Една мисъл само, свята мисъл, може да избави человека и да го предпази от погибел. Тя е светъл лъч, който се хвърля на пътя му, за да му покаже опасността, която го очаква и която може да го погълне, ако не се отвърне. Такива светли лъчи в живота ни Господ често ги изпраща, за да осветли положението ни и да ни покаже окаяното състояние, в което се намираме в тоя блуждающи свят.
Духът на Господа Исуса, нашият спасител, постоянно стои на пътя на нашия живот, за да ни озарява и да ни показва къде трябва да ходим и кой път да държим. „Господ постоянно се грижи и промишлява за своите избраници, които ходят в стъпките му. Неговото Слово е светилник на техните нозе. Те са ръководени от неговия дух, който ги освещава и просвещава в пътя на Истината, за да ходят пред неговото лице с всичкото си сърце, за да му се боят, да го любят от дълбочините на своята душа". Казва Господ - Спасителят ни: „И думите ми пребъдват у вас". Също: „Ако попросите нещо в мое име, аз ще го направя. Ако имате любов към мене, опазете моите заповеди. И Аз ще умоля Отца, и ще ви даде друг Утешител да пребъде с вас до века, Духът на Истината, когото светът не види и не може да приеме, нито го познава, а вие го познавате, защото пребъдва у вас, и във вас ще бъде! Няма да ви оставя сираци. Още малко и светът няма да ме вижда вече, а вие ме видите, защото аз съм жив и вие ще бъдете живи" (Йоан 14:14, 19).
„Ако не пребъде някой в мен, изхвърлен бива вън, както лозената пръчка изсъхнува и събират ги та ги кладат на огъня и горят. Ако пребъдете у мен и думите ми пребъдват у вас, каквото ищете ще просите и ще ви бъде. В това се прославя Отец ми, да принасяте много плод: и така ще бъдете мои ученици" (Йоан 15:6-8).
„Ако бяхте от света, светът би любил своето, а понеже не сте от света, но аз ви избрах от света, за това светът ви ненавижда. Помнете Словото, което ви рекох: не е рабът по-голям от господаря си. Мене ако изгониха и вас ще изгонят, ако са държали Словото ми, и вашето ще държат".
(Йоан 15:19,20)
Солуняном 2:15; 3:11; 5:16, 23. II Сол. 1:6,12; 2:8,9. I Тимот. 2:3; 6:13-16
ПТимот. 2:9-20. Евреем: 2: 9-18; 3: 1-9; 4:12-14.
Евр. 5: 5-14; 10: 7-10.
Исайя 63; 64:3, 4.
Господ ще да изяви и покаже своето Слово и величие. Небесата ще възвестят неговото пришествие и вселената ще извести неговото идване. Тя ще отбележи в своята книга неговия път и ще покаже неговите стъпки. Господ ще бъде предшествуван с огън, след него ще се чуе тихият му глас. Той ще бъде въоръжен с Истината и тронът му ще се носи от правдата и облеклото му ще бъде любовта. Добродетелта ще е красота на неговия храм. Той ще влезе и ще излезе и ще отвори портите си на великия свят град, на когото славата и храбростта ще е вечна. Той сам ще царува и всички ще се радват под скиптъра му.
Желанието на моята душа е да гледам неговото лице, да се радвам в неговата слава и да се веселя във виделината на неговата истина. Моето задоволство е да следя неговите пътеки. Господ ще ме облече в своята благодат и ще ме украси със своята мъдрост и ще тури на главата ми короната на своята истина. Тогава сърцето ми ще бъде храм на неговия свят Дух, тогава ще бъда пред неговото лице с всичката си пълнота на душата и ума си и ще му служа с всичката си сила.
Господ ще е моята радост всеки ден.
Колко са хубави размишленията за бъдещето и колко са сладки Божиите обещания, и колко са благи неговите слова. Господ говори, чувам неговия глас, който ми говори отвътре в мене.
Неговият Дух свидетелства заедно с моя дух, че съм негово чадо, негов син. С колко търпение и с колко смирение трябва да чакам Господа, нашия спасител. През колко страдания трябва да минем, докато стигнем пълното съвършенство и докато се удостоим да приемем неговото благословение. Елате вие, благословени от Отца моего, и наследете царството, което е от века за вас приготвено! О, Господи, ти си превъзмогнал, победил и извел всинца ни на видело, ти си ни извадил от ръката на дявола и си ни освободил от силата на греха и веригите на ада.
Благословен си ти, Господи, Боже наш.
Псалом 31 и 32, Захария 13:9
И ще ги очистя, както се чисти среброто. И ще ги опитам, както се опитва златото. Те ще призоват името ми и аз ще ги послушам. Ще река: тези ми са людие. И те ще рекат: Господ е Бог наш.
Господня е вечеря, защото ти познаваш душата ми, която се намира на изпит. Потърсих те от дълбочината на сърцето си, за да ми помогнеш. Пред тебе изповядвам прегрешенията си, за да ме очистиш. Отегчи се духът ми под това тежко бреме. Чуй, Господи, молитвата ми и отговора ми. Изведи ме на видело и оправи пътя ми. Научи ме да ходя в Истината ти. Ти, Господи, съхраняваш верните. „Ще ги скриеш в покрива на присъствието си от ухищренията на человеците; ще ги скриеш в скинята от пререканията на езици".
Твоят съвет, Господи, пребъдва във веки и мислите на сърцето ти в род и род. Блажен е всеки, който те познава и всеки, който ти слугува. Блажен е народът, който те е избрал за наследие свое. Ето окото ти, Господи, казваш, е върху онези, които ти се боят, върху онези, които се надяват на милостта ти, за да избавяш от смърт душите им и в глад да ги опазиш живи. Душата ми те чака, ти си помощ моя и щит мой, защото в тебе се весели сърцето ми.
На твоето свято място се надея.
С търпение ходете всички, които слугувате Господу, и чакайте неговото присъствие, той ще ви помогне на уреченото време. Да не отпада душата ви във време на скърбите, нито да се усъмнява в Божията милост, защото благ е Бог, и пълен с любов към своите чеда.
„Всяко царство, разделено против себе си, запустява, и всеки род, град или дом, разделен против себе си, няма да устои" (Матея 12:25). „Дойде Йоан, който ни ядеше, ни пиеше, и казват: бяс има. Дойде син человечески, който яде и пие, и казват: Ето человек ядлив и винопиец и приятел на митарите и на грешниците. И оправда се мъдростта от чадата си" (Матея 11:18, 19).
10. Господ е близо да ми даде виделина и да положи мир в душите ни. И да ни изведе на видело, при бистрите оттоци и зелените пасища. Светът се е отбил от пътя на правдата. Няма кой да прави добро. Нямат ли разум всички, които правят беззаконие? Които изпояждат чадата ми, като че ядат хляб. Господа не призваха, тогази нападна по тях страх голям, защо Бог е в реда на праведните. Посрамиха света на бедния, но Господ е нему прибежище. Но аз се уповавам на милостта му. Сърцето ми се радва на спасението ти. Ще пея Господу, защото ми стори добро благодеяние. Иде ден, в който ще има написано върху звънците на конете светиня Господу. Блажен е денят, когато се напише името Господне на сърцата ни и ние станем съпричастници на неговата слава. Господ ще ми даде мъдрост и знание, против които никой не ще може да устои. Какво желание имам за духа и благодатта на Господа моего. Иди, казва Господ на Анания, защото той ми е съсъд избран. Благословен е всякой, когото Господ избира. Блажен е всякой, когото Господ освещава и праща на нивата си и на лозето си да му работи. Да се радва и весели всякой, на когото името е записано в книгата на живота „Докато се зачене". Сила ще ни даде Всевишния да доизкараме делото.
12. „Който не греши в Слово, той е съвършен мъж, възможен да обуздае и всичкото тяло" (Яков 3:2).
