| Алтернативен линк |
18. ВЪРВЕТЕ СИ! (бр. 5, 16.ІІ.1924 г.)
(В. „Ратник на свободата”, бр. 5, 16.ІІ.1924 г., София, стр. 1)
Така се обърнаха в парламента тия дни депутати към власт държащите - както и те някога се провикваха на Стамболийски – „Вървете си!” И вий, както всички, дойдохте в името на идеи, на доброто - и направихте само това, за което ви стигаха силите - както и вашите предшественици. И вий говорите по часове, правите закони, гласувате, чертаете пътища, по които сами не вървите, давате обещания, които не изпълнявате, оплаквате мъките на народа, а безсилни сте да ги премахнете. Всеки може да направи само това, за което е годен - никой по-високо от главата си не може да скочи. Всички искат да разрешат големите задачи, да изградят големи палати, чертаят планове и се препират за тяхната височина и широчина - а забравят да се огледат, че кирпичът е още неопечен, че всичко ще се срине, както се е сривало толкова пъти досега в нашата история... Гнилото не е в законите, а в беззаконието, в сърцата на хората, които изпълняват само това, което им носи лична полза, а всичко друго те не искат и да знаят. А баща на семейството е само този, който може да се грижи за семейството си, а не само за себе си; държавник е този, който се грижи не само за себе си и партията, а за държавата. Не звучи хубаво този възглас за някои уши - но той не е толкова страшен, защото те, нашите държавници, си го чуват и си го казват един другиму като „добър ден”. Но иде някой по-друг, който ще каже със своя мощен глас това. И комуто той извика: „Вървете си!” - ще се свърши завинаги с него. Това ще бъде животът, който иде. И всички, които мислят само за себе си, за използувание на другите, за живот с насилие - ще го чуят непременно!Един от галерията
