Писмо от Пеню Киров до Учителя
№64
гр. Бургас, 20 юлий 1902 г.
Любез. ми бр. Дънов,
[до] гр. Варна
Последното Ви писмо получих навреме, всичко разбрах и всичко относно Доктора тъй оставих.
Докторът си отиде и каза, че на определеното време ще дойде. Според както споменаваше ти, че ще се съберем към края на този месец, така и на нас се каза. Сега, прочее, не остава друго, освен да тръгнете и да дойдете. За тази цел тук Ви при[в]ключвам 10 лева за пътните Ви. Гледай, прочее, да не закъснееш повече от определеното време и добре ще сториш, ако предварително ни пишеш за знание. Защото има [в]се нужда от съображение, за да вземат отпуск и някои от нашите братя като Тодор Стоянов и може би и Пано Костадинов80 от Хасково – контрольор в Камара. Така че все по-добре ще е да ни известиш.
Аз съм принуден да вярвам, че тази година трябва да се вземе един край на делото. Но този въпрос да оставим за личното ни виждание.
Относно Доктора не зная какво да кажа. Може да греша, ако кажа, че аз съзирам в него двоеличие и порочност, но нека ми прости Бог това. Чудя се само как ще взема в негово присъствие кръвта и тялото Господне81, когато аз тъй съм осветен вътрешно по загатнатия горе въпрос. Дано да съм измамен. Но въпросът за душата ми е важен, защото ако не му открия подозрението си в „Тайната вечеря“, то аз оставам лицемер. Много работи трябва в междуособие да решим.
С искрен братски поздрав.
Любящият те в Христа Господа: Пеню
Парите изпращам с пощенски запис под № 59859.
_________________________
Обяснителни бележки:
80 Пано Костадинов вероятно е същият приятел, за когото П. Киров говори в писмо №55 от 18 ноември 1901 г.
81 Причастяването, или Евхаристия с Тялото и Кръвта Господни, е тайнство, в което по чуден начин се осъществява претворяване на хляба и виното в Тяло и Кръв Господни, очистване на вътрешния човек и съединяване с членовете на Църквата, от една страна, и с Господа Исус Христос, от друга.
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
