НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

Дневник на Учителя Беинса Дуно (1899 -1900)
Алтернативен линк

Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900



3 март 1899 година


8. „Реките да плескат с ръце купно и горите да се радуват пред Господа, защото иде да съди земята. Ще съди вселената с правда и народите с право­та" (98 Псалом).

„Ако мисли някой, че е пророк или духовен, нека уз­нае, че това, което ви пиша е заповед Господня. Но, ако не разумява някой, да не разумява. За това, бра­тя, имайте ревност да пророчествате и не възбранявайте да говорят езици. Всичко да бива благоразум­но и редовно" (I Коринтяни 14:37-40).

9. „Господ е виделина моя и спасение мое" (Псалом 27).

12. „Господ царува. Облечен е във великолепие" (Псалом 93).

„И това най-първо да знаете, че никое пророчест­во от Писанието не бива от собствено разяснение на този, който пророчествува. Защото никога не е идвало пророчество от человеческа воля, но от Ду­ха Светаго движими говореха светите човеци Бо­жии" (II Петър 1:20-21).

13. „Да се посрамят всички, които служат на изтуканите, които се хвалят с идолите: поклонете Му се всички богове."

15. „И колкото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни человеци, които да са способ­ни и други да научат" (II Тимотей 2/2).

„И мнозина ще последват техните развращения, поради което пътят на Истината ще се похули. И от любостяжение ще ни употребяват като търго­вия с престорени думи, тяхното осъждение отколе приготвено не се забавя и тяхната погибел не дре­ме" (II Петър 2:2-9).

16. Ето обещанието е вярно. Словото на Господа Бога великаго ще пристигне скоро. Пристигането му ще произведе тревога. Ще се чуе гласът на Тогова, Който е предопределен да възстанови Божията правда на земята. Неговата дума ще стане закон. И ще сътресе днешните царства и народи и ще ги сътресе, и ще разпръсне техните оръжия по краи­щата на света и плътта на воюващите против Не­го ще стане тор на земята и костите им ще станат за поругание на тяхното беззаконие, че се ухитриха против Вишнаго и възстанаха против Неговия вечен закон. Тези, които днес се приготовляват да дадат отпор на Словото на Бога живаго са синове на Лукаваго, който ги мами и оболщава. Защото той е дух от началото непокорлив и себенадеющ се, на когото волята и желанието са погълнати от неугасимото зло на омразата, на когото завистта е пламък адски. Скоро ще се даде знака, който ще е предизвестител на великите настъпающи събития, които ще обгърнат целия свят. Ще има раздвиж­ване и смутове навсякъде. От север и от юг; от за­пад и от изток; и ще трепери земята и от горе и отдолу; и ще се люлеят небесата, и ще има вълнение велико в пространството. А там отгоре ще дой­де владетелят на царствата, придружен в своята слава, заедно с всички, воюващи за него. И ще възстанови своето царство, което ще е царство на праведните. И ще заличи по земята възпоменани­ето на злото. Ще утеши и благослови всички, ко­ито с големи скърби и страдания на своя живот са го чакали, които с пълно самопожертвувание на своя живот са дали всичко, за да възтържествува един ден великата и благата любов, която носи благословеното бъдеще в себе си.

Слушай гласът, чакай обещанието, защото е вече близо. Готви се, защото ти принадлежи велико де­ло да посрещнеш и възприемеш в себе си. Велика работа има да се извърши пред тебе. Ти ще поз­наеш тогава истинността на думите ми. Защото Господ наш ще се открие в Своята слава и ще Го видим и ще Го прославим и ще ни прослави. Ще Го благословим в душата си и ще ни благослови. Ще Му пеем песен велика. Победил си ти от коля­ното Юдино. Поменувайте чудесата му, които е направил, знаменията и „съдбите на устата Му" (Псалом 105:5).

17. Наставление: Никога не излизай вън от граници­те на възможното. Не искай за себе си, нито за другите това, което не знаеш дали ще е полезно или вредно. Не настоявай за това, което веднъж ти е отказано. От где знаеш, може би в него се крие твоето добро. Никога и никъде не упорствай про­тив Истината. Никога и никъде не се колебай в добродетелта. От човек двуеличен се пази, от твърдоглав, упорит, горделив и щестлавен, стой настрани. Първото си впечатление, първият съвет на твоя ангел хранител пази. Това, което ти каже за другите, дръж го за истинско мерило. От пър­вия глас на съвестта си се не дели. Не принужда­вай душата си в това, което й е по начало против­но. Не работи против собствената природа на своя дух, защото ще пострадаш. Вълка овца да напра­виш не се труди, защото е вън от границите на тво­ите възможности. Овцата в устата на вълка не да­вай. Не изменявай убеждението си за хубавия из­глед на нещата, защото в тях се крие змийска от­рова. Когато ти говори някой за любов, попитай го какво иска, дали кожата ти или душата ти. Ако се оправдава, помни, че и двете ще завлече. Правило на живота си дръж: че всеки човек, който се ста­рае да се оправдае, е виноват, защото правият по сърце няма нужда от подобна защита. Всеки, кой­то ти се подмазва, знай, че иска да те подкопава. Всеки, който се показва, че е повече от това, което виждаш, знай, че иска да те възсяда. И всеки, кой­то се вдига повече от тебе, знай, че мисли да те уп­равлява. На превзет човек съвет не давай, на хи­тър услуга не прави, а на зъл дума не казвай. Знай, че качествата на нещата винаги се остават, каквито са си. Злото в добро не можеш да превър­неш, но можеш да го заместиш. Затова в борбата с него не мисли, че ще го унищожиш, защото е не­възможно. Свободен ако искаш да си в доброде­телта, знай, че тя ще ти е щит неразрушим. В ней­ната крепост ще си защитен винаги. Помни сега това, което ти казвам, и ще си блажен.

18. „А Исус отговори и рече им: Истина, истина ви казвам: Ако имате вяра и не се усъмните, не само делото на смоковницата ще направите, но и на та­зи гора, ако речете: Вдигни се и хвърли се в море­то, ще бъде. И все що поискате, като вярвате, ще получите" (Матея 21 :21, 22).

19. Сега ти познаваш моята благодат, моята милост, моята благост и дълготърпение. Ти знаеш, че съм благоутробен, постоянен във всичките си пътища, готов винаги да дам помощ на тези, които ме тър­сят, и на тези, които са паднали, да ги повдигна с крепката си ръка. Ти знаеш от опит, че тези, които са съкрушени и останали без надежда, че съм бли­зо до тях, готов във всяка минута да им подам ръ­ка за помощ. Виждам аз и чувствам всичките болки на всички, които страдат. Не съм аз Баща, който не чувствува болките на своите деца. С тях заедно аз понасям по-голямата част от нещастията и жаля и тъжа с тях. За мен е по-тежко да страдам, но се по­корявам сам на своята върховност, на своята божес­твена природа, на своя благ Дух, за тяхното добро.

