ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 16

През 1923 г. заминава за Америка. Връща се през 1925 г., като описва преживяванията си там в книгата си „В Америка. Впечатления“ (София, 1926). Работи като сътрудник на много вестници – „Църковен вестник“, „Илинден“, „Отечество“, „Македония“, „Слово“, „Зорница“,

„Мир“,  „Демократичен  сговор“,  в  списанието  на  Димитър  Голов

„Летописи“ и в това на В. Граблашев „Задгробен мир“ (издание на Психическото дружество), в християнското списание „Народен страж“. В периода 1922-1923 г. редактира литературното списание

„Мироглед“, а в 1929-1932 г. е редактор-стопанин на списание „Заря“, финансирано от масонското акционерно дружество „Подем“. Автор е на 25 книги, както и на около 200 статии, публикувани в периодичния печат. Превежда и две книги за образованието от английски.

025]Първите сведения за контакт между П. Дънов и В. Узунов са от

1903  г.  В  спомените  на  Е.  Иларионова,  публикувани  в  книгата

„Всемировият учител Беинса Дуно и Велико Търново“, том І, четем: „В това време моят интерес за духовния свят растеше. Запознахме се с учителя на моята братовчедка Васил Узунов, който преподаваше литература и същевременно беше писател... Една вечер поканих у дома семейство Узунови, моята братовчедка и… хванахме се за ръце в кръг около масата.

Трябваше да пазим голяма тишина, а Костадин [Иларионов] изгуби търпение и излезе навън с детето на Узунов“. По- късно, през 1909 и 1910 г., Васил Узунов присъства на събора на Веригата във Велико Търново като представител от гр. Шумен. А в книгата си за П. Дънов „Свръхчовекът сред българския народ“ (София,

1920) Узунов със съжаление отбелязва: „Преди малко яви се между нас мъж, който заяви, че иска да води българите по друмищата на дълг и нравственост. И не го харесахме...“. В. Узунов напуска този свят на 7 септември 1948 г.

197  В книгата „Всемировият Учител във Велико Търново“ (Алфиола, 1995) писмо със същия текст и дата 19 септ. 1905 г.

е адресирано до сем. Иларионови. Този текст е в архива на П. Киров, но не е посочена дата и място на писане.

198   В  писмото  си  до  М.  Казакова  от  19.12.1905  г.  П.  Дънов  пише:

„Имайте добрината да изпратите на нашия приятел П. Киров 30 лв. за през Божествените празници чрез брат Тодор. Това е моето желание“.

199 Това писмо се публикува за първи път.

200 Вероятно П. Дънов не е в София, тъй като в писмото си до М. Казакова от 19.12.1905 г. пише: „Кога се върна в София, ще пиша“.

Първото писмо от София е до К. Иларионов – на 14.01.1906 г., в което той откликва на молбата на сем. Иларионови и през февруари ги посещава в Цариброд. Там той престоява ок. 1 месец и помага на К. Иларионов да се излекува. По това време П. Дънов държи и сказка по френология, след което посещава семейство Керемедчиеви, които са родом от Цариброд. Тогава бъдещата стенографка Савка (1901-1945) е на 4 години и това е нейната първа среща с нейния Учител. От Цариброд е и поетесата Олга Славчева (1894-1967), която написва текста на Паневритмията.

201 Александър Константинов Кръстников (1879-1970) – роден в Габрово. Основател на Обществото за психични издирвания и духознание, главен редактор на в. „Витлеемска звезда“ и автор на повече от 30 книги с окултно-мистична насоченост. За първи път името му се среща в писмо до М. Казакова от 18.06.1905 г., в което П. Дънов пише: „На Кръстников много добре са отговорили. Лао, като всякой дух, трябва да се подчинява на Господа, Който урежда всичко по най- добрия  начин.  Зная,  че  много  днешни  медиуми  не  са  научили  да различават езика на Небето. Трябва да се изпитват духовете – откъде

идат и какво говорят“. През 1911 г. Кръстников присъства на събора в Търново  и  е  посочен  като  член  от  Бургас,  където  тогава  живее  и работи. През същата година Бургаския кръжок е разделен и по този повод на 4.11. П. Киров пише следните редове до Д. Добрев от Сливен:

„Касателно  за  делото  Божие  в  нас,  добре  си  върви,  но  от  втория кръжок хората станаха за смях на гражданите, па и отдалеч и нас за техните грехове не оставят на мира, постоянно ни искат обяснение за делата им, понеже ги считат заедно с нас. Техните аязми, кандила, икони и всички сатанински лъжи, аз не ще да ви пиша за тях, но вие сами ще чуете за това. Той [Ал. Кръстников] раздели кръжока тука, сега, види се, иска да дели и вашия. Но знай, че този е един маниер на

Дявола: дели и владей. И как другояче би успял да хване жертвите си? Господ  да  съди  за  това!“.  Така  под  неговите  грижи  на  „духовен Учител“ се намират стотици братя и сестри из цяла България, най-вече в градовете Бургас, Сливен, Никопол, Първомай, Пловдив, Чирпан, Ст. Загора  и   др.,   където   се  провеждат   „редовни   събрания,   окултно обучение в духовните класове, разглеждат се факти и теоретични постановки от кабалистичен характер, извършва се езотерично лечение“.