20 август 1927

7,00 часа сутринта

Ако някой иска конкретно да се определи, в какво се проявява разумният живот, за него могат да се дадат много дефиниции. На всеки от вас може да се даде по едно обяснение, но само едно от тях може да бъде напълно разбрано. Под думата разумност ние разбираме способността за осъзнаване на последователната и неразривната връзка между всички неща в природата. Такъв човек, който притежава разумност, ние наричаме разумен, защото той вижда една Божествената връзка и в злото, и в доброто. Аз не говоря за злото, което съществува извън нас, а за проява на това зло, което криете в себе си. Ученикът се отличава с голямо смирение, с голяма отстъпчивост и на мравката прави път. Навсякъде той е последен, не мисли за себе си, готов е на пълно самоотричане. Старозаветните хора навсякъде са първи. Гледате ги влезли във вагона, заели първите места. На второ място седят новозаветните, на трето праведните, а на последно учениците. Ученикът обикаля тук-там и пита: Тук има ли едно местенце и за мен? Качва се във вагона и заема най-последното място. Тази е отличителната черта на ученика. Не можеш ли да заемеш последното място, не можеш да бъдеш ученик. Христос е разбирал този закон и го е изказал със следните думи: "Когато те покани някой на гости, заеми последното място, да не би като дойде господарят на този дом, да ти каже да отстъпиш твоето място, защото е определено за някой почетен гост. Тогава ти ще изгубиш уважението на окръжаващите". Като ученик, ти ще заемеш последното място. Нека старозаветните, нека новозаветните, нека праведните заемат първите места, а ти, като ученик, ще заемеш последното място. Ученикът трябва да каже: Докато всички хора спорят, докато разискват по това-онова, аз ще се вслушвам в Божествения Живот, който работи в мен, ще слушам какво Господ ми казва и ще уча.

Ученикът не трябва да се дразни, ако се дразни, това не е грях. Ученикът не трябва да се сърди, че се сърди, това не е грях. Ученикът не трябва да се съмнява, ако се съмнява и това не е грях. Съмнението е присъщо на старозаветния живот. Ученикът обаче трябва да работи над себе си. Идната година, като дойдете пак тук, искам да видя у всички вас една малка промяна. Ние, съвременните хора, не познаваме външния, Божествения свят както трябва, а имаме едно субективно схващане за него. Ние го познаваме дотолкова, доколкото усещаме, виждаме, чувствуваме и мислим. Следователно, когато говорим за слънцето, за звездите, ние ги разбираме дотолкова, доколкото имаме известна връзка, известни отношения с тях. Всеки от вас трябва да се стреми да дойде до това състояние, да чувствува и разбира тези връзки, тези отношения.

Когато говоря в беседите си, аз ви давам закони, правила, по които трябва да живеете; аз ви говоря за човека, какви са били първичните човешки идеали, и какви трябва да бъдат хората в бъдеще. Има един момент, който определя отношенията на хората. Това се дължи на един неустроен свят, който е около вас. Но ако обичате господаря си, най-щастливият момент за вас ще бъде, след като сте ходили на лозето, да се върнете при него...

Та ако ви попита някой, кое е най-хубавото нещо в живота да се отдалечавате ли, или да се приближавате към някого, вие ще кажете, че това зависи от обстоятелството, дали обичате, или не обичате този човек. Това са факти от живота, отношения, а не максими и закони. И едното, и другото е потребно, т.е. потребно е да се отдалечавате, и да се приближавате.

Когато сте нещо недоволни, природата ви приема любезно, усмихнато, и всичкото ви недоволство изчезва. Тя знае кому да дава и как да дава. Това показва, че Господ познава всичките ни нужди и се отзовава точно на време. Светото Писание казва: Бог познава нашето естество. Той познава нашите слабости, нашата немощ. И най-силният дух, и някой велик ангел, като слезе на земята, и той си поплаква малко. И на неговите очи се виждат по няколко сълзи. Докато той е на небето между ангелите, в Божествения свят, където няма никакви противоречия, живее по-добре, но като слезе на земята, като се намери в онази гъста материя, между хората на греха, между тези дебели глави, между тяхното неразбиране, казва: „На Небето ние не живеем така." Като го слушат да говори тъй, хората му казват: „За какво небе говориш? Да не си сънувал нещо? Не те ли виждаме как си облечен? И ти си обикновен човек като нас." Имат право хората. И този ангел се вижда в чудо, мисли си, дали наистина някога е бил ангел, или е сънувал това! Туй състояние е много вярно от психологическа гледна точка, всички сте го изпитвали. Някой път мислите, че сте много праведни, вървите гордо, изправени, казвате си: „Аз съм стабилен човек, нищо в света не може да ме поклати." Да, така е, но докато си между праведни хора. Намерите ли се между грешни хора, така се опетнявате, че не може да се познаете. И тогава казвате: „Дали съм аз или не? Че съм аз, зная, но как е станало това, че толкова съм се опетнил, не зная." Опетняването на човека е външно състояние, дошло някъде от живота.