Аз никога в своя безпределен живот не съм на­карал нито едно мое създание, нито едно мое чедо да извърши това, което е вредно за него. Всякога се стремя като върховен Бог, като общ Баща да им дам това, което е добро според моето вътрешно ус­мотрение, според моето вътрешно разпореждане. В мен никакво зло не съществува. Аз съм винаги пъ­лен с благост и милост, които постоянно изливам от вътрешността си за благото на всеки. Всякога бодърствувам с духа на Любовта си за вървежа на всичките работи, за стойността на всичките дела. Ако някой се нуждае от моята помощ, от моята сила, аз съм там в момента да помагам. Няма раз­лика къде се намира този, който ме призовава, да­ли в най-долните слоеве на моите творения или в най-горните, дали в най-отдалечените краища на моето вечно владение или в най-близките, за мене е все едно. Времето, пространството не съществу­ват. Аз все присъствам, все действам, без никакво прекъсване. Гласът от каквато и дълбочина и безпределност да идва, аз го чувам отведнъж. Всяка въздишка, всяко огорчение в мене се отразява и то преди да е начнало. Всяка неправда, колкото и малка да е, аз съзирам и навреме оправям. Никое дело, колкото и потайно да е, не може да избегне от моя поглед и всяко деяние не остава от да не приеме това, което заслужава. Аз съм този Бог, този съдия във всичко праведен и давам всекиму това, което му се пада. Едни възнаграждавам, дру­ги наказвам, едни привличам, други отхвърлям. Едни въздигам, други понижавам и всякой стои или пада пред мене според своето достойнство, според своята доброта, която е приел. Ако някой спази доброто, което е приел и го приложи в жи­вота си да принесе плод, него възнаграждавам за труда му, него повишавам за благородството на душата му, че е опазил светостта на името ми и честта на дома ми. Ако някой злоупотребява със своята добродетел, изврати своята свобода в зло действие и е против моите всегдашни наредби, не­го наказвам да претърпи това, което е сторил, за да види и се убеди, че не е полезно да се действа противозаконно и да изнасилва добротата на дру­гите. Такива понижавам, че са опетнили своята ду­ша с непростима грешка, която безвъзвратно води след себе си своите последствия. При мене идват само тези, които ме любят и са едно по доброде­тел с мене. На които дългата и изпитана вярност ги приближава все по-близо до моя върховен и благ Дух. Тези, които ме познават и признават за върховен Баща, за техен единствен Бог и създател, на тях аз откривам своите мисли, разяснявам веч­ните си планове, на тях изказвам величието на сво­ята сила и изявявам своята всегдашна слава - те всички са завет мой — синове, на които винаги по­казвам своето благо лице. На тях служи моят Дух ден и нощ и те всички с един глас ме зоват - доб­рия Баща, от когото всички излизат. А ето на теб аз откривам една от великите си тайни, на най-прост человечески език, защото ти разбираш доб­ре това, което стои пред тебе. Ето, моят Дух се радва, че ти ме любиш, че ти се повседневно стре­миш към мене, към моя Дух. Знай ме, сине мой, аз съм добър Баща, Бог неизследим. Дела искам от всички, не думи. Сърца чисти, а не зли дела. Това го казвам аз, който съм отначало. Много пъ­ти съм говорил същото и сега говоря, че да знаят всички. Ето, тези, които носят в душата си моята любов, те са, що вършат всичко, на тях се дължи доброто. Колкото и да са слаби, колкото и да са неизвестни в света, на тях принадлежи бъдещото Царство, което поставям.

29. И рече ми Господ мой: не бой се, аз съм с теб, аз съм Бог твой от веки. Призови ме, и ще те послу­шам, и ще ме прославиш. Въздай ми хвала и пок­лонение и ще благоволя в тебе. И ще изпратя Ду­ха си и ще те научи на всичките ми пътища. Ще ти възвести мирът си и ще приемеш радостта ми и ще се развесели твоят дух, в който присъствам, и ще прозябне душата ти като крин в полето и ще се услади от всичките ми благословения. Слушай, прочее, думите на моето Слово, дай внимание на поученията на моя Дух. Отвори сърцето си и ще приемеш все, що се надееш. Дай внимание с ухото си и ще чуеш все, що има да ти се каже. Приложи ума си в пътя ми и ще придобиеш съзнание, което ще ти е светилник на душата. Моите съвети не пренебрегвай, нито се съмнявай, когато ти говоря. Бъди уверен, че аз промишлявам за всичко. В мен е богатството и сила неизчерпаема и давам на всички според благоразположението си. Нека тво­ята вяра да се възвиси, нека да процъфтява в ме­не, защото и горите ще се подвижат пред силата на Словото ми. Искай от мене велики неща за се­бе си, и ще ти дам според желанието на сърцето ти и ще ме прославиш. Възвиши душата си към моя престол, призови ме в милостта ми и ще ти от­говоря. Не се смущавай духом. Не считай моите наказания за нещастие, те са бич на благослове­ния. Мъчнотиите не вземай за препятствие в жи­вота ти, те са повдигащата моя ръка. Скърбите приемай на радо сърце, те са целителен балсам за твоята душа. Бъди благ и благоразумен във всич­ките си пътища, не се отстранявай от показанията на моя свят закон! Ходи с незлобие на сърцето си и мирът ти ще прозябне като утринната роса. Призовавай името ми всяка заран и вечер и ще присъствам с теб. Кажи ясно всичките си нужди, искай и не мълчи. Проси това, което твоят дух ти диктува. Постоянствувай във всичките си пътища и моят свят и благ Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият.

Защото моето желание е да те приготвя за своето дело, да ти възвестя славата и величието си, кои­то от веки крия в себе си за тебе. Защото аз, Гос­под твой, така благоволявам да възведа името ти помежду моите избрани, да те представя в тяхно­то общение, да ти назнача мястото на моето служение и да им изявя своята воля. Знай, че денят е близо. Небето чака да приемеш силата на Сло­вото ми, което скоро от мен ще приемеш. Ще изя­вя Духът си изобилно от горе ти и ще прозябнеш както Сароново цвете. И видът в онези дни ще бъ­де славен. Всички ще пожелаят да те видят, ще ти пеят и ще възпяват ликувания и душата ти ще се изпълни с благоухание от преизобилието на моята всегдашна благодат.

Господи, Боже мой, да възлезе моята молитва пред тебе, защото думите ти са верни. Господи, за всички, които си възлюбил и в които благоволя­ваш, Благи Небесен Баща, да дойде Твоето царс­тво, да бъде Твоята воля, да се освети Твоето Име — ето желанието на моята душа, ето нуждата, коя­то постоянно усещам в тоя свят. О, велики Госпо­ди, в сила и крепост, стани и застани зад делото си. Приклони сърцата на всички онези, които си призовал и от веки избрал да се нарекат начатък на Твоята слава и величие. О, Благий Господи, Боже наш, ръководи ни с милостивата си ръка, просвещавай ни да се не уклоняваме от Словото ти, да не престъпваме закона ти. Води ни, Госпо­ди, като добър пастир при зелени пасища, при бистрите потоци. Господи, царю наш и владетелю на всичките светове, който си възвишен във вели­чието на своята слава, Господи Боже наш, който освещаваш всички, и раздаваш от изобилието на своите благости, о, Господи, Ти, който си най-бли­зо до нашата душа, подкрепи ни в тази минута. О, Господи и Боже мой, Ти, който Си най-близо и до моята душа, чуй моята молитва, която ти възнасям тази заран, нека да възлезе при тебе, при тво­ята вечна благодат, която ме постоянно озарява. О, Господи, към тебе викам, към тебе възвишавам гласа си, към тебе отправям сърцето си. Както си ми говорил ти сам тази заран, както си ме утешил и подкрепил духом, така и стори. О, Господи, Гос­поди Боже мой, Ти разбираш онова, което с думи не мога да ти изкажа. Господи, за моите велики нужди, за подкрепата на моята душа ти бодърствай, както до сега си бодърствал. Дай ми силата си, която да ме подкрепи в моята немощ. Господи, остани с мен, ходи с мен и ме учи във вечните не­ща на твоето царство.

30. Блажен е всеки, който слуша и приема поучения от Господа. Блажен е всеки, който изпълнява Не­говата воля. Немарата е ужасно зло, което покварява сърцето. От немарливостта се пазете, защото всичките нещастия водят началото си от немарли­востта. Не обръщайте внимание на пъклените й съ­вети. Не щади душата, когато е време за работа. Не се отвръщай от труда. Ума си възпитавай в трудолюбието, а сърцето в добродетелта. А воля­та си в постоянството на любовта. Не отегчавай душата си с грижите на света. Преди всичко стой бодър, готов да посрещнеш всичките мъчнотии и от тях урок да извлечеш за своя живот. Не пре­небрегвай гласа, който те води и упътва в пътя на живота. Внимавай с пълнотата на сърцето си и знай, че от него излизат добрите и лоши последс­твия. Малките случки и неща са нищожни, не ги взимай под внимание, но не ги и избягвай. Малки­те стъпки взимай впредвид, те са предпазителни мерки, за да ти внушат сериозност във всичките ти постъпки. В живота си всичко наблюдавай и пос­тепенно изучавай техните взаимоотношения. Не пренебрегвай в живота си най-малкия случай да го оползотвориш в нещо добро или полезно. Знай, че силата на всички неща зависи от малките обикно­вени случки в напредъка на твоя живот. Повседневно гледай да извлечеш полза, където и да се на­мериш, каквото и да вършиш. Не стой празен ни­кога, защото празнотата е голямо зло, което зле действа на всичко.

