Обяснителни бележки към писмата

В препратките към писмата, публикувани в първа част на „Епистоларни диалози“, номерът на страницата се отнася за печатното издание на книгата, публикувано през 2010 г.

1 С „дядо“ и „баба“ в Бургаския край се назовават тъстът и тъщата, така че тук се имат предвид бащата и майката на Ерифили – Анастас Георгиев и Марийонка Тенева.

2 Това са симптоми на мозъчен удар (инсулт).

3  Близките на П. Киров не са били съгласни да пътува до Варна за среща   с  П.   Дънов.  Вж.   също   писмо   №39   от   25.07.1900   г.   от

„Епистоларни диалози“, част І, с. 198.

4 Вероятно става дума за Евангелската църква, за която П. Киров пише в писмото си от 21.12.1900 г. в „Епистоларни диалози“, част І, с. 240.

5 Това е рождената сестра на Т. Стоименов (Стоянов) – Мария, за която

се споменава в писмо №44 от 5.11. 1900 г. в „Епистоларни диалози“,

част І, с. 225.

6 Тази сума е изпратена като десятък. На първата среща на Веригата през лятото на 1900 г. присъстващите решават да събират Божествения десятък на едно място.

7 Това са листове-чернови на писмата на П. Киров от така наречения от него „втори свитък“.

8  В писмото си от 10.07.1900 г. П. Дънов пише: „Мене от 10-15 дена вече как ме чакат и викат мои сродници в Шумен да ида да ги посетя,

да престоя с тях няколко време“. Вж. „Епистоларни диалози“, част І, с.193.

9 Вж. писмо №49 от 8.11.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с.226-

228.

10 Вж. писмо №49 от 8.11.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с.226-

228 и бел. №9.

11 Младият приятел е К. Кърджиев, а двете съобщения са приложени в края на писмото.

12 Това е Мария Казакова – родена през 1852 г. в гр. Сливен. Завършва средно образование в Американския колеж в Стара Загора. Омъжва се за  образован  и  влиятелен  човек  от  гр.  Тулча  (дн.  Румъния),  който умира рано. След смъртта на мъжа си М. Казакова заминава за Русия, където завършва висше образование (вероятно педагогическо). След завръщането си в България живее в Търново и работи като учителка, а към края на живота си – като помощник-директор на Великотърновската девическа гимназия. Занимава се активно със спиритизъм. От края на 1900 г. започва кореспонденция с П. Дънов. Първото писмо до П. Дънов носи дата 1.12.1900 г., а той отговаря на 10.12.1900 г. След това чак до 2.06.1902 г. няма данни за кореспонденция помежду им. През май 1902 г. М. Казакова се среща лично с П. Дънов в Търново. През 1903 г. участва в годишната среща на Веригата във Варна – (14-17 август), където е избрана за касиер. До края на живота си (25.11.1908 г.) М. Казакова поддържа активна кореспонденция с П. Дънов и участва във всички срещи на Веригата. Вж. и бел. № 76

13 Както стана ясно в предходната бележка – до 2.06.1902 г. не са открити данни за кореспонденция помежду им.

14  Това са двете „съобщения“ (Вест І и Вест ІІ), изписани с красивия калиграфски почерк на К. Кърджиев.

15 Това съобщение се публикува за първи път.

16 В разговор седми (9.07.1900 г.) от „Седем Разговора със Светия Дух“ четем: „Аз съм Афаил, един от служебните твои духове, и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши. Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие“.

17 Това съобщение се публикува за първи път.

18 Това име не се появява по-нататък през годините. Информация черпим  само  от  писмо  №49  на  П.  Дънов  от  8  ноември  1900  г.

(„Епистоларни диалози“, част І, с. 226-228): „Господ ни е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях особено се интересуват в Господа. Единият е млад, другият е на средна възраст. Господ сега ги въвежда в тесния път на Своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор. На младия приятел му дадох едно евангелие. Той е твърде разумен младеж, свършил е четвърти клас, но е беден, и види се, затова и Господ го вика“.