9. Писмо на Стоянка Илиева до Елена Хаджи Григорова

от 23.Х.1926 г.

23.Х. 1926г., с. Искрец

Б. Е. Л! [Бог е Любов!]

Здравей, Лена,

Благодаря за приветствието, мислеше, че съм те позабравила навярно. Не, аз като че още не се чувствувам напълно влязла в релсите на обикновения приятелски живот, в който и писането, и получаването на писма от близки и приятели е една насъщна необходимост.

Зная, интересува те това как живея, при какви условия за работа и дали съм доволна. Напълно"да отговоря на тия въпроси още не мога, дори на себе си. Тепърва проучвам всичко, което ме заобикаля. В първите седмици от преби­ванието ми тук просто се въздържах да ти пиша, защото знаех, че писмото ми ще отрази песимистичното ми настроение, а такова имах отначало, и като пред­полагах, че ти си поставена да работиш може би в по-малко добри външни и вътрешни условия, въздържах се, срамувах се. Вече съм примирена, свикнах с всичките видими несгоди, за някои от които съм намерила вече средства да се справям, за други още диря, за трети - махнала съм ръка и съм съобразила, че само с търпение ще се победят.

Тук има сиропиталище за сираци от войната със 150 деца, и нашите уче­ници са повече от тях, но какви са те? Духовни инвалиди ги наричам - деца огрубели, с душици просто осакатени от насилието и неестественото и неумело ръководене на техни възпитатели. Те са изгубили вяра в човещината и сега, когато имат такава отчасти, просто не вярват и мъчно се приближават. Бавно, постепенно се поддават и много е деликатно и за мен: ако изведнъж проявя повече нежност, топлота, виждам - могат да злоупотребят.

В училище - анархия, безредие, няма една съзнателна власт да бди, няма и съзнание и това може само да шокира.

В София ходих на 9 и 10 т. м. Тогава Учителят държа първата си беседа, аз бях зажадняла, изгладняла, та струва ми се, това ми напълни душата. Само една мисъл ще ти цитирам: „Наричам млади хора тия, които са родени с идеал и които се борят със страданието."

Пиша ти набързо, в един промеждутък от няколко минути до тръгването на пощата, затова и писмото ми не е обстойно. Разбира се, следующите не ще бъдат такива. Сега и ти ще сториш от твоя страна нужното. За Петрохан, ако се яви изглед за един възможен изпит, ще ти пиша, па и ти пиши как би могло да стане според теб.

Извини за небрежното писмо.

Привети - сестра Стоянка.