Много от неприятностите в живота произлизат от тая естествена слабост, че не знаем как да владеем себе си. Езикът, който е малък уд, е в същото време и най-ужасното оръдие, което може да разруши щастието не само на нази, но и на другите. Едно такова оръдие като езика, ако не знаем да го употребяваме, по-добре е да мълчим. Защото ни казва словото Божие, че търпението е пътят на спасението. С търпение придобивайте душите си. Неща, които сме намислили да ги изкажем, е по-добре да почакаме, т. е. да потърпим, защо имаме да употребим езика, който, ако узнае нашата слабост, може да ни причини вреда. Може да се запали от пъкъла някой зъл дух, може да хване юздите и да извърши своето злодеяние. Словото Божие ни казва, че за да се избавим от властта на този лош навик, трябва да възродим сърцето си. Да го оставим на Бога, на неговия Дух, да го очисти, тогава ще сме спокойни, защото изворът на всички злини е в сърцето, от гдето и езикът по свойствената му природа се поддава на самохвалство. За да станем съвършени в Словото и да не грешим, трябва да имаме чисто сърце и ум непокварен. Това Господ може да стори за нас, ако го повикаме на помощ, да ни помогне и спаси от тази гибел на греха. Всеки, който възлага надеждата си на Господа да изправи неговите пътища и да го въведе в пътя на съвършенството, няма да остане излъган, защото Господ е винаги верен на своите обещания. В него няма измяна, той е същия винаги.
14. „Да не изкушаваш Господа Бога твоего" (Матея 4:7). „Сторете, прочее, плодове достойни за покаяние" (Матея 3:8). „И той му заповяда да не казва това никому" (Матея 5:14).
Колко са верни тия думи: не трябва да изкушаваме Господа, защото с това на своята душа вредим. Обаче, за да сме благи, приятни нему, трябва да сториме плодове достойни. Това е толкова естествено и право. Качеството на едно дърво се познава от плода и неговата стойност, от ползата, която ни принася. Друго нещо е, когато сторим нещо, нищо никому не трябва да казваме, освен на Господа.
„И от тях изцели ги" (Лука 4:40).
Когато извършим всичко, казано от Словото Господне, ще ни изцели от всичките недъзи. „Чудиха се това, що бе станало" (Лука 24:12). И когато почувстваме силата на неговата благодат, ще се чудим в себе си за това, що е станало, и това що е Господ извършил в нас, като ни е възкресил от мъртвите. И на всяко време трябва да се допитваме, кога вършим нещо важно, за да знаем дали е благоприятно Господу. Другояче ще попаднем в погрешки и ще понесем осъждение. Без да се допитва, казва Бог, от устата ми (Исайя 30:2). Туй беше слабостта на Израил, че вършеше много пъти това, което си искаше, и от това последваше страданието му. Затова Господ говори: „Понеже тези люде се приближават при мене с устата си и почитат ме с устата си, но сърцето им далеч остава от мене, и благоговението им към мене е според поучения человешки" (Исайя 29:13). Затова Господ говори: „Ето, аз ще направя чудно и странно дело, за което ще приказват на бъдещите родове. Ще известят правдата му на люде, които ще се родят, че той е сторил това" (Псалм 22:30). Защото няма мъдрост, няма разум, няма съвет, против Господа.
Затова, който пази устата си и езика си, пази душата си от утежнения (Притчи 21:13). От всичко трябва да знаем, че плодът е един. Конят, казва Соломон, се приготвя за деня на боя, но спасението е от Господа. Защото законът чрез Мойсея се даде, а благостта и истината чрез Исуса Христа (Йоан 1:17). Мнозина като чуват тази истина, казват като Агрипа: „Без малко ме убеждаваш да стана християнин" (Деяния 26:28).
Действително само Христос е сигурното пристанище, безопасния кораб, с който можем да преминем безопасно бурите на тоя живот през развълнуваното, разярено море (Деяния 27).
И това ние като съдействуваме с него, казва Павел, умоляваме ви да не бъде у вас напразно приемането на Божията благодат. Защото на друго място се казва: „В прието време послушах те, в ден на спасение помогнах ти. Ето сега време благодатно, ето сега ден на спасение" (II Коринтяном 6: 1-3). Сега в тоя живот, сега в тези благоприятни минути е времето, когато трябва да сторим великото усилие да влезем в Царството Божие.
Минутите на смъртта могат да ни поставят далеч от това блаженство. И ако чуем гласа на думите Божии и ги приемем, ние ще се изпълним с всяка благодат отгоре. Не ще бъдем лишени от нищо. Според както е писано: „Който събира много, нему се преумножава, а който малко събира, не му достига". А благодарение Богу за всичко това, което вложи у нас (II Коринтяни 8:15). Има много неща в този свят да събираме и много неща да припечелим, но важното е, че трябва да богатеем в Господа и да турим съкровищницата си там, гдето крадец и молец не влизат, защото във всичко само Господ остава неизменяем. „И чух, казва Йоан, друг ангел от олтаря, че казваше: Ей, Господи Боже, вседържителю истинни и праведни са твоите съдби" (Откровение 16:7). Затова нашата обхода във всичко трябва да е съвършена. Що казва пророкът: „Ще се възблагороди ли Господ в тисящи овни или в тми реки от елей. Да дам ли първородния си заради престъплението си. Плодът на утробата си, заради грехът на душата си? Той ти показа, о, человече, що трябва, що е доброто и що иска Господ от тебе, освен да правиш праведното и да обичаш милост и да ходиш смирено с Бога твоего" (Михей 6: 7-9). (Иезекия 12) Защото не трябва да се облащаваме с привлекателностите на този свят, в който всичко прехожда като дреха, и всичко се изменя като дим. Почвата, на която се крепят неговите закони и наредби, е песъчлива почва. Всичко в него има видът на благочестие, а от вътре е разкапано и разложено до костите си. И Господ, макар и да търпи за дълго и чака спасението на всички, обаче той вижда всичко и в своята промисъл е определил един ден, който е знаен нему, в който ще съди всяка твар според делото и Следователно, какви трябва да бъдем ние, които ще излезем пред лицето Божие. Защото е казано, Господи Исусе, че чистосърдечните ще видят лицето Божие, миротворците ще се нарекат синове Божии, гонените заради правдата негова и за неговото име ще се прославят, страдащите за правдата ще се утешат в деня на неговото присъствие. Нека да се удостоим да видим усмихнато лицето Господне към нас, а не навъсено заради греховете ни. Защото казва Писанието: страшно е някому да падне в ръцете Божии да го съди. Да се боим от Господа, който познава размишленията на сърцето ни и помислите на желанията ни. След всичко животът ни седи в разбирането на Словото Божие и в предаване на неговите думи в нас. „Това е живот вечен да познаем тебе, единаго, истиннаго Бога и Исуса Христа, когото си пратил." Христос ясно е изяснил тия две основни неща, в що се състои вечният живот, в познаване на Бога и изпълнението на този живот в пребъдването на неговите думи в нашата душа.
Благадаря ти, Боже мой, че си ме направил да те познавам. И ако река, че не те познавам, ще бъда подобен на другите лъжци. Но аз те познавам. Ти си благ всякога. Господи, научи ме, крепи ме с твоя Дух. Подържай ме.