Има един вътрешен закон в природата, според който, когато човек иска да изправи грешките на хората, всички тези грешки се натрупват на неговия гръб. И ние си мислим, че всичко това, което имаме в този си живот, представлява върха на живота. Не, това е едно временно, преходно състояние на нещата. Ние не знаем различните Божии пътища, които великата Божия Мъдрост е предвидила и начертала. Ние днес сме така създадени в съзнанието на Бога, според неговия велик план, това е в реда на нещата.

Кой човек е праведен? Какво е Правдата? Правдата се обуславя от един вътрешен закон в човека...

Сега ще взема 21. стих, 16. глава на Евангелието от Йоана: "Когато жена ражда, тя страда, защото е настъпил часът й, но когато се роди чедото й, тя забравя мъките си, защото се е родил човек на света".

Когато говоря за ученика, аз взимам думата УЧЕНИК в тесен, а не в широк смисъл. В тесен смисъл на думата, под УЧЕНИК се разбира този, който учи тук, на земята, в този ограничен кръг на живота. Той ще се учи тук и ще постигне толкова, колкото му позволяват условията на този земен живот. Като говоря за ученика в широк смисъл на думата, разбирам идейния ученик, който се учи тук на земята, в този свят, и горе на Небето, в другия свят. Той никога не напуска Школата денем се учи в лабораторията на земята, а вечер отива горе, при своя учител, който му преподава теория. На другия ден се връща пак на земята, за да продължи своите практически занятия в лабораторията. Този ученик постоянно учи: горе на Небето учи теория, а долу на земята практика. Когато говоря за идейните ученици, подразбирам именно тези, които горе учат, а долу прилагат. Когато говоря за учениците в тесен смисъл на думата, разбирам онези, които учат на земята, а като заспят вечер, не ходят горе да се учат. На другия ден, като станат, продължават пак да учат. Те нямат връзка с невидимия свят и не знаят, дали са ученици, или не. Те казват: „Докато сме в училището сме ученици, но като свършим не сме вече ученици." Идейните ученици, или тези, за които говоря в широк смисъл, знаят, че всякога са ученици. И в един живот, и във втори, и в трети, и в четвърти те знаят, че всякога са били и ще бъдат ученици. И след време, когато нашата земя, както и цялата слънчева система, завърши своето развитие, те ще преминат като ученици в нова Школа, при нови условия. Бог тогава ще им даде друго име, а не ученици. Думата УЧЕНИК не е подходяща да изрази дълбоката идея, която е скрита в това понятие.

Ето защо на първо място от всички вас се изисква едно широко разбиране на нещата. Аз зная последствията от неразбирането, затова обяснявам въпросите ту по един, ту по друг начин, за да не се пропусне някоя дума, от което би се получил обратен резултат. Представете си, че сте облекли своята бяла като сняг рокля, но дойде една муха, кацне върху роклята ви и остави на нея своето писмо, или по-точно своята визитна картичка. Писмото, което ви написва, е следното: „Имах честта да посетя хубавата ви рокля, и за да знаете, че съм ви посетила, оставих си визитната картичка." Приятно ли е това посещение? Не е приятно. Тази муха не е намерила пощенската кутия, там да остави писмото си. Често и вие постъпвате като нея напишете някое писмо, и докато го занесете на пощата, за да не го забравите, го забождате с една карфичка на някое от пердетата у вас. Като погледнете едно от тези писма на бялата ви рокля, казвате: „Тук ли намери тази муха да остави писмото си?" Недоволни сте и започвате да чистите роклята си. Изчиствате я, но все остава едно неразположение у вас. Аз говоря за същината на живота, а не специално за вас. Разглеждам въпроса в широк смисъл, говоря за целокупния живот, за пътя, през който цялото човечество минава.

Ако разгледаме старозаветния и новозаветния живот в тесен смисъл, Адам И Ева бяха старозаветни хора. Старозаветният живот създаде първия закон, който Ева написа. Тя каза: „Каквото Господ заповядва, няма да се разбира ,в неговата идейна форма, но ще се разбира тъй, както може да се приложи на земята; ние ще търсим вътрешния смисъл на нещата в тях се крие друга философия". Като ученици в рая, в разсъжденията си пред „Дървото за познаване на доброто и злото", Адам и Ева изтълкуваха по друг начин Божиите закони. Началото на новозаветния живот постави Мойсей. Той беше на границата между старозаветния и новозаветния живот. При него се оформи Законът.

