ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 6

57 Запасен   капитан   Недялко   Нейков  Балканджиев  е  роден   в   с. Кадекьой, Русенско, на 10.12.1863 г. и умира в болница през 1913 г.

Завършва Военното училище и е произведен подпоручик на 3.12.1885 г. Капитан е от 1.1.1892 г. Минава в запаса през 1901 г. и е зачислен към Девети резервен полк – Свищов. Със сестра си, г-ца Тодорка Нейкова Балканджиева, се установяват да живеят в Хасково, където Балканджиев се занимава със земеделие. Жени се и има 1 дете. За тях говори П. Киров и в писмо № 66 от 7.11.1902 г.

58  Става дума за десятъка, който всеки член на новосформиращата се общност е приел за свое лично задължение да внася.

59  Г-н Хад.[жи] Димитров, член на евангелската църква в Бургас. Брат

му – хаджи Стефан поп Хаджидимитров, е трето дете на поп хаджи

Димитър Хаджикостов и хаджи Пенка Повивкова, роден в Сливен през

1853 г. и починал в Бургас от туберкулоза на 2.5.1907 г. По професия е бил шивач на офицерски дрехи.

60 Това обявление е напечатано и на български, и на гръцки, тъй като в

Бургас са живеели много гърци.

61 Това писмо се публикува за първи път.

62 Вероятно френологична карта.

63 Това „уречено време“ е поредният събор на Веригата, който се провежда отново в Бургас през август.

64   Недоверието  на  протестантите.  Вж.  писмо  №59  на  П.  Киров  от

2.03.1902 г.

65 По  това  време  има  вестник  „Новини“,  орган  на  Българската екзархия, който излиза в Цариград от 27 октомври 1890 до 9 октомври

1912 година. Подзаглавието на вестника е „Вестник политически, научно-литературен и духовен“. Вестникът е предназначен главно за българите в Османската империя и има значим принос за

поддържането на българския национален дух в Македония и Тракия. Не е ясно дали става дума за този или за друг вестник.

66   Тодор  Иванов  Бъчваров  (1871-1923)  –  издава  сп.  „Родина“  (от

24.10.1898  до  1915  г.).  Списанието  спира  да  излиза  по  време  на войните. Следва неуспешен опит за възстановяването му през 1927 г. от негови съмишленици, но излизат само четири броя. Редакцията му се намира на ул. „Опълченска“ №67 (69), срещу дома на сем. Гумнерови. Според думите на самия Бъчваров той „за първи път се среща с П. Дънов през 1900 г. във Варна“. Двамата заедно правят обиколка на България през 1901 г., като започват от Варна, минават през Несебър, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово, Хисарските бани, Пловдив, Пазарджик и София (вж. бел. №39 и №55). От този момент до 1905 г. винаги, когато ходи в София, П. Дънов отсяда в къщата на Т. Бъчваров. След като децата на последния се разболяват, П. Дънов се премества в къщата на Петко и Гина Гумнерови.

67   Янаки  Димитров  Арнаудов  е  родом  от  село  Градец,  Котленско. Плете чорапи на машина. Живее в Бургас с цялото си семейство. Спорна личност в средите на бургаската общност. За него не се споменава нищо в писмата след 1906 г. Отношението на П. Дънов към

него проличава в писмото до П. Киров от 9.09.1904 г., непосредствено след събора в Бургас: „Как е Арнаудов? Струва ми се, семето, което падна на камък, гдето има малка почва, за малко вирее. Но Господ се не лъже, нито се от зло изкушава. Мен мнозина са ми вършали тръни на главата. Но няма нищо. На мнозина съм помагал и са си обръщали петата против. В Бога измяна няма. Той ще отдаде всекиму заслуженото. И това е най-правото и доброто. Поздрави Тодора. Ако се е разкаял сърдечно Арнаудов, поздрави и него, ако ли не, то задръж поздрава“.  По-късно  в  свои  беседи  П.  Дънов  отново  споменава

Арнаудов: „Ние имахме един приятел, който се казваше Арнаудов. Той беше обръщеник на един наш брат – Пеню Киров. Той беше особен екземпляр: между светски хора говори много умно, но щом дойде между религиозни, пъчи се. Иска да се покаже нещо в една област, която не познава. Пеню Киров си намери цяла беля с него. Онзи не вземаше от нищо. Той отдаваше значение на външната страна на живота. [ ООК, 19.12.1934 г.] Един ден го видях: като дойде, започна да си мърда лицето насреща ми – иска да ми обърне вниманието. Аз се

занимавам, той пита: „Какво мнение имаш?“. Гледам го: той с другите

хора приказва тъй –няма да си мърда лицето, всичко е по-весело. Като дойде  при  мене,  се  измени.  Един  ден  му  казвам  (Учителя  силно изтропа  с  крак):  „Какво  е  туй  от  тебе?  Говори  ми,  какво  си  си замърдал лицето? Защо искаш неща, които не разбираш? Ако е за знание, остави твоето знание!“. Той казва: „Извини!“. Докарах малко съзнанието му. Като ме види, веднага се засяга един център – иска да ми обърне вниманието. По този начин ти не можеш да обърнеш внимание: ти седиш и си под влиянието на по-низши духове. Ти ми говори на мене. Ти ме считаш в дадения случай като другите хора. Като те гледам вчера на пазаря: говориш на другите хора – и на мене говориш по същия начин. Ти искаш да ми обърнеш вниманието. Какво ще ми обърнеш вниманието – ти нито ме познаваш. Пък аз не искам да ти обърна внимание“ [УС, 8.03.1936 г.].