266. СЪНЯТ НА ДЯДО НИКОЛА

Навсякъде, където минел дядо Никола от Сливен, всички го познавали - и по църкви, и по манастири, и по села и градове, защото дядо Никола постоянно обикалял. Той живеел от подаяние и милостиня. Никому зло не правел. Давал добри съвети на ония, които го питали за нещо и затова всички го наричали „Дядо Никола -светията."

Една вечер дядо Никола сънувал интересен сън: сънува, че е умрял. Отива той на другия свят и се намерил в един чист и светъл салон, където имало една дълга маса, покрита с чиста, бяла покривка. По всичко личало, че се приготвя обща трапеза. Запитал се той кои ли ще да са поканени, но в салона нямало още никой и нямало кой да му каже. Но като обикалял около масата видял, че местата са номерирани и определени. На един стол пишело: място за българин. В този момент почнали да прииждат хора от най-различни народности и всеки сядал на своето място. Поканили дядо Никола на онова място, което било определено за българин. Друг българин нямало. Почнали да сервират ядене, като на всеки сипвали в чинията му, а пред дядо Никола вместо чиния имало един скъсан гумен цървул. Посегнали да му сипват ядене в цървула. Той протестирал, като искал и на него да дадат чиния. Отговорили му, кой каквото си е пратил, в него му се сервира. Склад няма и назаем не се дава. Тука всеки има само онова, което е подарил, когато е бил на земята. „Ти, дядо Никола, като си бил долу, на земята, си подарил само едни скъсани цървули на един по-беден от теб. Сърди се на себе си," В този миг се събудил, цял зачервен от срам. Припомнил си добре съня и го разказал на Учителя.

В отговор Учителят му казал: „Не е достатъчно това, да живееш чист и непорочен живот. Не е достатъчно да не правиш никому зло. Нужно е да проявиш любовта, която се изявява в правене на добро. Нужни са жертви. Без жертви няма и прогрес."

След тази среща с Учителя, дядо Никола вече променил живота си. Взел да прави добрини.

По беседите на Учителя.