Няма да се спирам повече върху тези въпроси, понеже те ще ни отдалечат от главната мисъл, ще предизвикат спорове и разногласия, ще събудят противоречия в умовете ни. Това няма да ви доведе до правилно разбиране, каквото е необходимо за вас, защото Адам и Ева днес отново са ученици на земята и казват: „Колко сме били глупави, като не сме разбирали Божиите Закони, като не сме разбирали Пътя, който Бог ни е предначертал!" Вие срещали ли сте Адам и Ева на земята? Като ви питам дали сте ги срещали, ето каква е идеята, която трябва да разбирате: Закон е големите реки не се вливат в малките, а малките реки винаги се вливат в големите. Ще изкажа тази мисъл в друга форма малките реки се вливат в големите, а големите се разливат в малки. Когато говорим за разливане, разбираме един вътрешен процес, а именно: Великото, мощното, силното се разлива в малкото. Водата от Великия океан се разлива и образува безброй малки поточета и извори. Те знаят своя произход, знаят, че са произлезли от Великия океан и искат да се върнат в него. Значи разливането е излизане, а вливането връщане. Следователно някой път великото ще се разлее във вас. Тогава казваме: Бог е разлят в нас, а ние ще се върнем, ще се влеем в него. Казвате: „Как ще се влеем в Бога? Нали тогава ще изгубим своята самостоятелност?" Ако Бог благоволява да се разлее и да живее във вас, защо вие да не се влеете и живеете в него? Влеете ли се в Бога, вие няма да се из1убите. Както Бог, като се е разлял в нас, така и ние, като се влеем в Бога, няма да се изгубим. Както Бог винаги се познава в нас, така и ние, като се влеем в Бога, в Божественото, ще се разпознаваме. И като се влеете в Бога, ще имате най-хубавите условия за развитие за четене, за музика, за изкуство, каквото пожелаете от Бога, ще го постигнете.

Като казвам да се влеем в Бога, разбирам да ни се дадат най-добрите условия за развитие, най-добрия живот. По-добри условия от тези не могат да ви се дадат. От това благо вашите души ще се наситят, без да се преситят, както при храненето.

Ще бъдете доволни, ще придобиете вътрешна радост.

Аз ви давам тези мисли като дефиниции, за да ги държите в ума си и не изпадате в противоречия. Някои от вас може да запитат: „Защо Учителят каза така? Защо при даден случай например постъпва тъй, а не иначе?" Вие имате право да питате и мен, имате право да питате и Господа за много неща. Бог е скрил от нас нещата, защото иска да ни застави да мислим.

Та казвам: Ние не трябва да тълкуваме скриването на нещата от Бога в лош смисъл. Ако тази книга е отворена като един лист и достъпна за всички, знаете ли какво ще стане? Ще дойдат всички онези благообразни посетители, като золниците, големите мухи, ще оставят върху всеки лист на тази книга своите визитни картички и ще си заминат. Ще можем ли да четем след тях тази книга? Не, те тъй ще поставят визитните си картички, че трудно ще се чете. Следователно, за да се избавят от тези золници, мъдрите хора са намерили за добре да скрият всичко, да затворят тази свещена книга. Когато дойде онзи човек, който може да пази книгата със свещено чувство, със свещена чистота нему е позволено да отвори книгата, да чете от нея и да разбере, какво е писано във всичките нейни глави. Като я прочете, той пак ще я затвори...

Когато кажат за някого, че е роден от Бога, това е най-високото състояние, в което този човек се намира.

Когато жена ражда, тя страда. Защо? Когато една жена ражда, тя се намира в неблагоприятни условия, не знае как ще роди. Има случаи при раждане, когато и майката умира, и детето умира. Но като се роди детето, майката забравя своята скръб и се радва, понеже човек се ражда в света.

Аз взимам думата раждане в нейния най-хубав смисъл. Всяка мисъл, която може да родим, представлява бременното състояние на жената.

Сега ще пренесем тази аналогия и в живота. Докато у човека не се събуди висшето съзнание, той е празна кесия, не може да мисли. Но в деня, когато зачене и у него дойде първата мисъл, той се напълва. Първата мисъл е Божествена. Той вече съзнава, че трябва да направи връзка с Бога. Първата мисъл е началото на истинския живот, а това е най-красивият живот. Този живот представлява първата връзка с Бога, първата връзка с Любовта, от която всичко произлиза. Направите ли тази връзка, животът ви тече като по вода, лее се като музика. Щом тази връзка съществува, животът не е тежък, всички скърби и страдания лесно се носят. Но без тази връзка, без Любов в живота, и при най-големите богатства и удобства, и при най-големите знания ще се оплаквате подобно на Соломон, на най-мъдрия човек в света, който казва: „Суета на суетите, всичко е суета!"

Когато Соломон е казал тези думи, аз разбирам, че в сърцето му е нямало любов. Това е един зов, едно мъчение, една тъга на душата. Той казва: „Всичко имам. Всичко, което пожелах на земята, придобих. И цар бях, и богатства имах, и жени имах, и робини имах, ядох и пих, изучавах природата и нейните закони, и знания имах, но великото, което търсех, което исках да придобия за своята душа, не можах да намеря. Суета на суетите, всичко е суета!" При това забележете, Соломон беше посветен, беше адепт. Той принадлежеше към Школата на Есеите, отдето придоби своите знания, но за неговото падение му дадоха добър урок. Той беше учен, знаеше за идването на Христа. В Еклезиаста той казва: „Прави каквото щеш, но знай, че един ден ще даваш отговор за всичко". В осма глава на притчите Соломон казва: „Веселих се и наслаждението ми беше със синовете човешки". Той разбра Любовта. И като казва: „Суета на суетите, всичко е суета", той съзнава, че е изгубил нещо, което Бог му е дал. Той изгуби Синовете Божии, след което се зае да изправя живота си. Соломон беше ученик, един от Служителите на Христа. Когато Христос слезе на земята, и Соломон беше там. Той търсеше Любовта.