Аз съм Господ твой, който ти говоря сега. Ка­жи на моите братя волята ми. Кажи им, че аз съм техен Спасител, който ги води с крепка ръка. Аз съм, който ги учи и упътва повседневно в пътя на живота. Всичко, което имат, аз съм им го дал. Бла­гослови ги в моето име, за да приемат изобилието на моя Дух. Ето, аз съм с вас постоянно и ви ръко­водя всинца усърдно. Прославете името ми. Отво­рете сърцата си, за да работя в тях за вашето възобновление. Ето, аз всяка заран и вечер идвам при вас чрез благия си Дух да ви просвещавам, да ви ободрявам, да споделям вашите радости и скърби. Ето, моят Дух гори моето сърце да ви люби. Аз желая да ме познаете, тъй както аз ви познавам, да ме приемете в сърцето си, да влеза в душата ви, да просветя заспалия ви ум, да въздигна отпадналия ви дух. Ей, приятели мои, аз съм Господ Бог ваш, този, който е излязъл победител из мъртвите, кой­то е отворил пътя на вечното спасение към дома на моя Отец и моя Бог. Приеми думите ми чистосър­дечно и с пълна вяра за всичко, що съм ви говорил отначало. Търсете моето Царство и неговата прав­да и всичко друго ще ви приложа стократно сега и в бъдеще. Аз ви чакам и ще ви приема в моята бла­га кошарина, ще ви заведа при изворите на живота, ще ви напоя и нахраня с изобилието на моя вечен Дух. Аз съм близо всякога, кога ме търсите, готов винаги да ви помагам. Вашите нужди, вашите скър­би, аз ги чувствам. Вашите радости и сполуки аз ги споделям. Вие сте ми близки на сърцето. Станете, елате по-близко до моя Дух, прикоснете се до мене и ще изцелеете духом. Станете и идете при всички, при които ви пращам. Сторете за тях това, което аз съм сторил вам. Ето трудът ви няма да остане без да принесе своя плод и то изобилно. Ето моят Дух вече ще се излее на всяка моя твар, и които го при­емат, ще оживеят вечно и ще ме последват и ще бъ­дат всички мои. Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени духом, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света. Елате при мене и ще изцелеете, и ще ви дам моята радост, която никой няма да ви отнеме, защото аз съм истия и днес, и утре. Аз съм изначало и всякога ще бъда.

31. И говори ми Господ и ми даде своето слово и ми каза: Направих те канара непоколебима, на която зидам своето царство. Аз съм с теб, за да те изба­вям от всичките ти неприятели. Аз ще те избавя от ръката на лукавия и ще те изкупя от ръката на на­силниците, и ще те поставя свет на народите, ще ходиш пред моето лице и ще опашеш земята със скиптъра на ръката си. Словото ми вече действа за твоя дух и ще се възцари в сърцата на тези люде, които съм избрал да ми служат. И ще призова всичките народи от четирите краища на лицето на земята и ще чуете гласа ми и ще дойдете да ми се поклоните и да ми принесете жертва на благодар­ност за величието на моята милост, с която ви об­ливам повседневно. И ще ликуват пред тях всички, които ги посрещат, за да ги приемат като наследници на моето царство. Кажи им ясно, че ги чакам, ида вече неотложимо да ги призова да вля­зат всички в моя Дом. Земята и Небето ще се въз­радват в моето присъствие и всичките мои твари ще възликуват при моето появление. Този, който иде да опаше земята, това съм аз, Господ ваш и Спасител ваш. Ида да възстановя вече моето цар­ство, да се възцаря в сърцата и умовете на всички мои избрани, да им се изявя в своята красота и вечна хубост. Ида да ви обединя с величието на моя Дух, да ви дам обещанията си да ходите всич­ки в един дух, в един ум, в едно сърце, да ме лю­бите и да ви любя всякога. Да виждате лицето ми всяка заран и да се развеселявате в моето присъс­твие. И ще ви придружавам с моя Дух всякога, и ще ходите в стъпките ми и ще ме познавате, че съм аз този от начало, който съм ви поддържал. Аз съм този, който ви изваждам из мрака на минало­то и ви въвеждам във вечната виделина. Повдигне­те очите си и вижте, че всичко това наоколо ви за вас се върши, то е за вашето благо.


1. Господи Боже мой, всякога съм уповавал на Тебе. Душата ми никога не е възложила упованието си на другиго. Послушай ме, за да познаят всички, че ти си мой Бог, който винаги ме слушаш. Господи благи и многомилостиви и благоутробни, моля ти се, изяви своята благост, изцели недъзите на мои­те братя и сестри. Господи силний, чуй ме. Ти си за мен всегдашна радост, Господи, който ме гле­даш не на лице, но на сърце, чуй ме. Ето, чакам Твоето Слово, чакам Твоята сила, чакам Твоята величайша заповед. Чакам Твоето всегдашно бла­говоление. Ще ли ми дадеш знака на Твоето при­съствие да почувствам в душата си, че си близо. Казваш ми, че си близо, говориш ми, че ме слу­шаш и думите ти са верни, защото Си. Аз те при­зовавам да ми дойдеш на помощ. Покажи ми ми­лостта си в излиянието на Своя Дух. Ето, всички са вече отежнени от своите грехове, всички са от­паднали духом, всички гледат мрачно в своята ду­ша. Любовта ти е занемарена, истината ти изоста­вена и твоето име е осквернено.

Господи, обърни сърцата на този твой народ. Господи, послушай заради святото си име, с което си знаен всякъде. Отвори вече твоя път, както си говорил. И дай ни това, което е теб угодно.

Ще те послушам и ще ти дам според своята неизменяема благост. Ето, поставил съм името си над тебе и ще те крепя и ще действам чрез твоя дух и ще се прославя в теб във всичко. Аз съм, който ти говоря, и няма друг, който да ми проти­востои. Укрепи се, защото аз присъствам. Кажи все, що желаеш, и ще ти бъде. Ще ме прославиш и ще те прославя, защото всички на тебе дължат живота си. Родил си ги и родил съм те, възлюбил си ги и възлюбих те. Ето, пребъдваш постоянно в мене и пребъдвам у тебе. Зовеш ме и отговарям ти. Аз съм този, Единният, Истинен и Вечен Бог, на когото лицето никой не е виждал, но който жи­вее и се изявява във всички. Слушай, ти си благос­ловен от веки от мене. Възлюбих те и ти дадох всичките богатства на моето царство да бъдеш един помежду многото.

О, Благословени Господи, да бъде благослове­но Твоето свято име.


2. Благословени са всички от мене, които слушат гла­са ми и правят това, което е мен угодно. Блажени са тези, които с търпение и с вяра ходят в моето присъствие. Техен Баща съм аз и приготовлявам всичките си благословения за тях и ще им покажа славата на дома си. На тях ще явя волята си, на тях ще дам Духът си.

Благи Отче, колко са благи всичките ти думи, колко са утешителни твоите слова, колко са насър­чителни обещанията ти. Те всички дишат вечна храна, те всички са подпора на нашия Дух.


6 май

Прослави се Господ, царствата са негови, земята се очиства от престъпленията си. Мирът и правда­та са близо да настъпят. Днешният ден ще бъде знаменит. В него ще се изпълнят думите на Бога Живаго. Кажи на всички да се радват, които чакат обещанието. Гледайте с вяра в бъдещето, вие всич­ки сте близо до вратата на Царството Божие. Днешният ден ще тури край в небето на всички разпри и злосторства. Днес в дома на Господа ста­ва съвет велик за вашето избавление. Днес земята и Небето са свидетели на едно велико дело, зрите­ли на едно велико събитие, което се извършва. Же­ната, която видя във видение, лежаща в бели дре­хи и вцепенена от простуда, тя е църквата Божия на земята, която се е вплела в светските деяния. Това показва, че тя се е отклонила от своя път. Помощта, която й се оказа от двамата человеци, то са две велики царства, които Бог ги праща на по­мощ да я освободят. Днес в Небето има ликувание. В душата на человечеството скоро ще произ­лезе нещо велико. Една вътрешна светлина, която вече прониква в най-тъмните и потайни места на человеческия живот ще изведе всичко на яве. Ис­тината ще излезе и ще стане явна на всички.


