| Алтернативен линк |
През лятото на 1937 или 1938 година един стар брат от Изгрева ми разказа следната своя опитност:
Занаятът ми е точилар. Това бе след Европейската война. Случи се така, че се заредиха няколко дни без каквато и да е работа. Първият ден мина целият в очакване. Взе да се смрачава, без да съм изкарал нито стотинка. Взех пари в заем и купих нещо за ядене, за да занеса в къщи. На втория ден пак няма работа. Беше ми неудобно пак да вземам пари в заем, след като не съм върнал взетите вчера. Отидох си в къщи с празни ръце, където и жената, и децата, всички ме гледаха накриво, като че аз бях виновен, задето няма работа. Где хапнали, где не, легнахме си. Сутринта отивам на работа - вече трети ден, без някой да влезе в дюкяна ми. Излязох вън и клекнах под едно дърво и съм се замислил дълбоко, като се питах в себе си какво ли съм сгрешил, че Господ ме наказва. Взех да се моля в себе си. В този миг зашумоляха листата на дървото, без да има какъвто и да е вятър. Както седях клекнал, пред мене падна от клоните на дървото една 5-левова банкнота, но съвършено нова, още не прегъната, като че току-що е излязла от печатницата. Взех я, но преди да я прибера в джоба си, се огледах по улицата, да не би да е изхвръкнала от ръцете на някого. Но като видях, че нямаше: никой, освен мене, разбрах, че е за мен и я прибрах в кесията си. Зарадвах се, че тази вечер няма да се върна с празни ръце и благодарих на Бога за помощта, която ми изпрати по този тъй необикновен начин.
Разказал: Михаил Добрев, Изгрева.
„За Бога невъзможно няма, Той всичко може." - Учителят.
Понякога Бог допуска да бъдат изпитани нашата вяра или търпение, като след това показва милостта си, като ни помага по най-различни начини.