Христос казва: Аз и Отец ми сме едно. Отец е Великата Любов. Павел казва: „Бог е Любов". Следователно, когато казваме, че Христос е с нас, ние разбираме Божията Любов. Когато се оплакваме от живота, разбираме че Божията Любов не е с нас. Любовта не е нещо физическо, което може да се изгуби. Когато казвате, че сте изгубили Любовта си, с това се подразбира, че връзката между вас и Любовта е прекъсната. Тази връзка отново може да се направи, да се възстанови, но само чрез правата мисъл...

В първата беседа ви говорих за пътя на ученика. За да разберете пътя на ученика, трябваше да ви говоря за четирите вида живот. Какъв трябва да бъде пътят на ученика? Колко елемента трябва да влизат в него? Четири елемента: Любов, Светлина, Мир и Радост. Това са предмети, въпроси на изучаване. Ученикът на новия живот трябва всестранно да изучава Любовта, Светлината, Мира и Радостта, а не тъй, както обикновените хора ги изучават.

Та казвам: В живота съществува една вътрешна връзка, една вътрешна философия, която трябва да се оформи, да се изучава съобразно с вашите нови възгледи. Без тази философия вие не можете да живеете, т.е. ще живеете, но не Божествен Живот, а обикновен. Божествените познания се придобиват и развиват само чрез закона на Любовта. Аз искам вие да влезете в Новия живот и да работите със Закона на Любовта. Където има Любов, има и Светлина; Където има Светлина, има и Мир; където има Мир, има и Радост. И обратно където няма Любов, няма и Светлина; където няма Светлина, няма и Мир; където няма Мир, няма и Радост. Когато някой казва, че изгубил своята радост, разбирам, че там липсва Любов, липсва Светлина, липсва и Мир. Може да имате някаква малка любов, но тя не е в състояние да ви даде тази радост, за която душата копнее.

Ето защо, за да почне дейността на човека, той непременно трябва да се ограничи, да се стесни. Щом дойде дейността в живота, ще дойдат скърбите, страданията и противоречията. Скърбите и страданията в живота са резултат от човешкото неразбиране на нещата. Казвам: Ние, съвременните хора, трябва да бъдем проводници на Божията Мисъл! Ако само четем Библията и я тълкуваме физически, ще намерим хубави неща в нея, но ще бъдем обикновени хора. Дори ако имате всичкото знание на Соломон, ще бъдете обикновени хора и в края на краищата ще кажете като него: „Суета на суетите, всичко е суета!" Някои религиозни, духовни хора пък казват: „Ние можем да влезем в Божествения свят без да минем пътя на Соломон". Не, за да влезете в Божествения свят трябва непременно да минете пътя на Соломон, да придобиете знанията на света, и тогава ще имате известно предимство. Към това вече придобито знание трябва да турите подквасата на Новия живот. Тази подкваса ще бъде Божествената Любов, която ще извади от тези знания всичко съществено и необходимо за новия живот. И тогава то ще се употреби за благото на нашите ближни.

И тъй вие трябва да започнете с Любовта! Тя трябва да се роди у вас. За да се роди Любовта все трябва да има една материална форма, чрез която да се прояви. И тези, у които се ражда Любовта, както и тези, които я отглеждат, имат пред себе си някакъв материален образ. Да вземем например онзи велик скулптор, който вае статуята на Афродита богинята на Любовта. Той представя Любовта в материален, физически образ и след това я поставя на един висок пиедестал, за да я гледат хората. Всички пазят, почитат тази статуя, а колко повече трябва да се почита една човешка форма, в която Бог, Любовта може да се прояви? Щом статуята се почита, колко повече трябва да се почита човешкият ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкият дух? Ние трябва да зачитаме всеки човек. За кого? За Онзи, когото любим.

Значи ние не можем да поставим в живота си друга основа, освен Любовта. Но не можем да придобием Любовта, докато нямаме любов към Бога. Най-напред трябва да любим Бога. Не любим ли Бога, не можем да любим и хората. Като не обичаме някой човек, той ни се вижда много обикновен лицето му дребно, очите хлътнали, с нищо не ни привлича. То е същото положение, както ако вземете една празна кесия, погледнете я оттук-оттам, вижда ви се изцапана, стара и я захвърляте настрана. Но ако напълня тази кесия с наполеони, вие я взимате, казвате: „Тази кесия е чудесна!" Вече не обръщате внимание на нейната външна форма, че била стара, а гледате какво има в нея, какво е нейното вътрешно съдържание. Виждате някоя жена, майка на десет деца, и казвате: „Много е почерняла тази жена, очите й са хлътнали". Как няма да почернее? Тя е майка на толкова деца! Да, но в душата на тази жена е вложена една свещена идея, за което нейните деца я обичат от сърце и ще й се отплатят. Те само я чакат да си дойде от работа, посрещат я, радват й се, викат й: „Мамо!"

Когато човек има благоволението на Бога, той ще види Божията Любов в лицето на своята майка или на своя баща, или в когото и да е другиго. Но колко е тъжно, когато някой син няма майка и баща! Той си казва: „Да имах поне майчица!" Ходи той навсякъде, въздиша, тъжи няма къде да се спре. Той не е като другите хора. Хубаво е да имаш майка, да й кажеш „Мамо!" Хубаво е да имаш баща, да му кажеш: „Татко!" Като кажеш „татко", той отваря кесията си, праща те на училище...

