60. БОЖЕСТВЕН ЗАКОН (бр. 17, 5.V.1930 г.)
(В. „Ратник на свободата”, бр. 17, 5.V.1930 г., София, стр. 1)
„Човек сам избира на кой закон ще служи. И ако избере
човешкия - той ще страда и ще умира; а ако избере Божествения –
всяка скръб ще се превръща в радост.”
Преди да съществуват каквито и да са човешки закони, съществували са законите на природата, а преди да съществуват природните закони - съществували са законите, по които е сътворена и се управлява самата вселена (природа) - Божествените.
Какво мислим ний, хората, за тия закони, дали признаваме тяхното съществувание или не, е толкова от значение за тях, Големите и Великите, колкото за нас мнението на мравките за нашата култура и живот.
Но ако те построят своите мравуняци на нашите пътеки - те биват безмилостно стьпквани; мравуняците - разрушавани - и всичко това за тях е бедствие, катаклизми, земетресения, разрушения от незнайни сили...
Разумният човек разбира, че не е сам в света, че има и други като него, които искат да живеят и да се радват на тоя живот със същото право, каквото и той самият има.
Той разбира, че не е сам, че над тия променчиви купища закони, които всяка камара гласува, и които често отменят, преди да са съумели да ги изпълнят или реализират- седят други закони - природните, а над тях - Божествените; че преди да изпълним законите на слугите, трябва да изпълним исканията на Господаря!
И ако бъдат разбрани и изпълнени, то животът му ще бъде съобразно тях и ще даде много по-добър резултат, отколкото сега.
Най-малко, няма поне да го тъпчат безполезно, ако не се е съобразил с пътеките на живата природа...
Человек трябва да обича себе си, да почита околните си, а да разбира великите закони на природата, на условията, в които е поставен, ако иска да схване по-правилно смисъла на живота.