21 май

И силата Господня мина и провъзгласи неговото величие и Господ иде да се възцари. Премина той през пределите на земните царства и отдели свои­те избрани измежду народите и призова всички на своята вечеря. Благословени всички, които призо­вават неговото име.


29 май

Коя е причината за умствения и духовен упадък? - Това е нередовният живот. Сменяването на вът­решните сили, които са изгубили своето равнове­сие. Такова едно нарушаване винаги води след се­бе си съсипвателните влияния, които нарушават духовния порядък на нещата, които са зависими едно от друго. Всяко добро или зло последствие води своето произхождение от подобни причини, които или възстановяват, или нарушават този ве­чен ред, който е напълно независим от никоя външ­на сила. Този вечен ред е битието на Бога, който е сам по себе си вездесъщ и който прониква навсякъ­де със своята сила, и във всичките неща, и по този начин ги обуславя в себе си. А с обуславянето на нещата, които съдържат порядъка в себе си и ог­раничават всички други същества, които произли­зат от него пряко или косвено. Разликата помежду този двоен порядък на нещата се състои в самата първопричинност на битието, което е двойно в себе си. Двойствеността излиза от порядъка на нещата, които се обуславят и обуславят и себе си, и други­те. А тази вътрешна зависимост е съществена и не­обходима за всички същества, както от прекия, та­ка и от косвения разряд. Сега стълкновението на кое и да е същество с прекия порядък на битието произвежда разногласие в себе си, което в нравст­вения свят се зове зло, т.е. нравствено духовно противение на общия вървеж на другите същества. Следователно е вън и от тяхната среда.


1. Внимавай, прочее, на съдбините на живота си да не би по някоя непредвидена грешка да се наме­риш в разногласие с общия порядък на провиде­нието, с което ако и да влезеш в състезание, нищо няма да добиеш. При това знай, че нещата няма да се съобразят с твоите желания, нито ще ти от­стъпят в своя вървеж. Те са непоколебими, както и Този, който движи и направлява. Ако си мъдър и пълен с разумение на Божествените наредби, гледай да вършиш и работиш това, което е право и съгласно с истините, показани в живота, защо­то успехът в твоя живот зависи от Бога, който го и направлява. Види ти се сам, въпреки това, кое­то знаеш, като че ли още не можеш да схванеш и разбереш тази неизменяема истина. Предразполо­жението на едно дете няма да измени намерението на един баща. Не е право, нито благоразумно от твоя страна като чадо на Истината да се поставиш в противовес на Бога и да се надяваш, че той ще ти отстъпи пред твоите желания. Не, това е само невъзможно да сториш. Той може да стори за те­бе все, що е добро и полезно, не и това, що е вред­но. Всяко нещо, което изискваш да извършиш, трябва да има и своето място и време. Не е все ед­но да работиш когато и да е, и както и да е. Не, такова желание е неразумно и вредно. Само по се­бе си се вижда и е очевидно, че всяко нещо тряб­ва да се тури на мястото си и всяко желание да дойде на времето си. Ето основа, от която трябва да изхождаш винаги. Нима Онзи, който е дал мъдрост и знание на другите, не ще знае как да постъпи в своите работи? И нима не е в сила да направлява и ръководи всички, които уповават на него? Това е една Истина, която никой не би ос­порвал без вреда за себе си. Този, който уповава повече на себе си, отколкото на Господа, поставя се по-горе по мъдрост и знание от Него и несъз­нателно презира неговите постановления, и такъв един нека да знае, че той ще омотае пътищата си в мрежа, в която сам ще бъде хванат в плиткостта на своите познания. Защото не е достатъчно са­мо да познаваш вървежа на нещата, но да знаеш и да ги ръководиш и да имаш сила и мъдрост да ги управляваш. А за да добиеш такова едно възви­шено състояние в реда на възвишените същества, изисква се един мощен Дух да притежаваш, кой­то да ти е задна стража. А такава стража и мощ­на подпора може да ти е само един Господ, на ко­гото Десницата не се съкратява да помага и ръко­води във всичко и всички, да ги извиква всички по име и да ги направлява. Пази следователно даде­ното на теб Слово. Защото и за твоето идване в Небето има време, което сам един Бог е опреде­лил, и място, което твоят Бог и Отец е определил. Дали ще е рано или късно, това Господ знае, а колкото за тебе, няма нужда да бързаш преди време, нито да се отегчаваш. Защото подобава ти да бъдеш дълготърпелив във всичко, подобно на Бога. Не се умъчнявай духом, когато се изкуша­ваш или пък минаваш през огнени мъчнотии. Знай, те ще принесат своите плодове, ако не сега, то в бъдеще - несъмнено. Не си изоставен сам на себе си. С теб има безбройно число твои братя и сестри, които споделят твоята участ, а в това чис­ло е и Господ. Ако той постоянства и носи мъчно­тиите на света, ти ще се откажеш ли да ги носиш с него заедно? Не мисля да си от тези, които из­бягват мъчнотиите и несгодите, не ги желаят, а тези мъчнотии на този свят са привременно. Виж­дам, че си обременен духом и че страдаш от мъч­нотии вътрешни и външни. Но такава е волята на този, който те зове. А знайно е, че неговата воля е непреклонна в пътищата на правдата. Всичко трябва да се свърши докрай и то както му е угод­но. Имай търпение, защото Божиите дарби и бла­гословения са за после, те ще увенчаят края на твоя живот, защото Господ е благ и благоутробен винаги и във всичко. Той днес ти говори и духом те подкрепя, защото вижда, че имаш нужда от не­говата подкрепа. Не се бой, той никога не е крил лицето Си от тебе, нито се е отделил на голямо разстояние от твоята душа. Чакай Го, и Той ще ти засвидетелства своята Истина навреме, защото обещанията са за неговите чада, за онези, които е възлюбил в Духа си. И тъй, нека бъдеш търпелив и благ, както е търпелив и он във всичките си пос­тъпки. Нещата, които ти са определени да ти се случват, са от Господа. Неговата ръка ти е начер­тала всичките ти пътища, и знай, че там, дето Господ участва, нищо зло не може да се случи без неговата воля. Нито се опасявай, че нещо може да се извърши, без той да знае. Крепи се духом и стой мирен и добър. Нещата в божието разпореждание другояче стоят от обикновено. И оценките на постъпките другояче се оценяват. Не съди Гос­под тъй, както человеците съдят, нито върши, както те вършат. Неговите съдби и неговите пъ­тища се различават от всички други и те са непос­тижими в своята безпределност. Те превъзхождат всичките человечески познания. Всичко, което става, което има да стане, е от него определено още от отдавна, преди времената, преди начеването на человеческия род на земята, още преди съз­даването на земята и Небето.

Дълбоки са божиите мисли и неизследими са неговите размишления. Неговите съвети пребъд­ват в род и род. Преди да бъдат, са заченали не­щата. Неговите мисли съществуваха и преди да са се родили съществата. Неговите планове бяха на­чертани и кръговете на пространството описани и определени. Той е бил навред от начало и до край. Когато зората на деня се зараждаше, той пред­хождаше пред нея и когато световете изпъкваха от бездната и слънцата на мировете изгряваха, Той беше там посред тях и ги направляваше в пътища­та им. Всичко това е велико и славно в нашите пог­леди. Кой може да издири дълбините на тия нео­бятни и непостижими мъдрости? Колкото человек повече изследва тия чудни пътища на Божествена­та Мъдрост, толкова те по-величествено се разтва­рят пред неговата гледка, толкова по-добре него­вата душа като Божествен зародиш се въодушевлява от тази вечна хармония на Божественото.