Този събор, по своите идеи, по всичко което става на него, е особен. Ние сме пред очите на Господа, имаме Неговото Благословение, имаме подкрепата на всички братя в това дело по целия свят. Ние имаме подкрепата и на ангелите. Не мислете какво сте и кои сте. Ние имаме Божието Благоволение и то е хубавото. Някои казват: „Дали ще успее нашето дело?" Това не влиза в програмата ни. Ние не повдигаме този въпрос. Дали ще успее делото или не по този въпрос не мислете. Дето е Бог там е бъдещето.

И тъй, на всеки, който не познава Любовта, казвам: Приложи Любовта в нейната пълнота! Докато в душата ти тече Божествената Радост, слез до най-големите дълбочини и ще разбереш, че Божията Любов е подействувала там, и ти си изпълнил Волята на Бога. И да кажем като псалмопевеца: Добре ми стана, че се наскърбих.

Ние още не сме свободни хора. Най-после стигаме до новия живот, до живота на ученика, който не иска нищо. Той се занимава с Любовта, със Светлината, с Мира и с Радостта. Това е истинският живот. Искате ли да имате радост, искате ли да имате Божието Благословение, непременно трябва да имате и един ученик.

Аз ви давам тези идеи, за да разбирате вашите душевни състояния. Ще се наблюдавате и ще ги анализирате.

Взимам думата ученик в нейния най-висок смисъл. От невидимия свят ще изпратят в дома ви един ученик, който всяка вечер ще отива на Небето да се учи, а денем, като се върне, ще ви разправя какво е научил за Любовта, за Светлината, за Мира и за Радостта. Той ще носи хубавите неща, ще ви ги разправя, а вие ще се учите от него.

Някой казва: „Хубаво е да има човек посещението на Духа". Казвам: Добре е да има човек в дома си на пансион един ученик да го учи на Любовта. Понякога той ще има добрината да ви заведе в училището, за да видите неговия Учител. Вие не можете да отидете сами при Учителя. Трябва да има някой ученик, който да ви заведе. Един ученик води друг ученик. Ученикът сам никога не може да отиде при своя Учител. По същия начин, за да отидем при Бога, непременно трябва някой да ни заведе. Казвате: "Има неща в нас, които Духът разработва." Тъкмо затова Той ще ви заведе при вашия Учител и ще ви покаже Пътя на спасението. Кой е този Дух? Христос. Кой е Христос? Любовта, която работи с усърдие и радост.

Ако ви кажа, че е време вече да се отворят очите ви те са отворени. Изисква се да се махне само едно малко було, но на мнозина от вас това ще причини голям страх. Като влезете в духовния живот, в Новия живот, както аз го наричам, неизбежно ще срещнете на пътя си едно огледало, в което ще видите и красивото, и грозното в себе си, и веднага ще се уплашите. Затова е нужно човек да бъде подготвен, иначе в него ще се яви скръб, че не е достоен за този път. В това огледало ще видите всички ваши минали съществувания, затова ще ви прекарат през един подготвителен път, където ще видите друго огледало, а после, след като ви приготвят, ще се натъкнете на страшното огледало. Светът никога не е чувствал такава нужда от Любов, каквато сега чувствува. Такива страдания, такова падение, такъв мрак съществува днес в света! Сега се изискват силни души, силни ученици, които не само да говорят за Любовта, a u да я изявяват и прилагат в света, които да подкрепят тези души. Знаете ли колко хора пъшкат, плачат, страдат в своите домове, без да има кой да им каже поне една утешителна, една насърчителна дума? Господ ви казва: „Намерете тези души и им помогнете!" Те ходят в църкви, палят свещи, молят се и не могат да се утешат. Учат се не могат да се утешат. Пари имат не могат да се утешат. Те казват: „Господи, изпрати някого да ни даде светлина, да ни упъти в този свят!" Казвате: „Нали са учени хора!" Колко учени, колко видни хора има в Европа, които са писали научни книги, но обикалят из църквите, палят свещи, четат Библията, търсят с голямо усърдие Великата Истина. И вие трябва да имате това усърдие да търсите Великата Истина!

