ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 15

   174 В дневника на П. Киров пише: „Съборът ни тази година стана в Бургас, в дома на Н. Александрова. Събрани бяха: Д-рът, Дънов, аз, Т. Стоянов; 8.08.1904 г. – неделя. Часовете, през които ще се молим през

1904 год. вс. ден: преди обяд – 7-и и 9-и часове от мес. август до мес.

август [1905], ще имаме само благодарителна молитва. При лекуване пак тези часове ще се приемат. Само че за нервните – 9-я час, а за физическите – 7-я час. Дадено чрез П. К. Дънов“.

175 Йона (евр. гълъб) – еврейски пророк, живял през VІІІ в. пр.Хр. Вероятната аналогия, произтичаща от книгата на пророк Йона, е наблягането върху вселенската Божия мощ и милост.

176 Същата баба Мария, желявската пророчица, за която става дума в писмо №81 от 17.06.1904 г.

177 Това писмо се публикува за първи път.

178 Върнал се е от събора, който се е провел на 8.08.1904 г. в Бургас.

179 Вероятно след тази случка П. Дънов се мести да живее при сем. Гумнерови.

180  М. Казакова е във Варна в периода ок. 22.08.1904 г. Тогава има и слово,  държано  от  П.  Дънов.  Досега  с  тази  дата  се  свързваше годишната среща на Веригата, но както става ясно от записките на П. Киров, това се е случило на 8.08.1904 г. в гр. Бургас.

181 Сума, отделяна от членовете на Веригата за Бога.

182 Учителя Христос.

183 Божието причастие.

184 „Общество за повдигане религиозния дух на българския народ“

185 Вероятно става дума за К. Алексиев, който е бил отговорник на книжарницата на Българското евангелско дружество през 1897 г. и по- късно е работил в книжарницата на Д. Голов.

186 Според френологичната наука.

187   Константин  (Костадин)  Иларионов  Пецов  (1868-1929)  е  роден  в

Габрово. След гимназията завършва военно училище в Русия. Още от дете е с лабилна нервна система, което впоследствие се отразява на

службата му като военен. Поради тази причина след време сам си подава оставката. През 1904 г. в Търново заедно с жена си Елена се запознават с П. Дънов чрез Мария Казакова. Оттогава те стават едни от най-ревностните му последователи. К. Иларионов умира в София през

1929 г. Той е преводач от руски език на книгите: Лутсман, Л. „Не пуши!“, В. Търново, 1928 г., 8 с. и Стед, Уилиям Томас „Как да се съобщаваме със задгробния свят“, В. Търново, 1910, 29 с.

188 Това писмо се публикува за първи път.

189   Работата  му  е  била  комисионер  при  бащата  на  съпругата  му Ерифили и неговия съдружник. През 1909 г. Пеню Киров вече е съдружник само с бащата на Ерифили – Анастас Георгиев.

190 Както се разбира от отговора на П. Дънов, става дума за инцидента в Сливен, който се случва в кръжока през януари 1904 г. В сънищата на П. Киров често присъства змията като символ на злото.

191 В София П. Дънов се връща в средата на юни. Той пише на М. Казакова: „В Русе ще се бавя няколко дена и оттам ще замина за тия места, които съм избрал за своите изследвания. Трябва да се хвърли виделина в умовете“.

192 П. Дънов е във Варна до 27.09.1905 г., когато е повикан в Сливен, за да помогне на д-р Миркович да се освободи от физическото си тяло. Д-

рът е погребан с големи почести от гражданството и обществеността на града. В Сливен П. Дънов престоява около 3 седмици, след което отпътува за София.

193 Вероятно П. Киров се завръща от събора във Варна, за който досега не са открити факти. Можем да приемем като косвени доказателства: първо, че П. Дънов е във Варна през целия август и септември; второ – П. Киров също е бил във Варна; трето – знае се, че през август на спиритичен сеанс във Варна д-р Миркович е предупреден да завърши земните си дела, защото му предстои заминаване от този свят.

194 Никола Кючуков, вж. бел. №152.

195   Книгата  „Вихрушки“  е  на  Васил  Узунов,  издадена  във  Видин същата година.

196 Васил Николов Узунов – роден на 8 април 1873 г. в Горна Джумая, днес Благоевград. Учи първо в Самоков, а след това през 1897 г. завършва  Солунската  българска  мъжка  гимназия.  През  есента  на същата година се записва в Историко-филологическия факултет на Софийския   университет  и  го  завършва  в  1901  г.  Като  студент

редактира  „Български  търговски  вестник“.  Работи  като  учител  и

започва да се занимава с литературна дейност. През 1901 г. печата свои разкази в сп. „Родина“ на Тодор Ив. Бъчваров. От 1 септември 1901 до

31 август 1902 г. е учител по литература в Битолската българска гимназия. От 1 септември 1902 г. до 31 август 1904 г. преподава в Търновската държавна девическа гимназия „Митрополит Климент“. След това от 1 септември 1904 до 31 август 1905 г. е учител във Видинската държавна мъжка гимназия. Във Видин отпечатва книгата си „Вихрушки“. От 1 септември 1905 г. до 31 август 1908 г. Васил Узунов работи в Първа софийска мъжка гимназия. В 1906 г. Бъчваров издава книгата му „Атлантида“. В София В. Узунов става един от учредителите и касиер на Психическото дружество с председател Величко Граблашев. От 1 септември 1908 г. работи в Шуменското педагогическо училище. Вероятно в този период се жени за Йорданка Пенкова Стамова – племенница на П. Дънов, с която имат двама сина. В  1909  г.  издава  „Магията  в  Индия.  Магия  или  хипнотизъм?“  и

„Пробуждане“,  и  двете  издадени  от  Тодор  Ив.  Бъчваров.  От  1 септември до 29 ноември 1910 г. преподава литература в Софийската духовна семинария. През Балканската война в 1912 г. влиза в редовете на Македоно-одринското  опълчение и  служи  в нестроевата рота на Пета одринска дружина. Носител е на бронзов медал.