2. Това, което виждаш в света, е въплъщение на са­мия живот. Изгледът на нещата е изражение на великите мисли, които проникват по всичките нап­равления от самаго Него. Всяко явление, както в природата на нещата, тъй и в битието на същест­вата, е резултат на някое вътрешно чувство, на ня­коя вътрешна мисъл, която търси място да даде израз на своето съществувание, на своя вътрешен живот, който се стреми поради своето естество да се обедини с общата връзка, като образува обща­та хармония. Всяко страдание показва, че нещо някъде във вселената се труди да дойде в съгласие с нея и моментът на обединението до неговото осъ­ществяване е момент страдалчески, в който душа­та на когото и да е осъжда онова вътрешно коле­бание по между надеждата и страха, че може да се случи някоя пречка, която да възпре хода на това съединение с общата хармония. И всяка радост е резултат от това съединение на вътрешно изпълне­ние на заветното желание на всяко същество да да­де свобода на душевното си развитие, простор на своя дух, който търси място и време в реда на веч­ния порядък да се свърже в общата брънка, за да може да съзерцава и участва в общата радост на цялото творение.


4. Мъдростта е извор на жива вода. Всеки, който я притежава, ще бъде щастлив в нейната сила. Пъ­тищата на всички неща са ней знайни. Тя ги всич­ки направлява и определя техните действия и нап­равлението на нещата и съществата, т.е. огранича­ва ги по само себе си. Ето где е причината за вът­решната борба между человека и природния свят. Защото законите, които управляват едните и дру­гите, се различават по своята природа, следовател­но и по целта на своето направление. Това двояко действувание произвежда противоположни резул­тати, които, разглеждани от нашето человеческо становище, се оказват вредителни в нашите частни и общи интереси. А тази видима вреда произвеж­да вътрешното разногласие между отделните лица, а така също и между обществата. Общото разног­ласие помежду всички ражда нравствения безпо­рядък, от който пък всичките злини се раждат, ко­ито на всяка стъпка нарушават мира и щастието ни и правят да губим частната и обща цел на сво­ето настояще съществувание, в което постоянно гу­бим придобитите добрини, основата на человеческите добродетели.

Бог в света направлява всичките неща. Животът на всички се определя от него. Според степента, на която стои една душа или един дух, се определя и неговата работа. Вън от своя кръг едно същество не може нищо да направи и вън от своята среда не може нищо да създаде. От тая вътрешна наредба, тъй определена от волята на Господаря на всички, произтича тъй наречената необходимост относи­телно всяко същество да се съобразява със своята длъжност, с която се занимава, защото вън от да­дените условия по никой начин не е възможно да се извърши каква годе работа, която би влезла в някоя полза. Защото, за да се създаде нещо, то трябва в реда на нещата да има каква годе нужда и вътре в живота каква годе потреба за появяване­то на известни действия. Всички действия се из­вършват от различни класове същества, които в общия подтик на нещата си служат едни на други. От това следва, че за успеха на едно същество или на един человек се изисква съдействието на всич­ки по-горни твари, които да го подкрепят със сво­ята сила да извърши то определената от Божия промисъл работа. А за да се добие съдействието на съществата, първо трябва да се изисква съдейс­твието на Господнята сила, която да подведе умо­вете и сърцата на всички да съдействат за общата полза в общото добро. И тъй, всяко добро дейст­вие е резултат на служителите Господни, а всяко добро е пряко действие на Бога.

Безпокойствието днес е общо и навред. Пази душата си от неговото влияние да не би да се уплетеш в мрежите му. Понеже, ако се безпокоиш, нищо няма да спечелиш. Каква полза има да се грижиш за бъдещето, което не е в твоите ръце? Има ли смисъл загрижеността или скръбта за не­що, което още не се е родило? Не. Би ли одобрил постъпките на едного, ако го видиш да плаче за смъртта на едно дете, което никога не се е ражда­ло, но което той е видял на сън, че е умряло? Не вярвам. Подобно нещо е и с всеки един, който се грижи за неща, които не са му в работа. Такъв чо­век се товари с непотребни неща. Такъв безразсъ­ден человек е достоен за своето страдание, което сам си създава. Следователно няма и нужда да се жали. На безумния страданията му докарват ума в главата. И наказанието, което бъдещето носи в себе си, ще докара умовете на мястото на мнозина, които са се отдалечили от верните и полезните не­ща на живота, за което се изисква зрелост и разсъдливост във всичките постъпки. Всякой благо­разумен человек трябва да има мир в себе си, по­неже Господ царува навред и на тях е той опреде­лил блаженство, а на безумните и своенравни - горчивини и страдания, за да се вразумят.

Пази съвета Господен, както ти е даден, като светило да те води в пътя на живота. Неговото Слово, което идва постоянно в света, е светилник на всички чада на истината, които я търсят и хо­дят в нейните пътеки. На такава подобава да се даде свобода и мир, и веселие.


6. Публикувано изображение Основни начала, съвети, поучения и настав­ления

Начало на мъдростта е разбиране на пътя Гос­поден. В това седи начатъкът на всяко знание, по­лезно за человеческото сърце. Следователно, за да станеш мъдър, трябва да напуснеш своенравието, което е една главна спънка за всеки живот, защо­то своенравният человек не може да се съобрази с това, което е добро, понеже своенравието е начало на безредието, което изключва добродетелта. И всеки, който иска да напредва в живота и да доби­ва знания и мъдрост за нещата в света, трябва да напусне своенравието, което, ако не се премахне на време, несъмнено ще внесе безпорядък и ще разс­трои самия живот. Защото своенравието обича да ходи в своите си пътища, без да мисли за техните лоши сетнини. Своенравието по прищявка на жела­нията иска да измени общия ред и да накара не­щата да се движат съобразно него. За него жела­нията на другите не важат. То е само на себе си господар, на когото всички трябва да изпълняват неговата воля. Своенравният человек е упорит във всичките си пътища и упорството му е начало и причина на всички нещастия. Своенравният и упо­рит человек е немарлив към доброто на другите, а следователно към своето добро, което се включва в доброто към своя ближен. А знайно е от опит, че немарливостта е майка на всички злини. И тъй, ти, който искаш да избегнеш от злото, знай, че своенравието му е баща, немарливостта - майка, а упорството брат, а безразсъдността - сестра. Своенравието е лишено от всички добродетели, зато­ва, който ходи в неговите пътища и слуша негови­те съвети, няма да види добро през целия си жи­вот. Пази се от подобен нрав, който ражда злото. Ако си мъдър да разбираш тези неща, които ти казвам днес, блажен ще си, понеже от разбиране­то на нещата зависи твоето щастие, понеже само те се прямо управляват от Духа на Истината, от Ду­ха на Бога твоего. И там, дето Бог сам управлява и ръководи нещата, не може да съществува никак­во зло, защото той е пълна виделина, която про­никва всички неща. Затова приеми знанието и мъдростта на Господа твоего за ръководител и во­дител и светът ти винаги ще бъде пълен. Защото пълнотата на живота ти ще зависи от знанието как да живееш. А това ще постигнеш с помощта на постоянството и неуморимото приложение, което постепенно ще се развие и ще придаде на душата ти всички добри качества на теб дадени от Бога. А с тяхното развитие и разцъфтяване твоята ду­ша ще заприлича на обработена и добре уредена градина, в която всичките плодове на твоя живот ще принесат изобилна жетва от всички добродете­ли. И тъй, ходи с пълнотата на сърцето си пред Господа твоего и слушай весден неговите учения и те ще ти бъдат всегдашен свет. Пази душата си от този лош нрав, не му позволявай да се загнездва у теб, защото с неговото влизане у теб ще влезе и дяволът, който с хиляди още семена ще посее в твоята душа и ще станеш разсадник на злото, мяс­то на ада, който ще те разлага, както иска. И гор­ко ти, ако Лукавият се веднъж загнезди в тебе и ада направи път до тебе. Истина ти казвам, няма да излезеш здрав, докато не заплатиш с живота си. Пази се от това голямо и неугасимо зло, което може да те лиши от всички блага и да те направи окаяник за всички и завинаги. И тъй, не давай място на дявола, нито на брат му. Дръж баща му и майка му настрани да не би да ти станат съседи, вярвай, че винаги ще плащаш скъпо за техните гозби. Затова укрепи се в добродетелите, облечи се в Истината, въоръжи се в правдата, живей с Любовта и Мъдростта и ще бъдеш винаги свобо­ден от тяхната власт, ще имаш свободата, която никой не ще ти я вземе, ще притежаваш мира, кой­то никой не ще го наруши и щастието, от което ни­кой не може да те лиши.


