ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 2

19 Георги Курустов се появява като име в писмата на П. Киров още няколко пъти до края на 1901 г. След това бива споменаван отново в дневника  на  П.  Киров  като  посетител  на  кръжока  в  Бургас  през

1907/1908 г.

20 Мелкон Партомян.

21 В писмо до д-р Миркович от 5.12.1898 г. П. Киров иска заем от 200 златни лева. Вж. писмата на П. Киров до Г. Миркович в „Епистоларни диалози“, част І, с. 243-244. Вероятно става дума за този дълг.

22   Братята  Димитър  и  Христо  В.  Велчеви  са  по-големи  братя  на Николай В. Велчев, печатар, книжар и автор на евангелски брошури. Вж. бел. №39 и №102 от „Епистоларни диалози“, част І. Книжарница

„Хр. В. Велчев“ отваря врати в Бургас около 1893 г. Там се продават учебници, книги за прочит и разни канцеларски материали. През 1897 г. Христо Велчев отваря и печатница. Същата година започва да издава книги.

23 Става дума за писмото от 20 февруари 1901 г.

24 След година и половина пребиваване в Нови пазар П. Дънов напуска града.

25 Това писмо се публикува за първи път.

26 Гьозекен (тур.) – букв. „хубав изглед“. По това време сравнително голямо село, което през 1934 г. е преименувано на гр. Обзор.

27 Анхиало – старот

о име на гр. Поморие, по това време голям административен център.

28 В регистрите на училището от това време е записано: „През учебната

1896/97 г. идва учителят Иван Куцаров, родом от с. Ботево [на 10 км от с. Николаевка], Варненско, който е учителствал ок. 5 години непрекъснато. През Световната война като войник е бил убит на Добруджанския фронт. През учебната 1898/99 г. учителският персонал се увеличава на двама души. Вторият учител е бил Георгиев (само презимето му се знае), който е учителствал само една година. На следната 1899/1900 учебна година идва Стамова (само презимето се знае), която учителствала 2 години. През 1901/1902 уч. година идва учителят Иван Куртев от Сливен, който е учителствал 7 години непрекъснато. Убит е като войник през Балканската война“.

Тук само името „Георгиев“ може пряко да се свърже с рода на П. Дънов – от дядото Атанас Георгиев. Тази разлика от две учебни години евентуално би могла да се обясни с късното документиране на въпросния регистър, едва през 20-те години на ХХ в. Стамова също е

възможно да е неизвестният родственик (по линия на Пенко Стамов, съпруг на Мария – сестрата на П. Дънов). Тъкмо тя, според регистъра, учителства в този период.

29 Вероятно става дума за завещание на д-р Миркович.

30 Дружество „Милосърдие“ неофициално съществува от доста години. Членовете му се вълнуват от задгробния живот и се занимават със спиритически сеанси. На вътрешната страна на първа корица на списание „Нова Светлина“, издавано от д-р Миркович, г. V, кн. ІІ от 15 май 1895 г., има „Покана“ към читателите да закупят започналия да излиза   в   брошури   психологически   роман   на   Дук   дьо   Помар

„Безсмъртна любов“, в превод от френски на Анастасия д-р Желязкова

от Варна. За издател на романа е обявено „Спиритическо дружество

„Милосърдие“, без да се упоменава в кой град е седалището на това дружество, но в края на страницата се казва, че романът ще бъде отпечатан в 10-12 брошури, всяка по 40 стотинки, и „поръчките и парите да се изпращат в Бургас до Господина д-р Миркович, Председател на Спиритическото друж. „Милосърдие“. Регистрация на това спиритическо дружество все още не е открита. Логично е Петър Дънов  да  е  прочел  пред  членовете  на  това  дружество  в  гр.  Варна

„Призвание към народа ми български“ през 1898 година.

Под натиска на православната църква, която от години осъжда спиритическите уклони и сеанси на д-р Миркович и кръга около него, той регистрира Благотворителното дружество „Милосърдие“ със седалище в гр. Сливен. То е основано на 1 януари 1901 г. Уставът му официално е регистриран на 13 февруари 1901 г. под № 1222 в Министерство  на  вътрешните  работи.  Целта  му  е  „да  помага  на бедните  и  немощните,  без  разлика  на  вяра  и  народност“.  Затова

„дружеството ще се погрижи да открие благотворителен дом“. За завещаването на част от личните средства и имоти на д-р Миркович на това дружество ще става дума в писмата между Петър Дънов, Пеню Киров и д-р Миркович в течение на няколко години, преди д-р Миркович  да  си  замине  от  този  свят.  Председател  на благотворителното д-во е д-р Г. Миркович, подпредседател – Александър Георгиев, касиер-секретар – Иван Д. Кинарев, а съветници

– Д. Х. Гендов и д-р Ил. Г. Кутев (1853-1909).

31 От съдържанието на това писмо може да се предположи, че през този период – от 2 май до 23 юни 1901 г. –липсват писма.