15. „Всичко това ще ви сторят заради моето име, защото не знаят тогова, който ме е проводил". Спасителят ни ясно казва на своите ученици, че всичко това ще им сторят заради неговото име, защото светът не знае тогози, който го е проводил. Ако светът го познаваше, то неговото царство досега щеше да настане. И Господ знаеше, затова казваше: „На какво да уподобя человеците на този род? Подобни са на деца, които седят по пазаря и викат едно на друго и казват си: свирихме ви и не играхте, жално ви пяхме и не плакахте. Защото дойде Йоан Кръстител, нито хляб яде, нито вино пи и казвате: Бяс има. Дойде син человечески, яде и пи и казвате: Ето человек ядлив и винопийца, приятел на митарите и на грешниците". Това много добре представя днешното положение на нашия род, който в своята мъдрост постоянно се хвали, като че е вникнал във всичките тайни на създанието, да ядем и да пием. Всички говорят: това ще ни остане. Това е върхът на световното безумство. Всичко добро и благородно на тоя свят се е родило от добродетелта и истината. „Ще отворя в притчи устата си, ще изрека скритото от Създание мира." Господ се обещава в края на времената да изяви своята мъдрост на своите избрани и ще изпълни земята със своето знание. Затова Господ Исус казва на всякой, който слуша словото на царството и не го разбира, че идва лукавият и грабва посятото в сърцето му. На всеки, който не познава своя създател, това ще му е заплатата. Веселието на живота ми се състои в познание на Истината. „И направи ги като великолепен свой кон в бой" (Зах. 10:3). И казва пророкът, защото денят Господен е близо връз всичките народи и бъдещето пророкът описва в тия краски: земята ще се потресе, небесата ще потреперят, слънцето и луната ще потъмнеят (Иоил 2:10). И защо? Защото те се обръщат към Господа Бога своего и какво ще стори? Ще стъпче и ще съкруши? (Даниил: 8:29). И на какво ще бъдат подобни? И на какво ще се обърнат: ще бъдат като езичниците, като миналите родове да служат на дървета и камъни". „Из устата на Вишнаго не излиза ли и доброто, и злото?" (Иеремия 3:32). И какво казва Господ за тоя род? „Аз познавам неговото нехайство, говори Господ, но нека е така, лъжите му няма да извършат нищо" (Иеремия 48:30). Откъде излиза злото? „Те са непокорливи люде, лъжливи синове, които не щат да слушат закона на Господа, говорът на пророците: не ни пророчествувайте правото. Говорете ни ласакателно, пророчествувайте лъжливо" (Исайя 30:9, 10).
Где седи силата на праведните? „Всяко слово Божие е опитано. Той е щит на тези, които уповават на него" (Притчи 30:5).
Кои трябва да се веселят в Господа? Да се радват и веселят в тебе всичките, които те търсят, и онези, които обичат спасението ти, да думат винаги: да се възвесели Бог. У кого стои мъдростта?
Мъдростта е у сединявите и разумът бива в дългия живот. В него е мъдростта и силата. Той има съвест и разум.
25. И рече им Исус: „Затова ли разисквате помежду си, дето рекох малко и няма да ме видите, и пак малко и ще ме видите? Истина, истина ви казвам, че вие ще плачете и ще възридаете, а светът ще се възрадва, и вие ще бъдете оскърбени, но скръбта ви ще се превърне на радост. Жена - кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът й, а кога роди детето, не помни вече тъгата си, поради радостта, че се е родил человек на света" (Йоан 16:19-21). И тъй, благословенията на Господа отпосле идват. Първом трудът и скръбта, а после радостта. Този е пътят на спасението, и всички, които ходят в него, го намират верен. Защото съдбините Божии първом идват, а неговата милост после следва. И тъй, Господ Исус ни изясни една вечна истина, тоест, че както в жената зачатието на детето кога се ражда е причина за скръбта, която майката понася, докато се роди, така то е причината за радостта след раждането, тоест человек се е явил на света, същество разумно, в сходство и подобие на същество, което съществува в духовния свят, когато истината и добродетелта се зачева от духа в душата на человека, той усеща скръб, като го заставя да я изяви пред света, тоест да пожертва себе си за нея, както майката прави. Но щом веднъж роди истината нашата душа, ние сме обзети от вътрешна радост, като виждаме, че Господ е възкръснал за душата ни. Както в майката детето възражда всички майчини надежди, така и възкресението на Господа в нас събужда и възкресява от греха. В нас се пробужда вечната надежда за живот заедно, на едно с Бога. Защото животът стои в познаването му. И тъй казва Словото Божие, че скръбта по Бога ражда спасение, съживяване. „И видях, и ето облак бял, и на облака седеше един, подобен Сину человеческому и имаше на главата си златен венец, и в ръката си сърп остър" (Откровение 14:14).
Този остър сърп, често посещава живота ни и пожънва всичко, което сме посели. И колко пъти душата ни се изпълня със скръб като виждаме как всичко е взето от ръцете ни. Но Господ трябва да жъне, защото се учим по-надолу, че жътвата изсъхва и ако Господ чака, то всичко ще се изгуби напразно. Този е пътят Господен, че като настане времето, той не чака, но жъне и събира плодовете в житницата и ги спазва за вечни времена. И след жетвата Йоан видял, небето се отворило и храмът на скинята на свидетелството се явила (Йоан 15:5). След като минем през всичките пътища Божии на изпита, тогава той ще ни отвори небето да видим храма на скинята му, в която ще се заселим и ще живееме заедно с него. И той ще ви кръсти с Дух Свят и с огън. (Матея 3:11). Това е радост да приемем Духът му, и да ни кръсти с огън на неговата благодат и сила, за да сме избраници негови, записани на небето в книгата на живота. И засели се, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исайя, който казва: „Земята Завулова и земята Невталинова на пътя ти край морето отвъд Йордан, Галилея на народите. Народ, който седеше в тъмнината, видя виделината голяма и на седящите в страна и сянка смъртна виделина им възсия" (Исайя 9:1-2).
27. „Аз съм Господ, Бог твой от Египетската земя. И друг Бог освен мене няма да познаеш. Защото няма друг спасител, освен мене. Аз съм те гледал в пустинята, в една безводна страна" (Осия 13:4,5).
Тези са думите на нашия Спасител, който ни говори, че той е, който ни избавя, той е, който ни води през този свят, който ни помага във всичките мъчнотии и страдания, на когото всевидещото око винаги бди. Аз съм, говори Господ на живота и истинни, и праведни са неговите думи, защото царството, силата и славата са негови. Той е виделина, свят необозрим, който изпълва своите синове и дъщери с мъдрост и знание, който рисува пред нашите очи величието на своята слава, който отваря тайните на съзиданието, на своята мъдрост и ни въвежда в един нов свят, създаден за нашите души. Ако се развали земното ни жилище, казва апостол Павел, „имам дом неръкотворен на небето." Този славен дом, който нашият Отец ни е приготвил да живеем, каква велика нужда има всякой да се приближава при този извор на живота.
„Бог е Дух, и ония, които му се кланят и служат, в Дух и Истина да му се кланят и служат". Опитвам думите Божии и ги намирам, че са благи и пълни с живот. Хляб насъщни за ума ми, за душата ми. Когато размишлявам за неговите пътища, за величието на делото му, душата ми се пълни с необяснима вътрешна сила. Невидима прониква в дълбините на духа ми, като че взема крила и се повдига към неизмеримите дълбини и височини на вселената. Колко е благо Божието присъствие.
Господ царува. Да се весели земята. Който има ухо, нека слуша, що казва Духът към църквите: Който победи няма да се повреди от втората смърт.