7. Любовта е сила непобедима. Пред нея всички си­ли прекланят глава. Нейните велики и мощни вли­яния проникват всички същества. Тя действа по всичките безпределни граници на вселената. Все­ки, който се подчинява на нейните действия, вър­ви ведно с нея. Само с любовта не може да се бо­ри никой, пред нейния неугасим огън се топят всички прегради, пред нея изчезват всички пре­пятствия. Тя обгръща всичко. Пред нея всички сърца се отварят и всички мисли се подчиняват на нейното влияние, на нейната скрита заповед. Тя стои като стража и пази общия ред. Всички онеп­равдани тя утешава, всички онеправдатели тя по­тапя в своите вечни пламъци. Всичко заграбено тя връща на своето място.


10. Що са тия постоянни промени, що стават в душа­та ни ежедневно. Час на час всичко се мени. Една минута като че небесна светлина прониква, втора минута - като че всичко е изчезнало и мракът нас­тава. Скръбни и измолителни чувства настават. Някаква вътрешна тъга и вълнения се повдигат от дъното на душата. Никаква заря на дневното слън­це не се вижда, нито прониква в дълбините на мрачната нощ. Бурите и съмненията върлуват нав­сякъде, като че всичките съобщения с духовния живот са прекъснати и настава минутата на изпи­та, в която нашият заклет враг ни напада и в от­чаянието си почваме да проклинаме часа, в който сме се родили, но отчаянието не ни избавя, то но­си слабостта и страха.


15. Силата на избавлението - Да сме свободни от зло­то, свободни от греха, от лошите мисли. Те не трябва да имат място в нашата душа, сърцето да е свободно от тяхното влияние - ето силата на един праведен, ето достойнството на един светия.


16. Сърцето трябва да се обработва и възпитава пос­тоянно. В него, ако не внимаваме, може да изник­не кога и да е някой горчив корен, който за дълго време е седял в бездействие. Трябва да призова­ваме винаги Божията благодат да ни помага в тая трудна работа. Ти имаш желание духом да възле­зеш към оня живот, в който Господ обитава, и добро желание, но трябва да помниш, че послуша­нието е първото условие в тоя благ живот. И при това, разсъди сам, може ли да бъде другояче. Да слушаш е първото условие да научиш, а знанието е потребно при живота като негово условие. Послушанието е първата стъпка към виделината на живота. Онзи, който слуша при това се и упраж­нява да знае като как се извършват известни неща. Послушанието е една добродетел първостепенна, един от основните камъни в изграждане на велика душа и велик характер. То е мерилото, по което се измерва живота, компасът, по който се направля­ва пътя на живота, магнитната стрелка, която по­казва течението на вътрешните сили, които дейст­ват за неговото подобрение. Послушанието избавя человека от много несгоди и страдания. Всяка ду­ша, която слуша гласа на Господа, е под най-доб­рата защита и под най-доброто ръководство и не­говият успех във всичко е несъмнен.

По-ясно на тебе се казва това. Слушай и внима­вай, за да се възвиши умът ти, сърцето и душата ти. Господ не обича да се спори, нито препира с когото и да е, нито пък желае със сила да принуж­дава своите да изпълняват волята му. Той желае всички доброволно и от добро сърце да се съобра­зяват с вечните му действия и закони, и начала. Той винаги е действал за себе си под едни и същи начала и не може да промени своя път. Той - вър­ховната добродетел си остава неизменяем винаги. Нужно е да слушаш неговия глас на Истината, ко­ято разлива виделина навсякъде, където мине. И всички, които са послушали неговия глас, са при­ели своето благословение от него. При това помни, че за Бога и неговата истина няма нужда да се спо­ри, нито да се доказва. Всички трябва да излагат и проявяват Истината, а не да я оспорват и отказ­ват. Той призовава всички на покаяние, да се обърнат към него, да напуснат пътищата на заб­луждения и да следват пътя на истината, и всеки, който слуша неговия глас, иде към виделината и виделината го озарява. А той, същият Господ оза­рява и тебе, който и идваш към виделината, защо­то той вижда какви са твоите вътрешни нужди и ето той е на пътя ти да ги запълни и да ти даде тази вътрешна радост, това вътрешно задоволство, вътрешен мир и спокойствие, които ти са необхо­дими за твоето добро. Знае Господ как да помага и утешава своите си да ги избавя от всичките им нещастия и злини, да им дава успехи. Радостно е да се живее под подслона и под покрива на Госпо­да Бога и Спасителя нашего.

Блажено е да служиш в дома на Отца нашего и славно да се покланяме на Бога и Господа нашего в неговия свят храм. Помни, че всякога и винаги Гос­под е близо до тебе и че той внимава на всичките ти пътища и наблюдава всичките ти стъпки, знае той всичко и няма нищо скрито от него. Затова слу­шай неговия глас, който ти говори от горе, и който те поучава в Истината всякога и в Словото си да разбираш неговите изхождания и вхождания. Да знаеш кога говори и кога не. Да познаваш кога е близо и кога далеч. Да познаваш кои са негови пъ­тища и кои не. Кои са негови думи и кои не са. Защото всичко, каквото Той върши, е съвършено и пълно с вътрешна благодат. Затова на теб, който следиш пътищата на Истината, подобава ти да бъ­деш във всички познания на Божиите дела вещ, за­щото само по тях ще познаеш Неговото присъствие в дадено време. Чуй следователно Моите думи и дай всичкото си внимание в познанието на Мъд­ростта, която аз ти нося отгоре, от небесното жили­ще на Господа Бога твоего. Затова подобава ти да пазиш и освещаваш Неговото Име и да пазиш и да не огорчаваш Неговия Свят Дух, с който си запе­чатан, и с който се пазиш, този свят Дух на Исти­ната, който бди над тебе и те ръководи постоянно. Този Господ, който обитава в тебе, те крепи да не отпадаш духом и да си винаги бодър и пълен с на­дежди, с вяра и любов. А знаеш, че Любовта е от Бога родена и всеки, който има Любовта, има и Бо­га, защото Бог е Любов. И тъй, укрепете се духом за делото, стойте готов, защото тъй подобава като от Бога избран, да бъдете такъв, да не се уклонявате в нищо. И знай, че Бог и Господ на мира ще из­пълни душата ти с всяка благост и истина и ще ти даде все според своята блага воля и според своето благоутробие и ще те задоволи със своето присъст­вие и ще изпълни душата ти с мир и веселие и ще накара да процъфне всяка добродетел, скрита вът­ре в твоя живот, и ще накара да произрасте всяка истина и даде своя си плод на своето време. Мир на тебе, който страдаш. Мир на тебе, брате мой, мое­то благословение, което ти нося, ще пребъде. Твоят Свят Дух ще те укрепи. Аз пиша тия думи за те­бе, за твоето добро, за тебе, който ги четеш, за тво­ето утешение и подкрепление. Винаги е добро и благо да се живее с Господа. В Неговото присъст­вие има мир и радост всегдашна. Пълен е Той с добрина. В това не се съмнявай. Той не забравя, ма­кар и да дълготърпи. Той не се гневи, макар и да наказва. Не казва ли Неговото Слово, че когото люби, него наказва и се отнася като със син, кому­то е приготвил слава и живот нескончаем. Не се ко­лебай обаче в разпорежданията Божии. Той е мъ­дър и знае как трябва да станат нещата. Той не погрешава в своите постъпки. Той знае кому какво се пада според това и всеки от него приема, защото всичко в света Бог направлява да съдейства за доб­ро на тези, които го любят и са готови да изпълнят волята му. Защото Господ се съуслаждава в послу­шанието на раба си, на своите синове, на които е дал сила и власт да царуват с него заедно. Благословен е Господ Бог наш и Отец и благословено е Негово­то име сега и във веки.


