277. ПЪТЯТ НА ЕДНА ДУША

Един ден се срещнахме на Братската градина със сестра Милка Симеонова, която помолих да ми разкаже пътя на своето духовно пробуждане. Тя се съгласи и почна така:

„Ето моята кратка история. През 1921 година завърших средното си образование в Стара Загора. Живеех у кака Райна Каназирева, която бе възприела идеите на Бялото Братство и ги следваше ревностно. Какви бяха нейните идеи, аз още не знаех, но в нейното лице аз виждах една високо интелигентна жена с добре изработен характер, от който аз не рядко съм се възхищавала. Макар че се чувствахме вече много близки и можехме всичко да си кажем, но тя нито веднъж не ми заговори за своите убеждения, нито ми проповядваше идеите си, колкото и благородни и възвишени да ги имаше в душата си. Най-красивото в нейния характер бе това, че тя ме оставяше напълно свободна, сама да се ориентирам, сама да намеря своето място, своя идеен път.

Под влиянието на моите другарки и съученички аз почнах да посещавам събрания, където се изнасяха атеистични беседи, което обстоятелство не остана без значение за моето идейно ориентиране."

„Е, не станахте ли атеистка?" - Запитах я аз. - „Не. Атеистка не станах, защото наскоро сънувах интересен сън, който още добре помня." - „Ако обичате, разкажете ми вашия сън," помолих я аз. - „Сънят бе следният. Една нощ сънувам, че съм седнала на балкона на една висока къща, но балкон без перила и краката ми увиснали над една черна пропаст и аз полека, полека се плъзгам към пропастта. В същия миг почувствах, че от дясната ми страна стои някой. Когато се обърнах и погледнах, видях, че до мене стои Христос, облечен с бяла дреха, който ме погледна кротко и ми каза: „Не бой се, аз съм с теб." Когато на сутринта се събудих, не знам защо, но бях с едно много приятно чувство, с една голяма лекота на душата си. Някакъв приятен спомен сякаш докосваше нежните струни на моето моминско сърце. Разказах съня на кака Райна и видях, че по израза на лицето й се изписа радост, но тя нищо не ми каза, нито пък аз я запитах.

Не мина много време, и аз сънувах друг сън. Беше хубав, светъл ден, аз бях застанала на един балкон, но сега с перила. Хубава къща сред полето, а аз на балкона, наблюдавам близката поляна, цяла покрита с пъстър килим от цветя, огрят от обилна слънчева светлина, Стоя си аз така на балкона с бликнала радост в душата, но в това време чувам звънчета от стадо. Обърнах се в тая посока и видях стадо овце и агънца, а пред стадото овчар с гега на рамо. Овчарят минаваше покрай къщата и когато се изравни с нея, обърна се и кротко ме погледна. В лика на овчаря познах Христа, а също приличаше и на Учителя, когото още не познавах." - „Сънят ви, сестро, наистина е интересен. Христос наистина е овчар и води своето стадо, остава ни едно, ние да Го познаем. Но продължете по-нататък." - „Тоя мой сън ме заинтригува. Накара ме да мисля, че тоя мой сън е може би от малкото сънища, които пресказват нещо за бъдещото, но какво точно, аз още не можах да разбера.

Няколко месеца след него, даде ми се трети сън, още по-интересен. Той е следният. Гледам, много хора тръгнали за някъде и ето че стигаме до една висока стена, на която има врата. Минаваме през вратата и влизаме в двора. Пред нас се изпречва друга, втора стена, пак с врата, минаваме и през втората врата, но ето че пред нас се откри трета стена, пак с врата. Влизаме и в третия двор, в средата на който имаше една стара, полусрутена църква, с пропукани зидове и малко наклонени на една страна. В този миг се превърнахме на греди със звезда на върха и подпирахме стените на църквата да не паднат.

Това са трите съня, които ми се дадоха и които помогнаха за моето духовно пробуждане. Те направиха прелом в душата ми и аз един неделен ден пожелах да отида заедно с хазяйката на събрание. След като чух беседата, аз се заинтересувах и почнах редовно да посещавам събранието. Не мина много време и аз станах вегетарианка, и почнах да чета беседите.

През лятото на 1922 година Учителят ми разреши да отида на събора в Търново, макар че още нямаше година, откак бях поела пътя на Братството.

Хиляди пъти съм благодарна, че намерих този духовен път, който продължавам да следвам, макар и с малки залитания. Тия мои залитания може би са допуснати, за да придобия някои опитности, които са неоценимо богатство за душата.

Сега аз се моля едно: Бог да ми даде сили, да мога да му служа по-дълго, за да мога и аз да дам своята дан за великото Божие дело."

Разказала: Милка Танева.

Бог зачита свободата на всяка душа, ето защо Той ни оставя свободни дори ида грешим, но да добием опитности.

„По-добре е ученикът да сгреши, но да добие опитност, отколкото да бъде без грях, но и без опитност."

Разказал: Георги Събев.