28. н. Господи, Боже мой, душата ми има тихо упование на теб. Открил си ми пътищата си и виждам твоята благост. Изявил си ми милостта си, и виждам дълготърпението ти. Показал си ми любовта си и виждам твоята доброта, посочил си ми истината и виждам твоята святост: изявил си ми името си и виждам твоята правда. О, Господи, Боже мой, научил си ме на всяка мъдрост и знание и виждам твоите велики дела. Обърнал си сърцето ми и виждам твоето присъствие навсякъде, просветлил си ума ми и виждам твоите творения, че всички са добри, опасал си ме в силата си и гледам твоето могъщество, и след всичките добрини и благости, които си излял отгоре ми според твоята вътрешна пълнота, моето желание е винаги да гледам твоето лице и да се радвам и веселя в пълнотата на твоята любов. Аз ти благодаря за твоята грижливост, с която си ме заобиколил. Благодаря ти, че твоята милост и благост винаги ме следват. Благодаря ти, че всякога ме слушаш и си готов винаги да ми дадеш помощ и да ме крепиш кога съм в нужда, Благи Господи, Святи Отче на небето и на земята, избави ме от ухищренията на лукавия. Ето, ти си ми говорил и аз вярвам, че ти ще ме утвърдиш във веки, за да те славя. О, Господи Боже мой, който си неизменен, закрепи моите слаби братя и сестри да пребъдват в тебе и ти да пребъдваш у тях, както пребъдваш в мене, за да сме всички едно, за да те прославим на земята с плодовете, които ще принесем в правда и милост, за да просветнат делата ни пред человеците, щото като ги видят, да те прославят. Благи Отче, който ми даваш живот и здраве, който ни насищаш с хляб и вода, и който ни задоволяваш с хилядите си благословения всеки ден. Твоето слънце изгрява всеки ден като младоженец и тича в пътя си, който си му начертал, като ни донася и разпръсква твоите благости повседневно. То в твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа, въздига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага, изважда всеки стрък из под земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която си им дал отначало, развеселява всички животни и человека, когото си направил според подобието си, вдъхва в неговите жили надежда и вяра да се труди и работи, като му казва, че ти благословиш труда му. Колко са многочислени твоите наредби, всичките не могат да се изчислят. Ние всичките твои чада днес идем да ти принесем своята благодарност, че си ни облякъл в дрехите си на живота, и колко са хубави тия облекла, с които си ни обгърнал, о, Господи, благословен от века, приеми и днес нашата благодарност, нашата молитва, която ти принасяме. Амин. Лука 12, Исайя 49.
Божията грижливост се изявява в това: „Написах ви на дланта си". И неговата милост е това: „Нито един косъм не може да падне от главата ви без Божията воля". Облечете се в Господа Исуса Христа и не промишлявайте за плътта в похотите й. Р 13:14; 9 XI - 1904 г.
Псалми 40:4=35; 5=66; 6=73; 4=81; 8-120; 3- 119; 75-132; 4-33; 3-23-2.
януари 9 - 1900 година, неделя
„А сега остават тези трите: вяра, надежда и любов, но най-голяма от тях е любовта" (I Кринтяном 13:13)
От всички дарби, които човек може да притежава, най-голямата е любовта. От Словото Божие се вижда ясно, че тя ще преживее всичко. „Съвършената любов изпъжда вън всякакъв страх". И от самите Божии думи се вижда, че и самото съвършенство се постига само чрез нея. То е плод на съвършения Дух на любовта. Защото наистина „който пази неговото слово, в него Божията любов е съвършена." (I Йоан 1:5). В противоположност казва Евангелието от Йоан, за да покаже силата на думите Господни, „който не люби не е познал Бога". Защото „Бог е Любов". Вътрешното разбиране смисъла на християнския живот се проумява само тогава, когато душата ни се подквасва с тоя небесен дух, с тая небесна благост, в която сам Бог присъствува. Ясно е за всеки християнин, посветен в тайните на царството Божие, че израстването ни в Духовния живот се дължи на тия три сили, които действат взаимно. За да ни убеди словото, че наистина вън от вярата, надеждата и любовта, в Бога не може да съществува щастие, нито блаженство, и че не можем да придобием никакви облаги от живота. Ето що казва: Таквиз ще ти бъдат онези, с които си се трудила и търгувала от младостта си, ще бягаш скитающа и всякой в страната си, никой не ще те избави. (Исайя 47:15). Тук ясно ни се описва един живот, поставен да постигне блаженство не чрез духовни средства, но чрез плътски и следствието ясно става в края, когато всичко се извърши, сметките се приключват и резултатът показва съвършено банкрутство. Всички, върху които сме градили своето щастие, и на които сме се надявали, почват да ни напускат и бягат от нас, като видят нашето бедствие, лъжлива е всяка друга основа, която можем да положим в живота си, освен онази, описана в Словото Божие.
10. И рече Господ: слушайте що казва неправедният съдник. А Бог няма ли да отдаде правото на своите избрани, които викат към него ден и нощ, ако и да търпи дълго за тях? Казвам ви, че ще им отдам правото скоро. Но син человечески кога дойде, надали ще намери вярата на земята (Лука 18:6-8).
Господ обръща нашето внимание в тоя случай, за да разсъдим и направим едно сравнение. Че ако неправедният съдник отдаде правото на една жена, за да не го безпокои повече, то нима Бог ще постъпи по-зле от един человек грешен? Не казва ли спасителят ни, като се обръща към всички ония, които се считат избраници негови, че той ще им отдаде правото, за което те очакват и се молят ден и нощ. Не трябва да отслабва вярята на онези, които са повярвали в него. Христос иска да направи и друго сравнение по косвен начин към онези, които чакат Бог да им отдаде правата. Вижте, казва той, каква настойчивост, какво постоянство и вяра в тая бедна сирота, която иска правото си от един земен съдия, който е неправеден, при все това най-после го принуждава в своята ревност от да не го безпокои - да й отдаде правото. Сега, ако една бедна жена има такава вяра в неправеден съдник, че най-после в края той ще й отдаде правото, колко повече трябва да имат вяра тези, които уповават в Бога и го търсят постоянно. А казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. По-скоро, отколкото даже ние мислим. Но мъчнотията седи другаде, от която страдат мнозина, които се викат християни, последователи Христови. И отвръща Исус, и говореше им пак с притчи, и казваше: „Уподоби се царството небесно на человек цар, който направи сватба на синът си и разпроводи слугите си да призоват своите на сватбата; И не рачиха да дойдат (Матея 22:3).
Чудно противоречие от страна на онези, които са звани, които се отказват да дойдат на сватбата. Ето причината защо много пъти ние оставаме измамени в своите надежди. Бог знае, че когато дойде времето да ни изпрати своето благословение, ние ще се откажем. И защо се отказват мнозина да идат на поканата? Защото светът ги е завладял и им е станал господар. Мнозина днес отиват на каквито и да е други увеселения, освен в дома Господен. Мнозина са готови да приемат каквато и да е друга покана, освен поканата на Господа. Те си играят с огън, който някога ще ги пояде. Защото Господ няма всякога да търпи тяхното пренебрежение. „Идете на кръстопътищата и колкото намерите, призовете ги на сватбата" (Матея 22:9). Ясно става, че мнозина които се зоват звани, ще останат вън от царството Божие заради тяхното пренебрежение.
25. „Затова им говоря с притчи, защото гледат и не виждат, слушат и не чуват, нито разумяват" (Матея 13:13).
Господни са думите и прави са неговите съдби. Онези, които гледат и не искат да видят, и които слушат и не искат да чуят, сполетява ги казаното от словото Божие. Духом ослепяват и духом оглушават, тъй щото, което чуят, не го разбират, нито проумяват. Благата на царството Божие са непостижими тем. Умовете им ходят в мрак и тъмнина, скитат се те по широкия път на гибелта. Послушанието на Божиите думи е велика добродетел, защото е много по-добро от много жертви. Който слуша гласът Господен, ходи във виделина и Господ съизволява в него и му е задна стража. Всички, които го любят с пълнота на душата си, ще ходят в безопасност. В неговия път ще има радост и веселие и все, що прави, ще успее. Плодът на неговия труд не ще се погуби, благословено е да служи на Господа. В душата ни ще има мир и радост. Скърбите и тревогите на света ще бъдат далеко. Ние ще знаем как да живеем, като му принесем ежедневно своите молитви.
3 феврури.
