Писмото ти на 5 того получих и разбрах всичко. Радвам се, че ме имаш за доверен. Радвам се в Господа Бога, че има в тебе живата вяра. И радвам се и благодаря [на] Бога, че сега ми даде по-добро понятие да Го разбирам и приемам в сърцето си с вяра разбрана. И вярвам, че и занапред няма да ме остави, докато не ми даде съвършено живата вяра, такваз, с каквато Петър ходи по морето, защото Господ му рече.
Аз сега-засега диря извора на съветите от самото ми сърце и виждам, че както и казваш, тъй е — т.е., че Бог изработва спасението ни чрез Святия си Дух. На туй именно се чудех и каквото с мисли решавахме с бр. Тодор, ти дойде с многоочакваното ти писъмце да ни потвърдиш.Що ми разправяш за славата Божия — стълбът, аз още през 1891 г. видях подобен стълб. Бях надзирател на работници по една жп линия и една заран около седем часа и нещо виждам един стълб от бял светликав облак, подобен на светликовата красота на дъгата. Идеше от североизток и застана неподвижен на около 50 крачки от мен. Единият му край беше на земята, а другият — в небесата и ми даде силно внушение, за да го следвам. Стълбът стоя в неподвижност от час повече време и после потегли към югозапад, докато се изгуби. Сега не зная аз дали е било славата Господня, но тогава още разбирах, че е както стълбът, който е водил израилтяните в пустинята. Питах тогава за това баща си, но той не можа да ми отговори нищо. Този стълб се явява още две и повече зарани. Единият път беше към източната страна и все ме привличаше.
Не ни яви бр. Тихчев още при тебе ли е. Разправи ни, моля, нещо за него. Аз чух добри неща за него и искам да ги потвърдиш и ти, ако ти са известни.
По нас тук нищо ново няма, освен гдето ни изгоря Ок[ръжният] съд на 17 август, та по тази причина се поскитахме малко, докато условиха друго здание.
Бр. Тодор таз заран замина за гр. Ямбол в отпуска. Искаше да дойде при теб, но не било угодно Богу. Обстоятелствата не му позволяват, защото не сме получавали жалванията си — този [е] трети месец.
Аз сега прося от Бога да ми даде жива вяра в Него и Любов Божествена с разум и радост Божествени. И като заменявам многото молитви с малко и кратки и разумни молитви, вдавам се на размишление в сърцето си, където намирам извора на живата вяра и истинската радост Божествена, придружена с разум. И тъй человек бива щастлив, като е близо със сърцето си при Бога и когато надеждите си остави на Него. Тъй вдетинен человек се има за свободен от световните грижи, но трябва само строго да изпълнява заповедите на този си Небесен Баща.
Тягостите ти усещам, че са големи. Немалко са и нашите — неприятности от света, неприятности от домашните, което речи неприятности отвсякъде. Но се утешаваме, че сме за това призвани и че сам Господ е казал, че който Го следва, тези гонения трябва да го последват. Те са кръстът, с който трябва да Го следваме.
Пиши ни, моля, по-начестичко, ако имаш време, разбира се, защото твоите писма ни са подпора.
И ний сега тъй отиваме, както ти ни съветваш — Духът на Истината ни води и Словото Божие ни поучава.
