, той се отдели. И аз разбрах, че заболял от рак в гърдите и починал там. В.К.: Той коя година е роден, или не знаете? Весела: Не знам. В.К.: Как се казваше, пълното му име, Владо кой? Весела: Владимир Вязигин. Вязигин. В.К.: Така. Неговите родители откъде бяха? Весела: Ами руснаци. В.К.: Не знаете откъде. Весела: Той изглежда, че е бил в Петербург е живял. Той идва от заможно семейство. Щото в този кадетски корпус само такива са били. На избрани такива семейства децата.