Като ви говоря така, ако нямате разположение да ме слушате със Закона на Любовта, със Закона на Светлината, със Закона на Мира и със Закона на Радостта, вие няма да разберете смисъла на думите ми и те ще имат за вас обикновено съдържание. И Библията да четете, пак няма да разберете дълбокия смисъл, който е вложен в нея. Днес Господ ви говори. Аз не искам да ви изпитвам, какво бихте поискали от Него. Но казвам: Когато Господ се яви при Соломон, който на времето си беше адепт, какво поиска той от него? Знание и мъдрост. Той направи погрешен избор. Избра мъчния път и не можа да устои в него. Затова ви казвам: Не избирайте трудния път на Соломон, а изберете пътя на Любовта. Този път е път на страдания, на скърби, но където има страдания и скърби там е Любовта. Втората стъпка след Любовта е пътят на Светлината. Правило е да започнете с Любовта, после със Светлината, след това с Мира и най-после с Радостта. Тогава ще дойде втората фаза, трудният път пътят на Мъдростта. Ако не минете по този естествен път, може целия свят да обиколите, да изучите всички школи на великите учители в света, които носят Божието Слово, но накрая ще узнаете, че всички те имат само една определена Божествена Идея и не могат да изменят този Божествен път. Навсякъде ще ви кажат, че първата стъпка в живота това е пътят на Любовта. Пътят на Мъдростта е най-трудният, този път е само за Учителите. Соломон избра този път, защото имаше високо мнение за себе си. Той мислеше че може да стане Учител на Израиля, изгради един храм, но колко пъти този храм трябваше да се събаря! Този храм показа че знанието, което Соломон имаше за Божествения свят, не почива на здрави основи. Та казвам: Колко пъти може да се събори вашето здание! Това показва че има Правда в света! Едно общество се събаря и пак се изгражда. Значи има нещо, върху което животът, обществата почиват и без което не могат да се съградят. Христос казва: "Аз съм съградил тази църква върху скала и злото няма да я поклати". Коя е тази канара? Любовта. Ако вие съградите живота си върху Любовта нищо не е в състояние да го поклати. Аз не говоря за външните форми на Любовта, нито за вашето външно верую, а за всичко онова, което живее дълбоко във вас.

Когато жена ражда, тя страда, защото е настъпил часът й, но когато се роди чедото й, тя забравя мъките си, защото се е родил човек на света. Започнете да раждате с любов. Раждате ли с любов, вашето дете няма да умре и скръбта ви ще се превърне в радост. Ако раждате без любов, то ще умре. Законът е такъв. Животът се определя от Любовта. При сегашното положение, в което се намирате, само онези хора са разумни, които страдат дълбоко и съзнателно. Бъдещето е на страната на страдащите. Две мнения за това няма. Онези, които страдат дълбоко, душата им тъй се разтърсва, като че ли светът се руши в тях. Те чувствуват не само своите страдания, но и тези на целия свят, на всички същества. Аз чувствувам страданията на всички разумни и неразумни същества, на всички малки и големи. Моята душа се разтърсва, но аз зная причините за тези страдания. Затова съм против изкуствените страдания, които хората сами си създават. И без това в света има достатъчно страдания, не поставяйте нито косъм повече върху тях! Съмнението, недоверието, подозрението са изкуствени страдания, затова ги избягвайте, не ги създавайте сами, защото те ще ви донесат други по-тежки страдания.

Ето защо всички велики Учители препоръчват на учениците си различни методи за придобиване на самообладание. Колко трудно е човек да се владее! И сега, понеже някои от вас са заченали Божественото, аз ви преподавам учението на Любовта.

Като слушат беседите, някои считат, като че аз отричам вашите усилия. Две сестри разговарят: От толкова години насам правим големи усилия, работим, искаме да станем ученици, а като че ли нямаме никакъв резултат, тъй изглежда от думите на Учителя! Бог казва: Ако някой даде някому дори само една чаша вода, но с любов, Аз ще го благословя. Така че всяко нещо, което направите с любов, то е за вас. Казвам: Ако мислите, чувствувате и постъпвате правилно, то е най-напред благо за самите вас и за вашите приятели и след това за окръжаващите ви. Само така може да бъдете носители на Божествения Живот.

В света има развиване, разклоняване, но не и деление. В биологията се казва, че клетката се размножавала чрез деление. Не, в клетките не става никакво деление, а се извършва един вътрешен процес на разклоняване. Клетките растат и се размножават също тъй, както корените, клоните, цветовете и плодовете на едно дърво. И в живота няма деление, а има разклоняване. Това са закони. Онези, които не разбират дълбокия смисъл на тези закони, говорят за деление, но ние вървим по закона на разклоняването. Делението произвежда смърт, а разклоняването е процес на Великия Живот, който работи в света. Следователно жена, която ражда, се намира в процеса на разклоняването. По този начин божественото приижда в живота.

И тъй, ще се стараете да се освободите от заблужденията в живота. Когато жена ражда, тя страда, защото е настъпил часът й, но когато се роди чедото и, тя забравя мъките си. Вие сте в последната фаза на това раждане, затова са ви нужни мир и спокойствие. Човек може да роди една велика идея само при спокойно състояние на своя дух. Когато великият музикант твори, той казва: „Дайте ми благоприятни условия!"

Когато някоя жена ражда, u тя иска благоприятни условия. Колко повече са необходими тези благоприятни условия за нас, които трябва да родим великата мисъл! Какво е нужно, за да дойдат тези благоприятни условия? Само молитвата може да създаде тези благоприятни, тези благотворни условия върху нас. Молитвата е връзка и Любовта може да дойде в света само по пътя на тази връзка. Мнозина не знаят да се молят. Молитвата не е във външното четене и шепнене на молитви целият ни живот трябва да се превърне във вътрешна молитва, за да приготвим условията за идване на Любовта в нас. Дойде ли тя, в душата ни се явява Светлина, Мир и Радост.

