11. Майка ми посещава беседите на Учителя Дънов

Докато татко бе на фронта, майка ми пак тръгна неделен ден на беседа, като вземаше и мен. Незабравима остава картината, която дълбоко се е врязала в паметта ми от тези събрания. Те се състояха на ул. "Опълченска" 66, където в ниска къща с калдъръмен двор, Учителят Петър Дънов държеше всяка неделя сутрин беседите си. Той седеше до отворен към двора прозорец, а слушателите бяха насядали на столове в дворчето. Бледо лице с дълбоки тъмни очи, черни дълги коси - образ на светия - ми изглеждаше Учителя през тези времена, а мекият му глас се чуваше ясно и в най-отдалеченото място на двора. Майка ми го слушаше съсредоточено, но аз не разбирах почти нищо. Помня, че ми ставаше хладно или огладнявах към обяд и побутвах майка ми да си тръгнем, но тя, без да си обръща главата, ми даваше знак да стоя тихо и да не я смущавам. Тези събрания крепяха духа й и тя винаги пееше песните на Учителя: "Ще се развеселя", "Тебе поем", "Ангел вопияше" с висок, красив глас. Тя никога не отпадаше духом - бе силна, волева и деятелна жена и понасяше всички несгоди със стоическо търпение. Тогава не можех да разбера Словото на Учителя, но ясно наблюдавах ефекта на това небесно Слово върху духа и настроението на майка ми. Тя се изпълваше със светлина - лицето й просто грееше, а гласът й ставаше благ и нежен. В такива часове виждах майка си като ангел и я обиквах безгранично. Виждах, че тя обожава Учителя, но на нас нищо не говореше за Него. Смяташе, че сме още малки и няма да я разберем, но аз така дълбоко я разбирах, без тя да съзнава това.