„Не ви наричам вече раби, защото рабът не знае що прави господарят му, а вас ви нарекох приятели, защото всичко, що чух от Отца, явих ви го" (Йоан 15:15). Защо ви нарича Христос приятели, а не раби? Защото всичко, което е чул от Отца си, изявил ни го е. А като знаем всичко, което Господ Исус ни е изявил, ние ставаме съпричастници и съработници с Бога в неговото дело, понеже той не е утаил своите мисли и желания от нас, но ни е изявил благите си възнамерения, предопределени от неговия Дух за нашето вечно добро. Каква привилегия да бъдем приятели с Исуса и съработници с Бога. Каква милост е тази, която ни е взела в своето съдружие. Благословен е Господ наш, който не е утаил нищо от нас, от неговите приятели. Господ се е обещал за нас, той ще изпълни своето дело за нас. Той ще ни научи и покаже пътя си. И ние го знаем вече.
7. Господ ще извърши това, което не е извършил, и ще направи това, което не е направил, щото да се почудят всички и да се убоят от неговото име. Господ ще извърши изоставените неща и ще направи забравените дела от человеческите синове. Той ще стори желанието на своето сърце.
Мислите му ще пребъдват во век и делата на ръцете му ще преходят пред неговото лице, щото Господ да се весели в своите дела и да се наслаждава в своите мисли. Затова благославяй Господа на всяко време, хвали неговото име винаги. Възнасяй му благодарение на всяко място.
Ходи пред него с всяка правда и весели се пред неговото лице. Да се не бои сърцето ти от нищо, нито да се устрашава. Защото Господ ти е помощник. Той ще те изведе на видело и славата Господня ще изгрее над тебе.
Чакам Господи, да видя и да се възрадвам в тебе за всичко, което си обещал и което само ти ще извършиш. Да видя изпълнението на всичките неща, които отначало си приготвил. Ето Словото ти е пред мене и колко са сладки думите му, по-сладки от меден сок: чрез него ти ще ме крепиш със силата на твоя свят благ Дух.
Утешителят, духът на Истината, който ми припомни всичко, което ти си казал, той ме събужда рано, за да ти възнасям молба, хваление и благодарение всяка заран. Той отваря душевните ми очи да виждам все, що вършиш, и да зная, че твоите пътища са истинни и праведни, пълни с всеблагост и милост за всички, които те чакат като мене. Ти изпълняш душата ми с чисти и святи мисли, ти ме учиш да се подвизавам за твоето свято име. Ти си турил твоето слово в душата ми и облякъл си ме в дрехите на твоята истина, поставил си нозете ми на твърда почва, поставил си ме на канарата на твоето спасение. Възвисил си рога ми в твоята правда и опасал си ме, за да ходя в твоето лице.
Господ говори, да мълчи всичката земя. Господ говори и зная, че неговите думи са истинни. Ето пътят е пред мене, поставен от Бога моего, чрез който изважда душата ми на видело. Тъмнината прехожда, защото Господ изгря в сърцето ми и Духът му ме обкръжава със своята сила. Ето словото Господне ще се сбъдне в тоя ден, който Отец е определил да се изпълни. Моята душа има тихо упование в него. Той е свят за мене и веселие всегдашно. Духът ми се съуслаждава в неговите велики мисли и сърцето ми се радва в неговите дела. В него аз намирам мъдрост и знание, което озараява моя ум и ме учи да познавам доброто и да виждам истината му, която е печата на всичките негови наредби. Ето любовта му е живот, който се влива в моята душа и ме оживотворява да имам живот, както и той. Душата ми се учи всеки ден в Господа. Духът му ходи в заповедите му. Законът му е светилник на нозете ми. Господ ме крепи всеки ден. Благословенията му, които изпраща, са като утрешната роса върху жадната земя. Господ ми говори и ми каза, че той ще съживи своето дело. Ако и да е голяма жътвата, Господ ще намери работници. Той вече зове и всички, които чуят гласа му, ще дойдат. Господ сам ще предходи пред своето дело и ще го утвърди със словото на устата си.
10. Познавам, Господи, твоята милост, с която ме крепиш. За мен си само ти един, на когото възлагам всичката си надежда. Ти си извор на жива вода за мене. Лоза, в която съм насаден, за да принасям плод изобилно. Благодря ти, Боже мой, че си просветил моето сърце и си го очистил от всяка нечиста мисъл. Благодаря ти, че ме пазиш от ухищренията на лукавия и лукавите му мисли.
Благодаря ти, Господи, че си вложил Духът си в мене да ме учи на твоите повеления. Господи благи и многомилостиви, опитал си ме и познал си отначало. Отче святи и праведни, от теб излиза моя дух и моята душа. Ти си създал моето сърце и образувал си моя ум, облякъл си ме в багостта си и укрепил си ме в светия си Дух.
Помазал си ме с елей, за да предходя пред тебе, пред лицето ти и пред лицето на всеки твой ангел. Моята радост ще се изпълни, когато видя лицето ти и приема Отческото ти благословение, когато туриш под нозете ми всичките ми врагове и се възцариш в душaта ми и се облечеш в слава в сърцето ми. Аз ще бъда изпълнен със задоволство, когато с всичкото безбройно множество ти принеса жертва на хвала и поклонение и се поклоня в твоя храм с Дух и Истина, защото това ти е угодно.
Господи, Боже мой, ти си чул моята молитва и си премислил за мен според величието на твоята благост. Аз ти благодаря, че си ме чул, защото си милостив и благоутробен. Ти познаваш всичко и виждаш всичко отдалеч. Преди да се зачне, ти знаеш, и преди да се роди, ти си известен. Аз ти принасям днес благодарение и жертви за твоите благости и милости, с които си посетил душата ми.
Приеми ги ти, благи Господи, и нека ти бъдат блогоприятни. Това е, което аз мога да ти принеса, слабият и немощният, облечен в тази плът.
Господи, Боже мой, душата ми за тебе жадува везден, чрез тебе всичко е възможно, чрез тебе всичко е лесно. Ти ще ме облечеш в светостта си. Тогава дух прав и сърце чисто ще бъде в мен, с което да гледам твоето лице и да ти се радвам. 16 ф. (<—
Ето словото ми ще те посети и Духът на вишнаго ще те осени, защото писанията взимат край за мене. Думите ми ще бъдат твърдения за тебе и Духът ми сила твоя. Реченото е вярно и казаното е истина. Това говоря аз, Господ Бог твой, който те води с крепка ръка. Направи принос Господу твоему и възлияние и принеси жертвата си дар Господу, избран, за да влезе милостта му към тебе и Духът му да се всели и заживее в тебе за всегда.
17. И всеки, който има тази надежда на него, очиства себе си, както е и он чист. От нине всичките останали пророчества ще се изпълнят в определеното тяхно време, което им е назначено. И тъй, всеки, който чете казаното от пророк Даниила, нека разбира думите: „Разумните ще разумеят, защото краят на събитията, изказани от пророка, ще се изпълнят в тия времена, когато народите се сближават и съвокупят, за да постигнат това, към което всички други предшествуващи царства са се стремели, т. е. обладанието на земята. И в края Господ ще тури пръста и ще ги смути със смущение голямо.
18. Възвеличил се е Господ и славата му възлезе по всичката земя и словото му тържествува.
19. Търсете Господа и на всяко време и възлагайте на него всичките си надежди. Ако и да са тъмни и мрачни минутите, през които минувате, имайте упование на Господа, ако и той да забави, не забравя нуждите на своите деца.
20. Което Господ говори, се сбъдва, и което Господ обещава, се изпълня. В думите негови няма примесена лъжа. Те са опитани като злато и утвърдени като небесата. (Исая 13:21); (Деянията 24:27); (I Поел. Петрово 5:5).
Вас светът не може да ви ненавижда, но мене ненавиди, защото аз свидетелствам за него, че неговите дела са лукави. Вие възлезте на този празник (Йоан 7:4,8).
