Господи Боже наш, да дойде Твоят благ Дух и да обгърне нашия дух в Своите обятия. Да изпълни сърцата ни с необятната Любов, която изявява Твоето присъствие навсъде. Да укрепи ръцете ни във всяка правда и нозете ни във всяка добрина.
Ние се покланяме пред Тебе, Вечния наш Баща, канара на нашия живот.
Благословен Си Ти, благословено е Твоето Име в нашите души.
Укрепи ни, въздигни ни, да започнем служенето за идването на Твоето Царство с всяка радост и веселие за изявената Любов към нас.
Само Ти Си Един, Който ни познаваш, и ние Те познаваме, че Ти Си светлина на душите ни, простор за умовете ни, разширение за силата ни, крепост за духовете ни, пълнота за сърцата ни.
Ти Си венец и слава в живота ни!
Амин
21. 08.1922 г., понеделник.
4 ч. 30 м. сутринта
* * *
„Като четете тази молитва, ще бъдете много внимателни, не бързайте, да дойде умът ви на мястото си. Вие започвате без сърце. Съберете умовете и сърцата си на мястото им. Съсредоточете ума и сърцето си към Бога и да произнесем тази молитва.
(Прочетохме един път „Молитвата на Духа", като коленичихме с десния крак на земята и дясната ръка вдигната нагоре.)
Ще мислим върху всичко онова, което прочетохме в молитвата, да дойде да се изрази сега в душите ни.
(Прочетохме още един път молитвата в същото положение, но с лявата ръка вдигната нагоре.)
Не бързайте само!
„Беседи, обяснения и упътвания, 1922 г.", 127 стр., („Новият ден“)