24. Господ Исус, моя спасител, моя благ небесен Отец ми изпроводи своя благ Дух. Усилни времена пре­минава моята душа. Всеки, който иска да победи, да се моли. Вярвайте в Господа и бъдете уверени, че Той няма да ви остави на произвола на време­то. Вярвайте в Него и ще приемете сила и прос­ветление на сърцето си. Не бойте се, защото Гос­под е благ и благоутробен.


28. Непостигнатите желания доставят на душата го­рест, а ненавременните желания горчивини. Колко окаяни минути прекарват тези, които не са изпъл­нили своите задължения. Колко окаяни са тези, които са напуснали да вършат своя дълг. Никога не се уклонявай от пътя, в който си тръгнал. Все­ки, който прави уклонения, се излага на големи ду­шевни страдания, часове, пълни със скръб и сму­щения. Има дни в живота, които са тъмни, като тъмната нощ. Знай, че страданията са нашия дял в тоя свят, ако те сполетят, приготви се да ги но­сиш. Можеш ли да сториш друго, освен това? Ако риташ срещу остена, себе си ще повредиш.


29. Упражнявай се във всичките добродетели. Опаши се в силата и вярата, облечи се в дрехата на Лю­бовта. Призови търпението на помощ и го уякчи с добрия нрав и благостта. Дай място в душата си на великодушието и повикай неговите чада: безкористието и смирението, и повикай отдалеч искре­ността, и украси челото й с учтивост и незлобие и като свършиш всичко това, благодари на Бога, че ти е помогнал да се запазиш от злия и те е турил в безопасност в своя дом. Пей и възпявай Господа в душата си, защото спасението ти е извършено и небето е дом твой.


18 юни

В многото говорене, се казва в Словото Божие, грехът е неизбежен, това може да се приложи и до писането. Каква полза, че говориш или пишеш много, когато всичко е безсъдържателно, което не принася никаква полза, както на онзи, който гово­ри и пише, тъй също и на онзи, който слуша и че­те. По-добре две думи с разум и два реда със сми­съл, отколкото десет хиляди думи безсмислени и десет хиляди думи без съдържание. Аз те съвет­вам, приятелю, ако имаш най-малко за пара ум, не говори, не пиши, без да помислиш, без да си раз­съждавал в себе си добре. Не говори на хората то­ва, което ти не разбираш, и не пиши това, което ти сам не би чел. Говорът и писането не е в количес­твото, а в качеството. Кажеш две думи, но да са на свят, както трябва, през целия си живот да оста­нат спомен за човечеството, отколкото да изречеш 10 000 думи, които след известно време ще бъдат изхвърлени на пепелището, гдето само кокошките ровят. Напиши през живота си само два реда да те разберат всички и да ти благодарят за винаги, че си им оставил нещо в наследство, отколкото 10 000 реда, които утре всички ще забравят, и които само молците и мишките може след време да ги разглеждат и четат, особено, ако си турил нещо мазно в тях. О, глупави човече, не бързай много, да не се спънеш. Многото говорене и многото писане само на тебе принадлежат. Не бой се, това ти право докато си такъв, никой не ще ти го отнеме! Светът иска за­бавление. И трябва да ти благодари, че ако не бе­ше ти, той в скучности трябваше да умре. Но бла­годарение на тебе, който постоянно бъбриш и пи­шеш своите семковщини, то го поне веселиш.


19 юни, Послание към Евреем.

И тъй, остава успокоение за нас, които приемаме обещанието с вярата, която е в Бога, в Господа Исуса, който ни е донесъл великата и блага вест на вечния живот, който е в Господа Бога нашего: „Това е живот вечен да познаят Тебе единнаго, истиннаго Бога и Христа, когото си изпратил". Сле­дователно, ние, които сме чули и приели това обе­щание за Божието упокоение, благовествувано нам в Христа в тия последни дни, трябва да се пазим да не би и в нас неверието и жестокосърдечието да извърши онова, което стори за непокорните евреи в пустинята. Подобава ни да пазим сърцата си във всяка добродетел и търпение, да приемаме всички­те божии обещания със сърдечна, детинска вяра, като новородени в Него младенци.


22. И Господ тогава ще предиде пред нас заран и ве­чер в облачен стълб и ще ни води през пустинята на живота, гдето ще ни храни с манна небесна и пои с вода, която ще извира из под подножието му. Той ще ни опаше с ръката си и ще ни заведе в не­бесния град Йерусалим, който Господ Бог наш е приготвил за своите избрани, за своите святи царе и свещеници негови, гдето ще му служат винаги.

Утеготен ли си, брате мой, не бой се и ще ви­диш славата Божия да придаде пред тебе и спом­ни, че той е близо и знае твоите нужди и твоите скърби.

Но помни, че ръката, която е допуснала скър­бите и страданията в твоя живот, е ръка на любов, не се съмнявай в моите думи, опитай ги и виж, че са думи истинни, за които аз свидетелствам с жи­вота си и с пълнотата на сърцето си. Знай, че кол­кото скърби и страдания има в твоя свят, толко­ва повече Бог е по-близо. Ако Бог те опитва, не се сърди, нито гневи, защото гневът, казва Словото Божие, не върши Неговата воля. Не знаеш ли, че всяка загуба в този свят е придобивка за твоята душа, всяка скръб е вестител на радост, която Той готви за тебе. Погледни към канарата, от която си отсечен и виж, че ръката, която те е отсекла, ти готви да станеш камък драгоценен и избран. Ако се слагат отгоре ти небесните наковални, знай че то е за твоя полза, да те приготвят за работа, а работата Господня сама по себе си е благословение за всекиго, който я извършва. Вярвай в думите ми, защото ти говоря самата истина, която съм научил от Господа Бога моего. Господ ти е приготвил мно­го по-велики и славни неща, отколкото ти мислиш. Ето, казвам ти, времето не е далеч, когато ти сам ще опиташ и видиш, че неговите обещания и него­вите слова са верни.


2 август. Трета книга на царете 2, 3, 4.

Словото Господне, което биде към мене. Господ ми говори заради своята милост и ми показва величи­ето на своята слава, възвисил ме е заради името си и величието на любовта си. Станал ми е защитник, за да ме избавят от враговете, които ме ненавиж­дат и преследват душата ми. Всички ще се посрамят, които уповават на своите сили и на своята мъдрост.

Трябва и ние, както и нашият Господ Исус да понесем своя кръст, като пожертвуваме своя живот за царството Божие. Да се отречем от себе си за Неговата любов. Каквото има да ни се случи, то е наша участ, която трябва да посрещнем с христи­янско търпение. Не само това, но и да се радваме в сърцето си, че сме се сподобили за да участваме в страданията заедно с него. Що имаме ние да очакваме от тоя развратен и разтленен свят, който убива и смазва всичко благородно в нашата душа? - Нищо. Ето що е животът ни в този свят, ако не една верига, сплетена от мъчнотии, страдания, скърби и съмнения, които ни обкръжават отвред. Ние сме преследвани от съдбата, която постоянно разтърсва и разсипва нашите мечти. Несполуки и нещастия ни преследват на всяка стъпка. Но има ли нещо необикновено в това? Не. Онзи, който е създал всичко и който дава всички добрини, е до­пуснал и това за наше духовно укрепление.

Ето окото, което на тогози, който ни е пратил, бди за вървежа на всичките работи. Ела, братко мой, съвземи се. Господ е близо именно в тази ми­нута, когато ти си най-много изкушаван и когато страданията ти надвишават силата ти, и когато се усещаш, че си изоставен от всички и че светът ти се вижда тъмница, в която си затворен. Не бой се, казва твоят спасител Господ Исус: „Овцете, кои­то Отец ми е дал, никой не може да ги вземе от ръката ми, защото Отец ми е най-големия от всич­ки и няма по-силен от него, който да ги изтръгне от ръката ми." „И ако Господ е с нас, кой ще бъ­де против нас?" Нам е дадено да наследим Царс­твото Божие и Господ е сам, който ще ни въведе в него. Ние ще чуем неговия глас и ще се възрадва­ме. Неговата радост и неговия мир никой не ще ни го отнеме. Ето аз свидетелствам, че Господ е бил винаги верен към нас. Неговата любов никога не е престанала от да не ни крепи в неговата сила и в присъствието на неговия Дух.