Господ наш ясно говори в тия думи, че светът него ненавижда и ще го ненавижда във всички онези, в които духом живее, защото той свидетелства за делата и животът му, че са лукави. Не само това се чува в света, но и в самата църква, която носи неговото име. Колко пъти ония, които водят един чист живот, са гонени и охулвани от самата нея, като им се прикачват различни богохулни и скверни имена. Но думите Господни трябва да се опитат и изпълнят докрай. Но при все това Господ Бог наш, който живее в душата, чрез духът си ще ни крепи винаги и в най-усилните минути на живота ни. Той ще ни пази от лукаваго и ще ни дава благодат и сила да побеждаваме всичко. На вас, на които сърцата са отслабнали, не бойте се, защото Господ е всяка минута при вас и ще ви подкрепя. Верността му е велика, той ще ви заведе докрай.
21. „ И когато слезваха от гората, заръча им да не кажат никому това, що видяха, освен кога син человечески възкръсне от мъртвите" (Марко 9:9).
Словата Божии оживяват в тайните на сърцето, в присъствието на светия Божи Дух и там узряват. Те се зачеват, както детето в утробата на майка си и порастват в своята сила. С тяхното възраждане, възражда се и сърцето. Което виждаме Господ да върши в душата, в тайните на сърцето ни, ние трябва да го спазим и спомним, докато Господ възкръсне в сърцето ни, заедно с нашата немощна душа. Ние трябва да пазим в тайно докато изцели болната ни душа. Да ходим с Господа и да се разговаряме с него върху тайните на царството Божие, ето целта на нашия земен живот. Да му слугуваме ежедневно, ето радостта на сърцето ни. Защото всеки, който слугува, приема възнаграждение. Да възприемаме божиите мисли, както цветът приема слънчевите лъчи, каква велика благодат е; да се въодушевяваме от неговите желания, каква велика милост. Да мислим и да желаем, както нашия върховен небесен Баща. Каква слава неописуема е да гледаме всичкия порядък, вечната хармония на вселената, да живеем в недрата на вечната истина, да ходим под крилата на неговата вечна любов. Като диша мир и радост навсякъде да гледа усмихнатите и светли лица на всички негови служители, ангели и архангели и неговия добър прием. Да сме в съдружение на всички светци. Да слушаме пеенето на небесните ликове. Да гледаме пламтящите лица на херувимите и серафимите и върху всичко да гледаме и нашия Господ Бог и Отец, седнал върху трона на своята правда, основан от века. Каква гледка, какво небесно въодушевление, каква радост е това, че душата ни, освободена от връзките на греха, потопена в тоя небесен нектар, с разперени криле да литне на свобода: всяка минута да участва в общото веселие, в общата радост, която обединява всички сърца да участват в общата дружба: каква милост да сме в дома на нашия вечен Баща, да му служим ежедневно и да му се кланяме в дух и истина.Това е истина, това са неща, за които душата ни желае всякой ден, които не чезнат, но пребъдват във веки. „Това е живот вечен" - да познаваме Господа Бога нашего все повече и повече и да го любим все повече и повече, и да се приближаваме и да гледаме неговото лице всеки ден, тогава ще бъдем задоволени. Това е моето желание и моя стремеж. И колко съм благодарен на Бога моего, който ме ръководи и направлява в тоя небесен път, който той знае добре. Колко е добре да те ръководи Господ в този тъмен и мръсен свят и да направлява стремежите ти. Колко пъти ние оставаме задължени някому, който ни е избавил живота от опасност, колко пъти ние се привързваме към някого, който ни е показал изгубения път в някоя бурна нощ. Така душата ни се привързва към Господ, който ни е сторил добро, като ни е посочил добрия път и ни е станала другар и приятел през останалото време на нашето бедствие: Да, с него ние ще влезем в небесния град, дето ще бъдем посрещнати от всички, които го любят. Той ще ни разведе и запознаае с небесните жилища и с обитателите им. Той ще ни бъде близък на душата винаги, през всичкото ни пребивание в този славен дом на мира.
5 март - неделя
Четене на Словото Божие.
Даниил 7:14-15. „И даде се нему власт и слава, и царуване, за да му служат всичките народи и племена и езици: властта му е власт вечна, която няма да премине и царуването му, което няма да се развали. Аз, Даниил се оскърбих в Духът си вътре и в тялото си, и видението на главата ми ме смути."
6. В тия дни, когато Господ Бог твой проговори в твоето сърце, ще се яви тайната Божия, която ще ти се открие. И Господ ще се възвеличи според думите на своето слово. Прочее възложи всичките си надежди на него, без ни най-малкото колебание. Славата и величието принадлежат на Господа Бога твоего. Обичай го от дълбочината на сърцето си и той ще ти се открие. Той е близо и няма да закъснее да ти даде знак за своето присъствие. Ще чуеш благия му глас да те призовава. Ето Господ твой разпръсква тъмнината. Виделото му иде. Излез вече, за да му служиш.
7. Грехът ти е простен, защото си просил милост от него. Делото на спсението е делото на благодат. Имай мир в Господа, защото любовта му е любов неизменна! Този, който прощава, е Господ. Надявай се на него, той ще промисли. Пътят Господен ще ти се отвори. Господ ще те ръководи сам в тоя път, дето те е призовал. Делото му е зряло. Словото му ще те укрепи. Духът Господен ще ти е помощник всегдашен. Не преговаряй за бъдещето, защото е в Божиите ръце. Обичай го от всичкото си сърце, и мирът ти ще е пълен, радостта ти всегдашна. Господ приема всичко, което просиш. Той се грижи за най-дребните неща на твоята душа. Отправяй молитвата си винаги към него и помощ навреме ще ти идва. Господ е по-добър, отколкото го мислите и по-благ, отколкото го съзнавате и по-пълен в любовта си отколкото си го представяте. Той е пълнота и благост всегдашна, ако напълно и да не съзнаваш тая велика истина, поради греха, който мори сърцето ти и внася тъмнина в ума. Никакъв грях не трябва да храните в душата си, никаква нечиста мисъл да не допущате, когато пълната виделина на неговия Дух проникне и в най-тъмните места на вашето сърце. Тогава напълно ще познаете Господа Бога вашего. Когато неговата истина озари очите на душата ви, тогава ще съзнаете пълнотата на неговата милост и любов към вас. Благият Господ и Бог твой е и твой вечен Баща. Неговият Дух те съживява винаги, в него ти имаш вечен живот, както и той. Ето Господ Бог е всичко за теб. Служи му прочее с духа на истината. Възвестявай винаги неговото дело на спасението. Той е източникът на всяко добро, на всичко минало и настояще, и бъдеще. Ето неговото пълно познание е пълнота на живота. Да чуваш неговия глас всяка заран и вечер, не е ли това милост? Да ходиш с увереност в неговата любов, не е ли това радост? Що те смущава поведението на другите, че щели да имат един ден по-свет от другите? Остави всекиго на свобода да върши това, което мисли за право. Нека опита, що от това? Господ ще съди помислите ни, сърцето ни според делата ни.
Господ ни призовава да сме негови чада, да носим в душата си неговия образ да имаме съобщението на неговия дух постоянно и да го обичаме и любим тъй, както той ни обича и люби. И не е ли най-големият ни грях днес, че ние не го обичаме и любим тъй, както подобава? Не обръщме ли ние повече внимание на външното, отколкото на вътрешното. Ние мислим, че като изпълним всичкия закон, че ще бъдем по-угодни Богу. Колко сме излъгани! Ами миналите си грехове где ще денем, ами справедливостта на нашето сърце къде ще скрием, ами тайната любов към греха къде ще спотаим? Не мязаме ли ние на млада мома, на която като липсва умът и доброто сърце, че тя почва да обръща внимание на своето лице и на облеклото си. Тя мисли и се мами, че като се понакити и като си понамаже лицето, повече ще се понрави на своя любим. Бедна душа, не знае ли тя, че любовта нито се купува, нито се продава. Тя е само дар, свободен дар от Бога. Не мязат ли нашите братя на подобна глупава девица, която седи на прозореца да види някой приличен и благороден момък, който й се усмихва, та мисли, че това е той, нейния любим и друг няма. Такава глупава мома най-после остава на празни ясли. Аз питам: любиш ли ти Господа, имаш ли неговия дух, говори ли той в душата ти заран и вечер? Служиш ли му доброволно, жертвуваш ли всичко за него - мило и драго? Ако е така, ако си спасен по благодат с вяра в Господа Исуса и ако имаш любовта Божия, имай мир, не се смущвай духом. Някои неща не стават според както ти мислиш, това е малко важно. Ако и светът да се обърне с главата надолу, имай вяра. Господ, не е человек, та да не превъзмогне. Вярвай, че каквото и да ни се случи в живота, ако ще и най-лошото, то е за наше добро, за назидание и поучение. Не мислиш ли, че Господ обича другите повече, отколкото ние, и че желае доброто им? Вярвай ми, че Господ води всекиго по особен начин. Моли се усърдно. Остави трудните неща на Господа да ги уреди. Аз те поздравлявам с милостта Божия. Господ вече отваря своя път за неговото царство. Ние сме призовани да му служим.
