НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

VII. За Учителя Дънов

(В. «Зора», г. XIII, бр. 3720, 12.ХI.1931 г., стр. 4.) ТОМ 20
Алтернативен линк
Намерени са 1 думи в 1 изречения за : 'Оратор' в текста.

VII. За Учителя Дънов


(В. «Зора», г. XIII, бр. 3720, 12.ХI.1931 г., стр. 4.)

колкото  една идея е по-шаблонна, толкова тя се разбира от по-широк кръг хора,  смята се за «съвременна», не учудва никого, класира се като «добра»,  «полезна», или «допустима», «в реда на нещата», «прогресивна», «научна»,  «разумна»...

Малкото усилие, с което се достигат днес научните  становища, знанието в популярна форма, понякога минава за големия плюс  на съвременността, без да се вземе във внимание, че тъкмо тая леснота на  придобивката обезценява неговата същност; че то се носи като някаква  модна дреха, която може да бъде захвърлена всеки момент, щом дойде нещо  по-ново, че всичко това е като дървета без никакви корени в съзнанието  на хората - при първия порив на вятъра се събаря и изчезва.

Днес за мнозина знанието се състои в постоянното повторение на чуждите мнения.

В такава умствена среда, много естествено,  колкото една лансирана идея е по-дълбока, толкова тя се струва, че е  изпреварила времето си, толкова по-малко хора я разбират, толкова тя е  «по-чудновата», «еретична»! Носителите на такива идеи са наричани дори  луди (Христос например, Евангелие от Йоана, гл. 10, ст. 20; Галилей и  др.), са били разпъвани, горени, затваряни.

Средата не е била още готова да ги разбере. Това  са го опитали всички ония, които са поискали да внесат принципиално  новото в живота - винаги те са срещали голям отпор в ръководящите  кръгове, които, неспособни да носят новото, а понякога и да го разберат -  са държали с голямо упорство старото, което им е гарантирало  привилегированото място в обществото.

А ако така упорито се отрича всичко ново, как ще влезе в живота то?

Ако се слушат невежите и консерваторите, никога няма да му «дойде времето»...

Но то, Новото, прилича на дете, което «като му дойде времето» - ражда се и без акушерка.

Периодически, по разни поводи, вниманието на  нашата читающа публика е бивало привличано около учението и личността на  г-н Дънов. Оригинални и своеобразни, те - учение и личност - са ставали  обект на антрефилета, спорове, легенди, а напоследък - и на полицейско  следствие...*

След двегодишно изследване «следствието се помъчило да установи» някои факти от живота на г-н Дънов.

Това не е лошо.

Самото изнасяне на истината, по който и да е  повод, е винаги от обществено значение, а за един вестник, който е  обществена трибуна и ръководител на мнението на своите хиляди читатели -  и една необходимост, условие за порядъчност и добросъвестност.

Окъслечните сведения и части от разговор обаче,  приписвани г-н Дъно-ву (бр. 3706 от вестника Ви) подчертават една  несвързаност, и даже нелогич-ност, която е може би естествена и  характеристична за тези, които е трябвало да избират от едно голямо  следствие отделни фрази за сведения на печата, но която, според нас, не  отговаря на действителността. За да се увери човек в това, не е  необходимо нито да се насиля частно жилище в отсъствието на неговите  стопани и да се иззимат художествени картини, нито има нужда от каквито и  да е микрофони, за да бъде чут г-н Дънов. Напротив, от 35 години вече,  той говори публично, пред хиляди хора, чужденци и българи; неговите думи  се сте-нографират и са напечатани в повече от петдесет тома, преведени и  на европейски езици, отвсякъде възхвалявани и почитани. Това е известно  на хиляди слушатели...