Животът ни ще вземе скоро един определен край. Тъмните неща в него ще станат ясни, неоп­ределените - определени. Ние ще се изменим и Духът на Господа Бога нашего ще ни възобнови всецяло. И Бог ще направи своето лице да възсияе в сърцето ни и в душата ни. Радостен ще бъде денят, когато Той - агнето на живота, ще ни заве­де при бистрите извори, при зелените пасища на живота.


19. Приятелю мой, ти, който ще четеш тия редове, по­вярвай в думите ми. Господ е говорил чрез мене благи неща за твоята душа. Търси Господа Спаси­теля, докато е близо при сърцето ти. Не се двоу­ми в пътищата си, защото двоумението е лошо не­що, което лишава духът ти от всички блага. Ето аз съм негов свидетел и ти казвам това, което ми е за­ръчал да явя на всички, които го любят. Ето, той е приготвил много добри неща за всекиго от нас.


20. И което има да стане, ще стане, и което има да се сбъдне, ще се сбъдне, защото Господ е говорил чрез устата на своя единороден син Господа наше­го Исуса, който биде осъден, разпнат и умре за на­шите грехове. Думите Господни са верни всякога и на всяко време.

Господ ми даде свидетелство на своето присъс­твие. Господ е говорил добро за този народ и за мене. И нека Неговото благословение да дойде, както е нему угодно и по който път той избере да го прати. Отче, както Ти благоволяваш.


25. А днес ме посетиха седем ангела и четирима доб­ри духове. Ангелите имаха на главите си бели пок­ривала. Двата добри духове бяха малки деца, но­сени от два ангела, а другите два вървяха помеж­ду тях. Наближаваше десет часа, денят беше сря­да. Времето ясно, небето прозрачно; слънцето гре­еше ярко, само около хоризонта се показаха мал­ки мъглявости, знак за някаква мистическа вест.

Славата Господня днес не се е явила още на не­бето. Господ е още в своето светилище. Времето е тихо, само тихият ветрец едва поклащаше листата. Аз размишлявах днес върху видението, което ви­дях на 20 -и.

Разглеждах снимката, която бях снел, и раз­мишлявах върху великите Божии пътища и негови­
те непостижими съдби, четох от Словото Божие следующите места: Йоана 10:10, 21,22;
Марка 19:19; Лука 20:20.

На 29 август 1900 г. сутринта в неделя, видях три дъ­ги. Едната на запад, другата на северозапад, тре­тата югозапад. Славата Господня бе излязла от чертога на изток, а силата Господня идеше от за­пад. През вечерта имаше силни гърмежи, придру­жени с голяма буря и дъжд проливен. Господ пре­минаваше посред небето в непрогледната тъмнина. Блясъкът на молниите осветяваше цялото небе.


30. Днес имаше голям пороен дъжд. Господ бе заста­нал в своето светилище, надвечер в 6 часа видях две дъги на изток и две други посред, които кръстосваха североизточната като светли струи и обра­зуваха буквите И и X, което четох Господ Исус Христос е спасение и на­дежда на този свят. Тази мисъл е утешителна за всички, които вярват в него. И колко сме щаст­ливи, че имаме един при­ятел в небето, който се е застъпил за нас и един спасител и Господ, който ни ръководи и един утешител Дух Свети, който ни очищава и крепи духом и ни дава мир и всяка ра­дост нам дадени от Господа Бога наш, Отец наш на Господа нашего Исуса Христа.

Публикувано изображение


4 септември.

Господ е скрил лицето си от нас. Греховете ни натегнаха пред Него и Той се отдалечава заради на­шите престъпления. Всичко е тъмнина наоколо. Сърцето на този народ блудува весден, само смрад и гнусота излиза. Безнадеждно е нашето положение. Тръните и бодилите са заглушили всичко добро у нас. Навсякъде само насилие съществува. Поради техните престъпления Господ и мен е забравил. И каква радост ми остава още в този свят, когато всич­ко, даже най-близките ми са обърнали гръб и дават място на дявола в себе си да събере всичко добро. Съкрати Господ дните на своето присъствие. Кой ще се застъпи за нас? Ти си ме оставил като май­ка, лишена от чадата си. Макар и да усилих гласа си, но ти не отговаряш. Счел си ме като един от тво­ите неприятели. Припомнил си миналото на моя жи­вот и погнусил си се. Но що мога да сторя аз сега. Миналото не е в моите ръце, за да го поправя. По-добре би било за мене да не бях се раждал и да не бях идвал в този свят. Моят живот е изминал в празнота и бездействие. Колко драгоценни минути съм пропуснал! По-добре заличи всичко и забрави го веднъж за всякога! Ще влезеш ли в състезание с творението на ръцете си? Да не бъде. Ето, възда­ваш на всекиму според делата му. Лишил си ме от силата ми и си отнел славата ми. Направил си ме укор на онези, които ме мразят. Ти си оставил ду­шата ми на поругание и общо презрение. Обременил си ме духом. В себе си не виждам нищо друго, освен празнота, всичко е разрушено. Где бих могъл да плача за опустошението, което си ми навлякъл? Но сълзите ми са избегали. И защо ли да плача? Как­во бих сторил с плач? Злото е голямо, което идва. Ти си забравил първата си любов. В теб аз исках да имам неизменима и непоколебима канара. Много пъти си ми казвал да те призова в скръбно време, но сега ще ли ми отговориш? Ето призовавам те, но ти все мълчиш. Не считаш за нужно да ми отгово­риш. Ако ти не ми отговориш, кой друг ще ми отговори? Ако ти не ме подкрепиш с Духът си, кой­то си винаги благ, кой друг ще ме подкрепи? И ако ти не запазиш душата ми, който си винаги милос­тив, кой друг ще я запази? И ако ти не ми дадеш мъдрост и знание, който си всемъдър и всезнаещ, кой друг ще извърши това, освен тебе?

Господи, ти си смутил духа ми, оставил си ме в ожидание.

Ето, аз не съм по-добър от другите пред тебе, всяко усилие е безнадеждно, всяко предприятие — суетно, направил си всичко прах и пепел, скъсал си всички връзки. Макар и да извърших всичко, ко­ето можах да се приближа до тебе, усилията ми останаха безплодни. Ден върху ден донесе по-големи осъждания от горе ми.

Твоят гняв ме заплашва всеки ден. Казваш, че любовта ти изпъжда вън всеки страх. Сътвори ми поне едно добро, за да разбера, че си близо и че не си замълчал съвършено.

6. Господ е близо, той ми показа чрез доброто, кое­то стори на душата ми.


16 октомври

Велики са Божиите милости и благости. Душата ми се радва за славата Господня. Дърво на живо­та е той, който днес ми се яви в своя славен стълб на скинята. Господ Исус е той, моя славен и велик Спасител.

Господ силни, Господ крепкий в сила, Господ на Небето и на земята. Цвят утринен е той, който праща своите благословения. Още малко търпение и Господ ще помогне на своите избрани.

О, благи Отче на Небето, твое е Царството и силата и славата.


25. Господи Исусе, the lamb of God, нека твоята бла­годат да бъде над мен ден и нощ. Господи, ти си моята пълнота. В теб моята душа намира сила да се крепи. Без теб животът чезне, духът се губи. Господи, надежда моя на всяко време, в тая без­водна и пуста земя, в която духът ми се угнетява, казал си, че надеющите се на тебе за тях и в пус­тинята ще протече вода на живот. Господи, да ви­дя лицето ти в тая земя и да се възрадва духът ми за твоята благост. Облечи душата ми в твоята сила и в твоето присъствие. Господи, ти всякога си ми помагал и всякога си изливал твоята благост върху ми и всякога си ме крепил с присъствието на твоя Дух. Ти ще ме послушаш пак и ще ми от­говориш, за да познаят, че ти си Бог мой, който си ме проводил да върша волята ти.

Този пост е редактиран от Hristo: 20 март 2016 - 11:05


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