Господ Исус ще се върне, благият Господ наш ще ни помогне. Стой верен, сега е време да се не утегчи духът ти с грижите на тоя свят. Да те не лъсти времето. Може би да си чел тези думи на Господа Исуса: Лука 14: 26, 28, но аз ти казвам, да ги прочетеш още веднъж и да разбереш добре тяхното духовно съдържание. Тежки думи са наистина за онези, на които сърцето не може да ги побере. Не е ли Господ Бог наш Баща? Защо взимаш отгоре си грижите, които нему принадлежат? Или мислиш, че като любиш своите си повече от Господа, ще им сториш някое добро? - Не, братко.
Нека Господ да ги люби в повече, а не ний, тогава ще са щастливи, защото блажен е онзи, когото Господ люби и милва, а не человек!
12. Господу нашему принадлежат милост и прощение, защото отстъпихме от него (Даниил 9:9).
19. Чадца, да ви не лъсти никой, който прави правда, праведен е, както и Христос е праведен (I Иоаново послание. 3:4). Вие сте от Бога чадца и победили сте ги, защото по-голям е онзи, който е у вас, а не който е в света!
20. Смирението е Божия благодат, която пази душата от разтление. То е вътрешна защита против всичките тайни грехове, които може на всяко време да се появят и порастнат в почвата на сърцето. Смирението държи под своята власт всичките лоши зародиши и семена и дава място на сърдечните добродетели да растат и виреят в душата, докато пуснат корени дълбоко в нивата - живота на духа ни.
Всякой, който носи смирението на Божията благост, той носи в същото време и цяр против всякой грях, защото смирението и целомъдрието вървят като брат и сестра, които носят тягостите на този кален свят и подпомагат душата ни да крачи напред в пътя на Божията добродетел. Всякой, който носи смирението като добродетел в душата си, носи в същото време и отпечатъка на Божията святост и правда. Казано е: „Бог на смирените дава благодат, а на горделивите се противи". И Господ наш в своето слово в гората почва от източника на смирението да развива духовния живот, като казва от самото начало: „Блажени нищите духом, защото е тяхно царството Божие" (Матея 5:3).
21 „Като Ермонската роса, която слезваше на Сионските гори, защото тем е определил Господ до века благословение и живот" (133 Псалом).
Прилежавай в пътя Господен и делото на ръцете ти ще преуспее. В прилежанието си тури усърдие и трудът ти ще принесе своя плод.
Господ е с ония, които прилежават в работата му и ходят с усърдие в делото му. Прилежанието ще оправи, а усърдието ще заличи погрешките и несполуките на миналото.
Господ възнаграждава всекиго, който прилежава и багославя всекиго, който ходи в усърдие. Никой никога не може да излъже Бога и да преиначи неговата правда и да представи едно дело тъй, както не е, и след това да мисли, че е в безопасност; непременно всеки ще пожъне плода на посятото и ще приеме заплатата на своята правда или неправда. Господ задържа своя гняв за нечестивия, а своята милост за праведния. Затова не облажавай онзи, който върши неправда и прави беззакония. Пази душата си от лицеприятие. По-добре да си винаги от страната на сиромаха, който ходи по Бога, отколкото откъм страната на богатия, който ходи в нечестие.
Бъди винаги верен на своята душа и дръж се за Божията Любов и нека душата ти да бъде нему вярна и сърцето ти нему предано.
23. Небивалото ще бъде, и неимоверното ще стане, защото Бог осуети мислите на тоя разкапан свят, на когото краят наближава. Още ден и половина, това е кратко време, това е времена и години.
Господи Боже мой, не мечтанието на празните мисли и суетата на человешкото щестлавие, което край няма в своите безумства, но твоята свята воля да бъде. Не внушението на разните лъжовни духове, но вдъхновението на твоя свят Дух да бъде, защото твоето око е всевиждащо. Господи Боже мой, дай да поправя миналото на живота си, да се обнови сърцето ми, да те възлюбя от всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила и след това да възлюбя ближния си, както себе си. На това ми винаги съдействай, да туря основа на живота си в присъствието на твоята любов. Защото, когато приема волята ти за мой върховен закон и стана чрез любовта ти едно с тебе, тогава ще бъда щастлив да върша винаги добро заради тебе. Всичко ще бъде според както е Бог решил за този, който ходи с него в пълнотата на сърцето си.
24. В Бога няма нищо невъзможно. Дните и годините са в негови ръце. Съдбините произтичат от неговата воля, в неговите ръце са. Щастието или нещастието зависят от него. В душата му има сила, в словото му има живот. Това е истина, която той отрежда за всеки едного. Може приетото от него да не ни се вижда добро, може да ни съблазни, но съблазънта не мени божественото добро.
Не съблазанта ще внесе нещо добро в нашата душа, но вярата и упованието ще извършат делото на благодатта. Пътят, по който вървим, може да е тесен и бодлив, може да е пълен с хиляди спънки и препятствия, това не значи още, че пътят не е добър, че не води към целта.
25. Бог, който те е създал, който те е родил чрез Духът си, ще и да промисли благата за твоята душа. Няма да се мине много време и ти сам ще повярваш в Божиите думи.
Ако по някой път ти се вижда Господ да се бави в своите пътища, то е за твое добро.
Нему, на когото са известни всичките неща, който има пред себе си всичките неща, който има пред себе си всичките условия, знае добре да урежда всичко.
26. Без Божията помощ и благословение никой не може да успее, защото всяка помощ и благодат от Господа е и всякой, комуто Господ съдейства чрез своя Дух, той е, който успява и се възвишава в пътя на този живот. Благостта и милостите Господни са много и се дават на всички, които му служат праведно.
Господи, винаги съдействай за преуспяването на своите преподобни. Те ще видят неговото лице и ще се възрадват. Господ има много съкровени тайни, които открива за своите избрани. Тъй подобава всекиму, да се подвизава в тоя път с усърдие и верност и пълно себеотрицание. Господ ходи пред лицето на своите избрани, той сам ги предвожда с крепката си десница и там никой не може да стори зло, защото те са Господни и пастир техен е той.
27. Преди всичко сърцето трябва да се възобнови, за да бъде източникът чист. Който е придобил добро сърце от Господа, той е придобил и вечен живот. Защото преди всичко Господ иска да му поверим сърцето си. И който е напълно поверил сърцето си нему, той е извършил велика победа над греха. В него Господ е възкръснал в славата си. Ей, Господи Боже мой, колко са велики твоите пътища и колко е непостижима твоята мъдрост. Твоята благост и милост е тъй добра, както изгряването на слънцето, както неговите животворящи лъчи. Днес аз прося да ми изпроводиш благия си Дух, да ме укрепиш и да ми помогнеш да извърша твоята свята воля.
Ти всякога си ме слушал и всякога си благоволявал. Зная, че твоята любов е неизменна и постоянна.