Преди тридесет и пет години г-н Дънов е бил  поканен за пастир на ямболската протестантска църква. Той, според думите  на тия, които са го поканили, е отговорил, че може да бъде, но при  условие, че ще служи без заплата. Това се видяло много чудно тям - и те  не се съгласили. Оттогава, посветил живота си на безкористно служене на  Бога, той има резултатите, които са пред очите на всички, които имат очи  и могат да гледат, имат уши и слушат... без микрофони...

Тридесет и пет години непрекъсната  филантропическа дейност, без да е поискал от държавата някаква помощ,  без да е обиколил министерства за фондове, без да се е отзовал поне  веднъж на хилядите нападки, които хора, според разбиранията си, са  смятали длъжни, че трябва да му отправят... Тихо и търпеливо той е  работил върху душите на своите ученици и слушатели.

Петдесет хиляди наблюдения, единадесет хиляди проверки, от които всяка има по тридесет и девет елементи - са един грамаден научен материал  за проучване на българския народ, какъвто няма подобен на себе си, и  който, публикуван, би бил достатъчен само той да му даде авторитета на  първостепенен учен, ако той го желаеше.

Когато италиански професори се считат за щастливи  да бъдат ученици на Учителя Дънов; когато американското розенкройцерско  общество пише официално, че г-н Дънов е написал най-хубавото съчинение  (думата е само за беседата «Великият закон», изпратена им от един  приятел на английски), а канадският журнал «ТИе ТогсИ» пише дословно:

«Тази малка книжка съдържа една беседа от  Учителя, държана в Русе на 11 октомврий 1925 г., която по своите  достойнства няма равна на себе си в цялата американска ораторска  литература.» (Справка - юнския № от 23/6, 1931 г.), и когато в Япония го  почитат наравно със своите най-големи духовни учители... в нас му  правят полицейски дознания по две-три години и го слушат с микрофони!

Виждаме се принудени да подчертаем още веднъж факти, известни на всички, които са слушали г-н Дънов.

Учението на Учителя Дънов не е религия, а една  космогония, мироглед, който обхваща всичките прояви на живота, всичките  области на човешкото знание и култура, има своите методи, опити и  наблюдения, резултати и постижения - и тия именно реални резултати са, които държат около него хилядите му последователи от България и целия свят.

Това е учение за живота в най-широката смисъл.  То носи за всички, които са си дали труд да го проучат, нова светлина и  нови сили за работа. Хиляди хора, които са се намирали на страшния  кръстопът на живота, с изтерзани души, в най-трагичните дни са  получавали утеха и подкрепа в Божественото слово на тоя Учител. Те са  живи и могат да свидетелствуват за себе си.

Хора с крайни убеждения са се пробудили за обич към братята си и почит към всичко живо.

Брат е, който има братско държание. Не може за  погрешките на случайни слушатели да се държи отговорен онзи, който  никога не ги е учил да грешат. Защото, ако се приеме противното - би  трябвало днес пред съда да се изправи, заедно с подсъдимия секретар на  Синода - и целият Синод...

Литературата на братството - учението на Учителя  Дънов - е, както вече споменахме (поне част от него), отпечатана в около  50 тома. Има отделни беседи на всички почти езици, включително и  есперанто. (Имаме трогващи писма, че хора чужденци изучават български,  за да имат възможност да четат в оригинал беседите на Учителя!) Достъпни  са на всички. Публичните неделни беседи - също.

Нека се надяваме, че всички, които се интересуват  от истината, ще си послужат със собствените очи и уши да видят и чуят, и  със собствените си умове да направят своите заключения.

И за всеки безпристрастен человек те ще бъдат  едни: че няма по-нужно за българския народ учение от това, което му носи  духовният Учител Дънов. Бъдещето ще увери всички.

София, 16 ноември 1931 г.

Любомир Лулчев

____________________________
* По повод на нашата информация за следствието против Дънов, получихме осветленията, на които даваме място тук. Те представляват обществен интерес между друго и с отговора на въпроса: «Дъновизмът религия ли е или нещо друго?» (бел. а.).


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