Някои казват, че религиозните хора се сковавали. Как няма да се сковават? Каквото е обществото такава е и неговата религия. Общество което сковава, е общество без любов. Религия която сковава, е религия без любов. Наука която сковава, е наука без любов. Където има сковаване, там има мраз, студ. Където има любов има разширение, мисъл, богатство. Мислите ли, това е признак, че Любовта е дошла. Любовта вече ви посещава и аз искам да бъдете готови. Тя хлопа на сърцата ви да не се уплашите! Някои казват: „Тези хора, които ние обичаме, заслужават ли нашата любов?" Не задавайте такива въпроси. Тези хора, които обичате, винаги заслужават вашата любов.

Христос казва: „Любете Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила; любете ближния си като себе си; любете и враговете си!" Този стих има мистичен смисъл. Само мистикът може да схване какво значи да любиш Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила, ближния като себе си и най-после да любиш и врага си. Като ученици, вие трябва да разберете дълбокия смисъл на този стих. Това е ваша задача, която в бъдеще трябва да разрешите

Вие трябва да бъдете доволни от труда си. Имате ли това вътрешно доволство и благодарност за условията, при които Бог ви е поставил, при най-големите трудности в живота си чувате вътрешния глас, който ще ви казва: „Не се бойте, всичко ще се нареди и скръбта ви ще се превърне в радост." Но вие трябва да учите и да прилагате. Силна мисъл се изисква от вас! Ученикът трябва да има правилна мисъл! Той трябва да избере един положителен път в своя живот, трябва да знае кои предмети да изучава и най-после той трябва да роди. Щом роди, той вече влиза в Школата и Учителят му ще го посрещне. Вие не си задавайте въпроса, дали сте ученици или не. Не си задавайте и въпроса, дали сте старозаветни, новозаветни, праведни или ученици. Това са течения в общия живот. Старозаветният живот тече в стомаха на човека; новозаветният в дробовете; животът на праведния в мозъка, а животът на ученика в душата. Животът на ученика е почвата, която ще орете и върху която ще посеете новото. От тази почва в бъдеще ще се създаде новата култура. Навсякъде по света има условия за раждане на новото, за създаване на новите хора. Те ще бъдат хората на шестата раса, които аз наричам ученици на великата божествена школа. Те носят новата мисъл и са служители на Великия Господ, Създателят на всичко в света. В религиозния живот тези хора наричат светии.

Казвам: Вие всички трябва да бъдете готови да възприемете това учение, та като дойде при вас един от учениците, да намери готова среда за работа. За да реализира Божествената идея, непременно трябва да се съединят един ученик от Небето и един ученик от земята, за да образуват цял ученик. И Христос, когато дойде на земята, след Него дойде и другият ученик отгоре. Кой беше този ученик? Духът. Той дойде и влезе в Христа. Като дойде този ученик отгоре, и двамата започнаха да проповядват. Такъв е законът на земята. В Писанието се казва: "Ще положа Духа си върху Него." Щом и вие сте ученици, по същия начин Господ ще положи Духа си върху вас и вие ще изнесете малкото, което Бог ви е определил. На вид то е малко, но туй малко ще възрасте във вашата душа и животът ви ще се осмисли.

И сега, аз искам всички вие да бъдете на първо място радостни, на второ място да имате Мир, на трето място Светлина и на четвърто място Любов. Любовта ви да бъде тил. Това е един естествен закон, който съществува на земята...

Когато жена ражда, тя страда. Значи и вие ще страдате. Христос казва: Така и на вас сега ви е мъчно; но аз пак ще ви посетя, и сърцата ви ще се зарадват, и никой няма да отнеме радостта ви. Това състояние показва само един момент от духовното пробуждане на човека. Когато великата мисъл дойде у вас и вие се пробудите, ще имате едно вътрешно преживяване, което искам да остане завинаги у вас. Аз искам да запазите радостта, която ще придобиете за през целия си живот. Не е достатъчно да придобиете тази радост само за един ден, или за една седмица, или за една година. Но дойде ли тя веднаж при вас, да я задържите завинаги. Приемете ли Радостта, ще придобиете това Благословение, което Бог е вложил в нея. На всички вас сега е нужно едно вътрешно прозрение, нужно е да разбирате нещата. Някои хора от света трябва да бъдат убеждавани, но вас няма защо да убеждаваме. На вас казваме: Елате, вижте и опитайте! Пророците са казвали: Както Господ ни е научил. Христос казва: "Както Отец ме е научил." На вас казвам: Както Той ви учи отвътре, така ще постъпвате. Ще постъпвате съобразно със знанието което имате, според това което слушате и според това как Божият Дух отвътре ви учи. Любовта ще ви научи как да постъпвате. Бъдете уверени че всичко ще се завърши по един Божествен начин. Бъдещето е на Бога.

