III.
Г. Три речи от Андро Лулчев
1. ТРИ РЕЧИ ОТ АНДРО ХРИСТОВ ЛУЛЧЕВ,
Военноинвалид, народен представител
Плевен, 1942 г. Издават бойните му другари, пострадали от войните
ВМЕСТО ПРЕДГОВОР
С отпечатването на тия речи, произнесени в три различни случая, засягащи пострадалите от войните, ний мислим преди всичко, че услужваме и допринасяме за правилното отбелязване историческото развитие на този въпрос. Две епохи, разделяни почти с четвърт век помежду си, са достатъчно добре охарактеризирани, макар само в тесните рамки натри публични речи. Неволно изпъква грамадната разлика в отношенията на държавата - някога и сега - към пострадалите от войните. При това се налага и една друга идея на читателя. Това е вярата в успеха на изоставените, вярата в тържеството на правдата и в непрекъснатите усилия на един наш боен другар, които най- после допринасят съществено за реализиране на нашите надежди.
Но в случая нас ни радват не толкова материалните придобивки, колкото повишената нравствена оценка на нашите някогашни дела. Тази почит и уважение, които ни засвидетелствува днешната Българска държава, тази висока стойност, която тя дава на нашите някогашни подвизи и жертви, е само един верен показалец за правия път, който тя следва. Той наистина минава през страшна Голгота, но затова води към безсмъртието и величието на Отечеството - Олтар, пред който ний винаги сме се прекланяли.
София, 1.V.1942 г.
От бойните му другари, пострадали от войните
Забележка: Горните речи са произнесени както следва:
Първата - на 4 юний 1920 г. по повод обидите, които ни се нанесоха тогава. След тоя митинг бяха отпуснати места и заеми за бездомниците, пострадали от войните.
Втората реч е произнесена в Народното събрание на 12 март 1942 г. по Закона за пенсиите на пострадалите от войните.
Третата - произнесена в Народното събрание на 24 март 1942 г. по Закона за снабдяване на бездомниците, пострадали от войните, с икономически жилища. След тая реч Министърът на войната коригира Закона.
