Разговор с Учителя на 25 февруари 1942 г.,

записан от Ана Шишкова

Ана Шишкова (II.1886 -25.VIII.1958 г.) е живяла на Изгрева. Била е скромна, но твърда в следването си на Учителя. Д-р Вергилий Кръстев записва за нея в "Изгревът - Том 17":

Винаги си е носела някаква малка, тънка, измачкана тетрадка, понеже след записване на някоя мисъл и разговор с Учителя си я пъхвала в джоба на жилетката. Вървяла е след Учителя, била е до Него и е слушала и записвала думите Му. По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, по­неже съм много малка пред този Извор. Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя."

1. Спомен на Ана Шишкова: Желанието и следствието

(Бележка: под заглавието "Желанието и следствието" са поставени на тази тема още няколко разговори с подобна тематика, но в различни дати)

Спомен на Ана Шишкова

12. Желанието и следствието

25.II 1943 г.

- Кой каквото пожелае, добро или зло, му се дава, за радост или страда­ние. Според желанието е и следствието.

Пожеланото добро се реализира най-късно след 22 години.

Изпитанията в домовете дохождат през 9 години.

Винаги благодарете, за всичко се радвайте!

15.III.1940 год.

- Всичко, което се случва всеки ден на човека, му е задача. Той трябва да състави уравненията и да я разреши. Седне ли да мисли как да я разреши, погледът да му е отправен 45 градуса над хоризонталния му поглед и тъй да мисли. От правилното му разрешение на днешната задача зависи утрешният му ден и утрешната му задача. На всяка задача бележка слагат от невидимия мир.

9.I.1941 год.

- Почни да изучаваш себе си! Като мислиш, светлина се явява в ума ти.

10.XI.1941 год.

- Едисон сглобил един скелет от разпръснати кости, който срещнал гос­тите, говорящ думите: „Едно време и ние бяхме като вас, ядяхме и пиехме, но сега вижте ни!"

Дръжте връзка със звездите от първа величина.

Когато имате вдъхновение, то е Божие посещение.

8.XI.1940 год.

На Южна Добруджа свобода се дари. Учителят:

- Трябва да благодарят на Господа.

Изгревът - Том 17

12. Желанието и следствието