ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 7

68 Съботянство, или адвентизъм, е протестантско учение на различни адвентистки общности, които възникват по време на религиозното пробуждане в началото на ХІХ век в САЩ. Адвентисти (лат. adventus

— пристигане, идване) се наричат вярващи християни, които очакват близкото   идване   или   завръщане   (второто   пришествие)   на   Исус Христос.  Първите  признаци  на  адвентно  присъствие  в  България датират  от  1891  г.,  когато  група  немски  преселници  адвентисти  от

Кримския полуостров пристигат в Румъния и Добруджа. През 1839 г. Е.  С.  Попов,  американски  адвентист  от  български  произход, проповядва в Русе с помощта на Яков Гринберг – български евреин, баптист, книгоразпространител на Британското библейско дружество. Последният е покръстен през 1896 г. в Русе и така станал първият наш адвентист. Българската мисия на Църквата на адвентистите от седмия ден е организирана през 1911 г. от К. Мотцер (Германия).

69  Става дума за о.з. подполковник Димитър Георгиев Обрешков, живеещ във Варна. Роден е в с. Батемберг (дн. с. Благоево, Разградско)

на 20.3.1858 г. Умира след 1917 г. Учи във военно у-ще; полковник е от

1.1.1892 г.; от 1895г. – пом. командир на 8 п. Приморски полк, уволнен на 21.6.1899 г.; подполковник о.з. в София от 1906 г. Съпругата му се казва Кица. Имат 8 деца – 4 момчета и 4 момичета. Синът му Алцеко Димитров  Обрешков  (Варна,  13.11.1885-1911)  служи  във  флота  на Н.В.,  а  Владимир  Димитров  Обрешков  (21.7.1887-  ?)  е  майор  от

27.2.1918   г.   Най-известен   от   синовете   му   е   Никола   Димитров Обрешков (6.3.1896-11.8.1963), български математик и академик със световно   значение   и   известност,   дългогодишен   ръководител   накатедрата по висша алгебра в Софийския университет и директор на Математическия институт при Българската академия на науките. Димитър  Г.  Обрешков  вероятно  е  роднина  на  участника  в Съединението през 1885 г. Лазар Филев Обрешков. В начлото на юни

1903 г. в Бургас се образува специална комисия под председателството на бургаския окръжен управител и касиер – полковник о.з. Лазар Обрешков, дотогавашен председател на Македоно-одринското дружество в града.

70 През 1902 г. Великден е на 31 март. Както става ясно от писмото на П. Киров, П. Дънов се отправя от София към Плевен някъде около 22 март.

71  Тодорка Балканджиева от гр. Хасково, за която става дума в писмо

№55 на П. Киров от 18.11.1901 г. Вж. също бел. №57.

72  Читалище „Архангел Михаил“, гр. Шумен (днес Народно читалище

„Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време. Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г. е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г.

73   През  1897  г.  в  Шумен  се  открива  първото  девическо  училище

„Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо  обучение.  В  момента  то  е  преименувано  на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ).

74 Богомил Н. Малджиев е свързан с методистката общност в Русе. Известно  е,  че  той  има  няколко  издадени  проповеди.  Печатница

„Малджиев“ започва да работи в самия край на ХІХ в., като за периода

1897-1901 г. издава редица протестантски книги. В същата печатница по-късно (1922-1927) се отпечатват неделни беседи и лекции от Общия окултен клас, изнесени от Учителя Петър Дънов. Б. Малджиев е в списъка на македонците, членуващи в масонски ложи.

75 Датата, на която П. Дънов посещава за първи път Търново.

76 Това е първата лична среща на Петър Дънов с Мария Казакова, с която той си кореспондира от м. декември 1900 година (за М. Казакова вж. и бел. № 12). По характер тя е много смела, активна, общителна и открита, което ясно проличава от оставените писма, спомени и други документи, свързани с нея. Тя е изявен общественик и нейният дом става център за срещи на градския елит. Оттук тръгват редица благородни начинания. В самото начало на ХХ в. Казакова влиза в

активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който

се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана. В писмо до него от 1904 г. тя споделя, че възприема Дънов като „оръдие Божие“ със задачата „да повдигне частно българския народ и въобще славянството“. Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата- майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници. В тях развива идеята за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните. Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г. заедно със сем. Иларионови и Анастас Бойнов. Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г.

77 Вероятно Е. С. Попов. Вж. писмо №60 на П. К. и бел. №68.