24. НА РАБОТА (г. III, бр. 6, 22.ІV.1931 г)
(В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 6, 22.ІV.1931 г., София, стр. 1)
„Тъй както сте поставени в живота си, той е едно училище
заради вас, в което постепенно трябва да разрешите всички задачи.
И тъй, вие ще прилагате Любовта, като сила, която ще
трансформира вашия характер, за да можете да се справите с
големите мъчнотии, които имате в живота си.”
Всички ний искаме да постигнем известни придобивки в живота си. Но ако пътищата, по които сме отивали досега, не са ни дали очакваните резултати, не е ли време да потърсим други? Щом не са ни завели при очакваните цели, не е ли време да ги сменим с други?
Не е въпросът да изменим естеството на другите хора, но ние трябва да изменим себе си. Аз трябва да изменя себе си, да зная, че обичам хората, а не само да ги карам да вярват, че ги обичам. Аз трябва да зная, че туй, което проявявам в даден случай към хората, е от любов към тях и да се радвам и на най-малкото проявление на любовта.
За мен да е важно това, че проявявам Божията любов - това да е свършен факт за мене, а не да се спирам върху туй, което мислят другите хора. Само така може да се спасят хората.
Питам: когато Христос дойде и пострада за човечеството, колко души повярваха в Неговата Любов? - Само 12 души повярваха, и то донякъде - не напълно. Най-после и те се разбягаха. Един се отрече, друг си остави дрехата и избяга, за да не се съблазни, но след възкресението почнаха един по един да се събират.
Питаха: как стана тази работа? Христос знаеше в Себе си, че е извършил волята Божия, че е изпълнил закона на Любовта и това Му причиняваше голяма радост. Христос дойде в света не само да спаси човечеството, но и Той сам да придобие една велика опитност. [Това] предстои и нам, макар и в други размери. Силата на човека седи в истината, която той може да приложи в живота си.