Отче праведни и свети, светът и да не те познава, аз те познавам и зная, че ти си ми дал всичко и на тебе аз възнасям своите благодарения.
И зная, Отче праведни, че ти си свят и няма на тебе подобен и твоето дело, което си ми дал ще успее и ще превъзмогне. Твоята любов и правда ще възтържествуват, най-после пред тебе ще се поклони всяко коляно и ще те слави всеки език. Помогни ти сега, на твоето име гледам, в него пазя всичко. Пази и благославяй твоите избрани, подкрепяй ги всякога с милостта си, за да те любят и хвалят пристойно с всичкото си сърце.
I А. П. Р.
Мнозина се спъват в пътя на живота по причина на своите незадоволени желания.
Днес ако е, да е, утре не го искаме. Това е едно вътрешно, сърдечно изявление на нашата душа, която страда от много недъзи и болести, както и тялото. Както много пъти онези, които страдат физически, имат много прищевки, свои нрави в разрез на самата природа и нейните закони, които като нарушаваме и страдаме. Тъй също (нарушават и страдат) и онези, които страдат духовно, имат подобни страдания, прищевки, които са в разраз с нравствения свят и с Божиите закони. Колкото човек е по-груб и повече заразен от греха, толкова той става по-своенравен и по-неразположен да изпълнява волята Божия. Но единственото спасение е в нашето познаване на неговия закон, държание неговата любов, в която стои и изпълнението на благата воля Господня.
Защото неговата воля е воля на нашия вътрешен (живот) человек, който е роден подобие отгоре. Да разбираме волята Господня е да разбираме благото на своята душа, на своето сърце. Ето път, който може да ни изведе към светло бъдеще. И да ни даде сила да влезем в царството Божие. Който пази сърцето си, ще държи и ума си в здравословно състояние. А резултатът на това ще е и външно здраве на тялото. Защото най-дълбокият корен на всички болести и нещастия е сърцето - с него заедно ще се изправят всички други неща. И когато сърцето веднъж изцелее и оздравее, ще изчезнат и болестта и страданието.
2. Откровение 5:7
„И дойде и взе книгата из десницата на седящите на престола." Ето първото знамение дойде, второто иде и скоро ще чуете гласът му и ще ти бъде повествувание за истината Господня, а кога дойде третото знамение, което скоро ще последва, ще има смут голям по всичката земя и тревога в сърцето на всичките народи и племена, защото седящия на коня, спомена в 19-та глава на Откровението, ще почне вече да действува. Защото от създание мира не е имало време, носещо в себе си по-важни събития, отколкото времето, което вече настъпва. И Господ ще даде благодат и сила на своите избрани да устоят в тоя изпит до края. Аз съм, който ти говоря. Милостта ми и благостта ми въвеки пребъдват. Трима са, които свидетелствуват - Отец, Словото и Духът Святи. Бог е свидетелствувал за сина си, който вярва в него има свидетелството негово в себе си.
4. Затова им говори с притчи, защото гледат и не виждат, слушат и не чуват, нито разумеват, защото задебеля сърцето на този род, та с ушите си да не чуят.
„И видях, когато отвори шестия печат, и ето стана трус голям" (Откровение 6:12).
5. „Вие сте солта на земята, и ако солта обезсолява, с какво ще се осоли" (Матея 5:13).
21. Ако благодатта на онзи, който ни крепи не присъствува, не може да се извърши нищо добро.
Но Господ, който ни е говорил и говори сега, че той ще бъде с нас и ще ни крепи. Опитайте и вижте, че съм благ. Мойта душа е в горест и смущение пълни духът ми, всичко наоколо ми е мрак и тъмнина.
Дните ми текат без да донесат онази върховна благост. Празнота пълни сърцето ми и суета мислите ми. Духът ми скита като упоен. Дано се съкратят и се свършат скърбите ми. Чуй, Господи, и стори ми добро, според волята на благия си Дух.
Да бъде благословено твоето име, защото в благословението ти ще се благословим и ние.
Господи Боже, на всяка благост и милост.
24. Защото пътят ми към тебе ще бъде път на милост и благост. От нине аз те водя с крепката си ръка. Ще уреждам пътя ти според благия си Дух. Моите благословения ще пребъдват с тебе винаги. И ще ходя с тебе и ще ходиш с мен във всичките ми пътища. И ще направя да прозябне душата ти и сърцето ти да принесе всичките плодове мен благоутробни. Всичко това Господ ще стори сега, в това време. Дните останали са малко на брой. Малко търпение и Господ ще извърши своето обещание. Неговите възлюблени ще бъдат благословени. Враговете Господни ще бъдат съкрушени.
28. Благостите Господни са големи към тези, които го търсят. Неговата милост и любов пребъдват винаги. Той се застъпва за страдащите и в помощ им се притичва, когато са в нужда.
3 май
Още една минута за живот и важна е тя. Погледът Господен е насочен към ней, тя обема всецяло твоя живот, който Бог ти дарява. Тоя живот е пълен с всяка милост и благост от Господа, твоя небесен Баща. Послушай думите на Словото Божие и разбери значението им. Услушай се и ще чуеш гласа на любовта да призовава. Тя е бъдещето око и сърце, което жали и милва. Ще видиш, ще чуеш, ще приемеш неговата благодат и неговия свят дух. Ще почувстваш върховната ръка да действа в твоя живот. И Господ, който е, и който ще бъде, ще се яви духом над тебе и над твоята душа.
Благостта му слиза и милостта му лети към тебе с лъчезарни криле. Денят няма да зайде, докато не приемеш върховната му милост и благословение. На теб се казва това, на когото е определено да видиш Бога в славата му. Слънцето на живота няма да залезе от небосклона на твоя живот. Господ ще те облече в силата си и ще се застъпи за тебе, на когото е дадено да наследи царството Божие. Въздайте на Господа всяка хвала, всяко благодарение, комуто принадлежи всичко. Да бъде благословен Господ Бог наш.
юни 8, 10,11, 14.
Изпълнение на думите Господни.
Най-късно до трите половини на идущата година времето ще се съкрати. Събитията стигат върха на развитието си. Работите ще се усложнят навсякъде. Заповедта, която излезе, ще се изпълни. От сега ще почнат действията на силите. Размирията ще се увеличат, навсякъде ще има огъвания. В тази земя чудеса и знамения ще станат. Господ ще изпроводи началника на силите да накаже своите врагове в това място. Съветниците на тоя народ ще бъдат пометени заради беззаконията си, праведната кръв ще поиска отмъщения. Съд и правда ще стане за людете Господни. През настоящата година Господ ще повика тоя народ на подвиг за името си. Всички ще търсят този, в когото Господ обитава. Той ще се яви в най-усилните времена, когато всяка надежда се изчерпва. Тогава Господ Бог ще простре десницата си.
На 20 юни, след пладне, ми се яви знакът Господен, който принесе утеха на душата ми. Бях при канарата.
25. Събитията, които идват да ознаменуват бъдещето, са важни. Зараждането на новия живот, който вече работи в душата на човечеството, ще се осъществи и то не в дълго време. Стремлението на всичките народи, които днес живеят по лицето на земята и които се викат носители на просвещението, несъзнателно работят за постигането на великата Божия мисъл, макар повидимому средствата, които се употребяват да не ни се виждат благородни на глед, обаче те са като плуга на земеделеца, който разорава целината, в която отпосле ще се посее доброто семе. Тази почва, в която днес Бог иска да хвърли своето семе, колкото и да е неподготвена на глед за семето му, под неговите грижи то ще принесе плод. Вратата на виделината, които са били затворени на много места, ще се разтворят на много места и нов свят от небесното сияние ще нахлуе в останалите тъмни места. Има да стане една велика промяна. Загадката, която крие под своето було бъдещето, ще стане.
Този пост е редактиран от Albena: 06 август 2011 - 17:38
