Днеска писах на д-р Миркович, а същевременно пиша и на вази. Успехът на вашия духовен живот ме интересува много. В моята душа радост прониква, когато виждам вашето нарастване във всяка благодат и познание на Господа. Аз се моля вий да преуспявате в познанието на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни. Уверен съм, че мирът Божий е в сърцето ви и утешителят, Дух Святий, работи за вашето просвещение. „А той, Дух[ът] на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко." [Йоан. 16:13] Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази. Колко е благ този Дух, който изработва нашето спасение и с когото сме запечатани да служим Богу и Господу Нашему. С какво чудно търпение, с каква велика милост Той носи нашите теготи и търпи нашите слабости. Там, в дълбочините на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божи, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне.
Види се, бр., дяволът тук се е завзел да разруши делото, което Господ съгражда. Ний сме били подложени на горчив изпит. Но Господ е бил винаги верен към мене. Моята радост и моят мир почиват в Неговата любов. Небето е отворено за нази: то е дом наш.
Аз съм още вън от Варна. Тук излизам рано всяка сутрин да посрещам Слънцето и да гледам дали Славата Господня се е явила на небето. Славата Господня е онзи стълб, който предвождаше израил[т]яните в пустинята. Той става ми се явява на небето няколко пъти. Той е пълен с такава светлина небесна, която въодушевява душата ми. Аз го познавам и с каква радост го очаквам да се яви сутрин! Той се явява на различни места. На 20 август тази Слава Господня дойде от запад помежду ясното небе, макар че духаше силен вятър от изток. Този стълб Господен, като наближи към центъра на небето, се раздели на две части; по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски. После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ.
Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли. В живота си никога не съм виждал такава красива буква. Това стана по 10 часа сутринта и трая цели два часа. Аз се потрудих да снема снимка на всичко, което видях, и имам две рисунки. За мое учудване след като нарисувах всичко и почнах да разглеждам този ребус, видях буквите Б. Р. Я. А да се преплитат една в друга, и при това още много.
Аз четох и разбрах, че най-после Истината и Любовта ще възтържествува[т] и Господ Наш ще се възцари.
Има и други неща, които трябва да замълча, да не би да дадем повод на дявола да се вмъкне да стори зло. Казано е, че България ще пострада. Трябва да се молим за спасението на тия наши бед[ни] братя, които не съзират опасността, която Господ ще навлече на тоя народ, за да се свести.
Това, което ти съобщавам, пази в тайна. Всички още не са готови за Божиите работи. Има хора, които всичко [в]земат на подигравка. Има даже и наши братя, които биха ни казали: „Полудял си, Павле, многото ти учение те е изумило". [Деян. 26:24] Но ако сме се изумили, то е за Бога; ако право мислим, то е за вас.
Аз се моля Отец Наш Небесни да ни избави от всяко зло и да ни съхрани и спази чрез името Си.
Поздрави бр. Тодора. Мир вам.
Ваш верен: П. К. Дънов
................
98. Върху писмо № 24 на Учителя П. Дънов не се вижда дата на изпращане и местописане. П.Киров е записал: „Получих на 5 септ. [18]99". Следователно писмото е писано няколко дни преди тази дата. То започва с израза: „Днеска писах на д-р Миркович". Писмо до д-р Миркович в този интервал от време намираме в книгата „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, на с. 29, където в края на оригиналното писмо на П. Дънов се чете: „Село Гюлекьой, Николаевска общ., Варна, I-и септ. 1899". Следователно датата и на настоящото писмо е 1 септември 1899 г. и местописането е също с. Гюле кьой. (У., №24, 01.09.1899 г.)