Христос казва: На този, който първо търси Царството Божие и Неговата Правда, дава му се и всичко останало. Затова търсете на първо място Радостта, после Мира, след това Светлината и най-после Любовта. Само по този начин вие ще можете да разрешите всички трудности, които ви се представят. Те не се разрешават теоретически. Аз бих желал всички вие да разрешите тези неща свободно, без никакъв външен натиск от страна на когото и да било. Трябва ли ние, които сме във Великото Благословение, във Великия Океан да роним сълзи, че малката речица може да опетни брега му? Той ще се поусмихне и ще каже: Всеки който се влива в мен, се утаява u се избистря. В моите води всички мътни реки се утаяват, всички философски системи се утаяват, всички религиозни системи се утаяват и остава само великото, Божественото. Хората ще познаят, че само Бог управлява света и само Неговите Закони са вечни...

Докато аз съм във физическо тяло на земята, безопасен съм за съвременното общество, но лиша ли се от тялото си и остана със своите духовни и божествени мисли, всичко ще се разруши, нищо не ще остане на земята. Докато един отровен газ е затворен в някое шише, той е безопасен, но като излезе от шишето всички ще опитат неговата сила. Такава е философията на живота. Не може да се унищожи един праведен човек. Евреите разпнаха Христа, но и до днес носят последствията на тази си постъпка. Японците преследваха посланика на Оомото Онисабро Дегучи, когото Бог изпрати, но големи нещастия ги сполетяха. Цяла Япония се разтърси от страшни земетресения. Отгоре им казват: „Няма да вдигате шум против Божиите Посланици". Всеки народ, който се е опитал да се противопостави на Божиите посланици, не е видял добро.

И сега българите мислят, че могат да се повдигнат против мен. Това, което аз говоря, са Божии думи; това са Божии Закони. Ако те се опитат да нарушат Божиите Закони, Господ ще ги заличи от лицето на земята. Те казват: „Този човек е самозванец". Не, българите трябва да знаят, че каквото е отношението им към мен, такова ще бъде и отношението на външния свят спрямо тях. Ще кажете: „Как може това?" Ще ви кажа. Всеки, който се обявява против Божиите пратеници, обявява се срещу Бога, срещу Любовта. Любовта е вечен закон, тя няма минало, тя има вечно настояще и вечно бъдеще. И казва Христос: „Всички, които е обявяват против Мене, т.е. против Любовта, са крадци и разбойници." Българите мислят, че един човек може да създаде известно течение и да омотае хората. Това не може да бъде. Христос дойде, придоби около 500 милиона последователи. Заблуди ли ги той? Не. Христовото учение е Божествено. Значи Бог призовава хората. Щом е така. Христос, Който привлече толкова хора, е дошъл от Бога. Буда, Мохамед също са дошли от Бога. Негови пратеници са те.

Аз не трябва да се спирам върху това, какво мислят хората за мен. Не трябва да обръщам внимание на омразата в света. Зная, че в този народ има готови хора, готови сърца, които искат да сл/жат на Бога. Аз зная, че между този народ на старозаветни, има новозаветни, има праведни, има и ученици има от всички категории хора. Ако аз съм дошъл между този народ дошъл съм за учениците, те ме интересуват. За праведните, както и за новозаветните, и за старозаветните, има кой да се интересува. Вие трябва да бъдете смели и решителни, да имате вяра, че Бог е на наша страна. Когато дойде до изпълнението на Волята Божия, ние ще работим, няма да отстъпим нито на косъм. Никога досега учениците не са отстъпвали от своя път. Те са били подлагани на мъчения, на страдания, подлагани са били на огън, но винаги са отивали с радост. Трябва да знаете, че всичко, което се повдига срещу Бога, срещу Любовта, се дължи на невежеството в света.

Казвам: Учениците трябва да имат жива, положителна вяра, да живеят с Радостта, с Мира, със Светлината и с Любовта. Бъдещето е пред вас, ще го изпитате. Хиляди хора преди вас са страдали и работили за Бога. И днес хиляди хора живеят, страдат и работят за Бога. И в бъдеще хиляди хора ще живеят и ще работят за Бога. Един ден ще видите връзката, която съществува между всички тези хора. Тогава ще разберете какъв е Божественият План, предвиден за неговото Дело. Ние се радваме, когато Божието дело успява в света. Старозаветните подготвят пътя за новозаветните; новозаветните подготвят пътя за праведните, праведните подготвят пътя за учениците, а учениците подготвят пътя за идването на Царството Божие на земята.

Това е задачата на всички нас да подготвим този път. Учениците са ангажирани с тази трудна задача. Те ще срещнат много препятствия, но всички препятствия ще се разтопят като снеговете и ледовете. Това няма да стане в един ден, нито в два дни, нито в десет, huto'b година, нито в две години, нито в сто години. Това е един вътрешен органически процес, за който се изисква дълго време. Обаче това, за което ви говоря, за всекиго поотделно може да стане бързо и той да пожъне плодовете му. Това, което за колективното изисква векове, за един отделен човек може да стане в кратък период тъй както един авиатор за няколко минути може да се издигне със своя самолет високо във въздуха и да слезе долу на земята. Ние можем да ви дадем билет още за първия самолет, за да отидете горе, и като се върнете ще кажете: „Видяхме новото, което се строи."...

Когато жена ражда, тя страда, защото е настъпил часът й, но когато се роди чедото й, тя забравя мъките си.

Пожелавам ви, всички да родите, и като родите да забравите своята скръб, и скръбта ви да се превърне в радост да носите Божията Радост винаги с вас!